Ръководителят на фондация "По-диви Родопи" Стойчо Стойчев: Бракониери избиха елените в Родопите

Заселихме 170 лопатара и 50 благородни елена

Кой е той?

Стойчо Стойчев е ръководител на фондация "По-диви Родопи", която се занимава с връщането на ключови животински видове сред естествената им природна среда, които са изчезнали или са намалели поради човешките дейности. Фондацията се занимава главно с разселване на лопатари, благoродни елени, диви коне и зубри, които са естествено срещащи се европейски тревопасни животни, които поддържат мозайката от открити и гористи местности чрез пашата си.

- Г-н Стойчев, от години фондация "По-диви Родопи" работи за възстановяване на популацията на благородния елен и лопатарите. Колко са вече разселените от вас видове в Източните Родопи?

- Неотдавна в района на Маджарово заселихме още 20 елени лопатари. Те ще се присъединят към група от над 50 животни, които бяха пуснати там преди година. Така общият брой на животните от този вид вече е 170, а благородните елени край Студен кладенец са вече 50. Елени лопатари са разселени и в община Крумовград, край село Тинтява, а също и в община Черноочене.

Идеята е да се създадат няколко популации, които в един момент да се свържат и еленът лопатар се възстанови по естествен начин в целите Източни Родопи. Тази дейност ние извършваме в сътрудничество с ловците, без които няма как да се случат нещата. Ние искаме в природата да има повече тревопасни, каквито са елените, тъй като те поддържат откритите пространства. Също така те са изключително важен елемент от хранителната верига, която пък спомага за кръговрата в биоразнообразието. Главният хищник в Родопите е вълкът. Ставайки негова жертва, се затваря кръгът на естествената верига: тревопасно - хищник - лешояд. Да уточня, че страната ни е уникална с вече естествената си популация от белоглави лешояди. Нашата верига наподобява африканската, която е зебра - лъв - лешояд. С възстановяване на популацията в естественото местообитание на елена се възстановява и цялото разнообразие на природните процеси, което е изключително важно.

- Как осъществявате разселването?

- Използваме два метода. Единият е животните да прекарат известно време в заграждения. Лопатарите в Маджарево например ще престоят месец в подобни заграждения, които са сравнително големи, за да свикнат с района. Другият метод, който използваме за благородните елени, е директно те да се пуснат в природата.

Елените лопатари ги взимаме от ловно стопанство „Студен кладенец“. Това е единственото място в България, където има дива популация на лопатари, които живеят заедно с вълците. Тоест те са свикнали с хищника, могат да оцеляват добре. Благородните елени са от няколко различни ловни стопанства в страната. Вземали сме от Ропотамо, от района на Стара планина и от Североизточна България. Част от елените имат радиопредавател, с който ги следим.

- Защо точно в Източните Родопи извършвате разселването?

- Защото двата вида са изчезнали от този район, който е бил техен естествен дом. Елените лопатари са били унищожени от хората още през Средновековието, като за тях има данни още от римско време. Например в прочутата Вила Армира, край Ивайловград, има мозайки, на които е изобразен елен лопатар. Също така той е изобразен и на няколко тракийски съкровища като Панагюрското и Луковитското, а негови костни останки са открити в почти всички български праисторически населени места. Благородният елен пък е бил унищожен почти изцяло доста по-късно, в началото на 90-те години на XX век. След падането на социализма бракониерството става повсеместна порочна практика, което води и до неговото унищожаване. Ние ги разселваме именно там, защото това е било тяхното естествено местообитание и заради връзката им, както посочих, с вълците и лешоядите.

- Дейността ви ще спомогне ли и за развитие на туризма у нас?

- Със сигурност. Надяваме се туристите да могат да се наслаждават както на полета на белоглавите лешояди, които са емблематични в района, така и на гледката на тези прекрасни и благородни животни. Много любители туристи, както и учени чужденци идват специално заради лешоядите. Елените обаче са изключителна атракция. Хората, които не са, да речем, еколози и специалисти по дивата природа, когато видят елен са като омагьосани. Надяваме се с тези темпове на работа в близките няколко години напълно да възстановим естествената популация на елените.

- По какви други проекти работите?

- Фондацията работи усилено и за възстановяване на дивите коне, които са наследници на конете Тарпани, изчезнали и унищожени преди повече от 100 години. Нашата цел е да използваме животните за възстановяване на поляните. Много райони са изоставени и като няма паша, пространствата обрастват с храсти и дървета, което променя и ограничава биоразнообразието. Имаме вече създадени стада от диви коне, които си живеят сами сред природата, не се нуждаят от човешка грижа и се справят с хищниците. В момента се опитваме да легализираме статуса им на диви животни, тъй като по нашето законодателство те все още се водят домашни, каквито не са.