Георги Данаилов режисира погребението си

Във филма на Евтим Милошев "Живи комини"

Ивайло Христов в ролята на писателя

"Събрах ви, приятели мои, за да ме запомните с добро. Живях с кеф, майтапех се, пиех... Като не може надолу, вдигаме се нагоре. И никакви сълзи."

С тези думи започва филмът "Живи комини", в който актьорът Ивайло Христов играе главна роля. Това е история за столичните интелектуалци, оттеглили се в живописното планинско село Ковачевица, разказана безупречно от режисьора Радослав Спасов. Сюжетът ни показва един от тази столично-селска бохема - Георги Данаилов (починал през 2017 г., в чиито образ влиза Ивайло Христов), който след кончината си оставя сценарий за своето погребение, както и видеозаписи, с които посмъртно го режисира. Шеговитите му изповеди се прожектират в местната кръчма и всеобщата тъга неусетно прераства във веселба. Филмът е сниман в естествения декор на Ковачевица. Прототипи на героите са действителни личности и с помощта на черти от техните характери режисьорът рисува картина на едно отминало време, което хората помнят с различни ценности, морал, взаимоотношения и приятелство.

Всяка сутрин образът на Владо (Ивайло Христов) - странен, но много симпатичен чешит, наблюдава хълма, който прилича на спяща жена, и овалните му форми пълнят душата му с чувства. Той пише сценарий за своето погребение, който в един неочакван за съселяните му момент се осъществява. И ето, настава фантасмагорията. Владо иска от своите приятели да го погребат на едно определено място, знае, че там е скалисто, но държи дори и мъртъв с поглед да гали кръчмата и родната стряха.

Тук всички приказливи баби са имали любовен роман с даскала на селото, който ги е омайвал с поезията на Шандьор Петьофи. Това село е особено, защото е обитавано от хора на науката и изкуството. Селото си има своя успешен писател (Валентин Ганев), има си Боян (Никола Додов), който реставрира стари къщи, има си не един, а цели двама Мунчовци, като по-големият си търси момичка, за да не е самичък - удивителен Димитър Коцев-Шошо. В селото живее и Василка (Ангелина Славова) - тя прави чудни сокове от домати, прилежно съхранени за зимата. Селото си има кмет (Иван Савов) и секретарка (Бистра Кечеджиева-Кунчева), които посрещат деня с вдъхновени танци и преброяване на пушещите коминчета. Щом коминът пуши - нищо лошо няма да се случи, това е лайтмотивът на филма.

Съседите на Владо гледат своя приятел на видеозапис и той им разказва за себе си и света около него. Когато партньорът на Владо по шах (Христо Бойчев) открива мъртвия Владо, всички са тъжни, но приемат загубата му с усмивка, с онази същата усмивка, която е заседнала върху устните на Владо, положен в ковчег.

Филмът "Живи комини" бе излъчен на 36-ото издание на фестивала на българския игрален филм "Златна роза", но премиерата му е на "София филм фест" през март.