Владимир Георгиев, писател: Писателите говорят и с мълчанието си

От литература не се печели

Кой е той

Владимир Георгиев е роден на 28.03.1967 г. в гр. Радомир. По образование е юрист. Автор е на три книги - "Небанковите финансови институции", "Приватизационните фондове" и "Студии по валутно и банково право"; съавтор на "Коментар на Закона за публичното предлагане на ценни книжа". Преди месеци излезе книгата му "Мравка на перваза" на издателство "Труд", която е една от най-търсените на пазара.

- Откъде идва тази любов към писането, г-н Георгиев? Вие всъщност сте юрист.

- Да, аз съм юрист. Не мога да кажа, че това съчетание е странно. Пиша от ученик. Още тогава публикувах в "Средношколско знаме", в "Народна младеж", в "Пулс", в "Родна реч". Винаги съм обичал литературата, може би повече от правото дори. Тя е моята стара, голяма любов. Имах, разбира се, и известен период около 20-годишен, в който изостанах от писането поради многото си професионални ангажименти, но след като навърших 50, седнах и реших отново да пиша. Липсваше ми това, а и има неща, които човек може да сподели само с белия лист.

- Книгата ви "Мравка на перваза" в момента е най-търсена. Как ви дойде идеята за нея?

- Не мога да кажа категорично как се формира, вероятно постепенно. Иначе с това заглавие не може да се обхване цялото съдържание - разказите са 40 на брой, тематиката е разнообразна, но, общо взето, съм следвал идеята, че състоянието на героите извежда фабулата, а не обратното. Т.е. случките не са най-важното в съдържанието, а е състоянието на героите.

- Защо точно "мравка"?

- Защото това беше едно моментно състояние, което реших да обобщя в разказ. След това този разказ даде и заглавието на книгата.

- Как ви откри издателство "Труд"?

- Изпратих ръкописа в издателството и ме харесаха. Изключително съм благодарен на г-жа Гочева, г-жа Бенковска, г-жа Делева, това са хора, които много ми помогнаха. От тях научих и много неща, затова искам да ги споменем поименно.

- Помните ли първото, което написахте, за кого беше то?

- Беше стихотворение на любовна тема, обаче не помня съдържанието. Тогава бях влюбен.

- Прочетохте ли го на любимата?

- Не, не съм. Това беше начин да го изрека, да излезе от мен. Според мен смисълът на писането е именно в това - да споделяш неща, които не можеш или не искаш да кажеш на глас.

- Защо сега пишете основно проза?

- Не знам. Може би тази форма ми допада с днешна дата, емоцията ми не е толкова силна, както на младини. По-дългото писане става акцент на разсъжденията и състоянията се описват с повече думи, което дава възможност да бъдат наблюдавани по-добре. Но, разбира се, поезията е царицата на литературата и аз все пак не съм се отказал от нея.

- А пишете ли за политическата реалност, в която се намираме?

- Истината е, че в момента държавата ни е едно странно объркано същество. В много тревожно време живеем. Мълчаливо време, опасно, хлъзгаво. Писателите също се опитват чрез мълчанието да се изразяват. Защото те не са кресливи като политиците примерно, да изразят своето неудовлетворение или несъгласие с много неща, които им се случват. Може би това не е най-добрият начин, по който да покажеш, че си недоволен, но също е форма на изразяване. Понякога мълчанието е по-убедително от говора.

- Кой от българските автори ви е дал най-много в развитието?

- Много харесвам поета Георги Ангелов. Разбира се, той не е единствен. Харесвам много съвременни автори, но е много трудно да кажа кои предпочитам и кои не, защото може да обидя някого, а не искам. Все пак всеки творец се опитва да даде най-доброто от себе си и не съм аз човекът, който да критикува или умува върху творчеството на другите.

- А от класиците имате ли любим автор?

- Любомир Левчев. Още от ученик съм негов фен. Прочел съм всичко издавано от него, но най-вече харесвам стихотворенията му. Просто има много ценни мисли в това, което пише, и като че ли при него всичко, което е написал, е проверено, а не измислено. И затова ми се струва много убедителен.

- Лошо ли е да има комерсиалност в литературата?

- Лошо е продуктът да е комерсиален, но не е лошо да се иска той да бъде харесван от хората. Това са две различни неща според мен. Въпросът е в това, че често в осъзнаването на това, че светът е материален, пропускаме духовното в него, което дава смисъл на литературата. Защото без него няма смисъл от изкуството изобщо.

- Еволюира ли читателят на прехода? Едно време се четеше Джаки Колинс, после Паулу Коелю, сега Милен Русков е всеобщ любимец.

- Според мен читателят по-скоро търси себе си. Писателите също. Еволюция при всички положения има, не знам негативна или позитивна. Важното е, че в момента литературата успява да отрази пулса на времето. Само не бива да си "държи" ръката върху пулса на парите. Не всяка еволюция е празник, но е неизбежна. Така че най-вероятно читателят е еволюирал, в каква посока само времето ще покаже. Чете се, слава Богу, в България продължават да се четат книги и да се издават.

- Възможно ли е човек да печели от продажбата на книги във време, в което прогресира неграмотността, а и все по-малко се чете на хартиен носител?

- Мисля, че от литература не може да се печели. Но пак казвам, има голям дефицит на литература, която не цели да бъде четена, а да разпространява духовното. И може би ако е ясно, че има такава литература, която жертва себе си и прагматизма в името на нещо по-духовно, такава литература трябва да срещне читателите, да ги търси, докато се намерят. Така е във философията и в правото. Както хората са различни, така и литературата. Освен това публиката е тази, която диктува.

- Как си обяснявате това, че в момента най-интересните книги са биографиите - от Тръмп до българските ни актьори, певци, спортисти?

- Това никак не е лошо, човек трябва да цени живота, включително своя собствен. И ако намира нещо стойностно, което може да сподели, е хубаво да го направи. Аз харесвам много Анри Троая. Той пише много хубави биографични книги. Очевидно, че в живота на човека има неща, които са толкова уникални, че трябва да бъдат написани, прочетени. Това е добра тенденция.

- Този свободен достъп до информация чрез гугъл не превърна ли българина освен в по-активен читател и в активен писател. Днес всеки пише - който може и който не може.

- Така е. Има дори един стар ръкопис, открит в Египет, написан с папирус със съдържанието, че всеки иска да напише книга. Ами това също е хубаво, нека се пише. Иначе гугъл е нож с две остриета, макар интернет да е велико откритие. Той обаче отнема въображението, защото много лесно стигаш до прагматичната, точната информация, която ти трябва, и като че ли не ти остава време и място да си представяш нещата. А представите обикновено са по-красиви, въображението е по-красиво от реалността. Може би това е единственото несъвършенство на интернет. Иначе чрез него светът наистина стана по-лесен за възприемане.

- Разкажете ни за семейството си.

- Семеен съм, на 51 години. Имам две момчета. Единият ми син е юрист, другият работи в публичната администрация. Синът ми, който се занимава с право, мисля, че има талант, но не знам дали може да ме наследи. Смятам обаче, че хората, които могат да пишат, трябва да го правят. Дори не с идеята да публикуват. Общуването с писаното слово винаги дава добър плод, особено когато има какво да кажеш. А това идва със зрелостта. Обикновено тя подсказва кои са важните неща и заради тях си заслужава да се живее.