Планинският спасител Христо Сливков: Сам в планината не се ходи

Гоненето на рекорди убива

Кой е той?

Христо Сливков е професионален планинар и алпинист, началник на планинската спасителна служба в Троян. Участвал е в редица спасителни акции.

- Г-н Сливков, трагичните случаи на загинали в планината туристи са все повече. Жертви са дори опитните планинари, какъвто е и загиналият преди ден в подножието на връх Ботев мъж. На надценяване ли се дължи тази притеснителна тенденция?

- В човешката природа е заложено да се греши. Лошо е, когато човек не допуска, че грешката му може да е фатална. Първо трябва да си отговорим какво означава някой да е опитен планинар? Това, че някой е ходил по планините често и е понаучил това-онова, не го прави опитен. За да може да се твърди, че човек е опитен и подготвен, то той трябва да е преминал обучение, което е последователно, стъпка по стъпка. Така както човек първо учи буквите, след това съчетанието им в срички и образуването на думи, за да може да чете, така е и в планинарството. Ако човек подходи в изграждането си като планинар последователно и систематично, без надхвърляне и бързане, то той неминуемо ще се превърне в опитен и адекватен.

- Означава ли това, че всеки, който иска да ходи в планината, трябва да премине обучение?

- Не, но трябва да е изключително предпазлив, мислещ и да взема правилни решения. Това става както с ходене с премерен риск в планината, така и с диалог и комуникация с професионалисти. По-лесно е да вземеш опита от други наготово и да го надграждаш, отколкото сам да откриваш всичко. Както се казва, торбата с късмета свършва много по-бързо, отколкото торбата с опита да се е напълнила. През комуникацията с истински опитни хора се усвояват дисциплина, начин на мислене и поведенчески модели, които минимизират инцидентите.

- Трябва да изкореним самонадеяността в планината, така ли?

- Да, разбира се. Когато човек не бърка прекалено грубо повече от едно нещо едновременно, често му се разминава. Практиката показва, че повечето от хората пренебрегват основни правила, написани с кръв, и въпреки това им се разминава. Такъв човек, ако няма база за сравнение, ако няма други хора, с които да обменя информация и няма това последователно натрупване на знания и умения, е доста уязвим. Той много лесно може да се подведе и да си каже, че от много време ходи в планината и успява и така припознава в себе си един мним опитен планинар.

- Важна ли е нагласата, с която тръгваме в планината?

- Бих казал, че е от първостепенно значение. Бих искал да посъветвам всеки да се замисли защо всъщност се качва горе. Ако човек не е притиснат от нещо, което го задължава по изключителен начин да предприеме даден преход, просто да не го прави. В планината трябва да се ходи за удоволствие, за наслада. Нагласата е едно от съществените неща, което участва във вземането на едно решение. Когато тя е правилна и ние отиваме, за да имаме приятно изживяване, а не се качваме горе, за да опитаме да достигнем на всяка цена донякъде си, ще ограничим фаталните последствия. Не може, защото си казал на някого, че през уикенда ще изкачиш еди-кой си връх, да заплатиш с живота си. Безсмислено е да се поставят цели в планината. Те дори ограничават. Планината е свобода, тя е символ на свободата на човешкия дух. Това да си заложиш без смисъл на всяка цена някакви цели е ограничение на тази свобода.

- Какво трябва да си вземем?

- Всичко! Екипировката тежи тогава, когато я няма. По-добре да имаме екипировка и тя да не ни дотрябва, отколкото обратното. За всеки един преход и ден тя е различна. Това трябва да се съобразява предварително с оглед на маршрута и метеорологичните условия. Един от големите алпинисти казва, че без значение дали е в планината за ден или седмица, багажът в раницата му се различава само по броя на чорапите. Дори преходът да е еднодневен, трябва да сме с всичко необходимо, тъй като нещата се променят за минути. Освен това сам в планината не се ходи. Задължително условие е и застраховката.

- Помагат ли ни модерните технологии?

- Безспорно тези джаджи могат много, но отново в планината нещата стоят по друг начин. Често няма обхват и интернет и това ги превръща в неизползваеми играчки. Освен ако човек не се е замислил предварително и не си е направил тренировка как да използва максимума на телефона в екстремни ситуации. Има приложения, чрез които телефонът работи като GPS и без обхват и интернет. Спасителната служба например има приложение, при което с натискането на един бутон се подава сигнал за бедствие с актуалните координати. Но пак трябва да е предварително свалено. Наскоро при една акция, в която участвах, имахме злощастен инцидент. Изгубеният турист бе със смартфон, но не може да извади координатитие от телефона си. Това бе изключително важно за нас, тъй като ако имаме координатите, ние можем дори и по телефона да го инструктираме накъде да върви.