Стопанката Михайлина в Годината на Дивата свиня: Прасетата са по-умни от нас

Моят Пончо сам си отваря хладилника, вкарва топка в кош за пране 

КОЯ Е ТЯ

Михайлина Петкова е на 33 години, от София. Танците и животните са нейна страст от дете. В момента изучава балетна педагогика в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров".

Види ли животно в беда, не го подминава, а го спасява. Така се сдобива с три кучета, две котки и едно... прасе.

- Михайлина, според китайския календар тази година ще премине под знака на прасето. Ти си собственичка на прасенцето Пончо. Вярваш ли, че ще ти донесе късмет?

- Вярвам, че срещата ни е късмет. Не се знае къде щеше да попадне и какъв щеше да му е животът. Късметлии сме взаимно. Вярвам, че ще сме здрави.

- Какво е общото според теб между хората и прасетата?

- Прасетата са емоционални, умни, всяко едно е индивидуалност. Надявам се все повече хора по света да започнат да гледат по друг начин на прасетата и на всички животни. Всяко едно от тях изпитва всички емоции, привързаност, обич, страх, радост като нас, хората.

- Откога Пончо е твой домашен любимец?

- Пончо се присъедини към нашето семейство през 2010 г. на 4-месечна възраст. Имам го почти 9 години. Най-сладкото прасенце, което може да си представите. Докато беше бебе, белите при него бяха всекидневие.

- Как се сдоби с него?

- Срещата ни беше може би случайна, а може би не. През 2010 г. бях на море в Созопол. Разбрах, че за атракция са поставили минипрасе в центъра. Обиколих целия град, но нищо не намерих. Последната вечер отидохме до Приморско. В центъра на града какво да видя - един дребосък, бебе прасе, което не спира да квичи. Всеки се снимаше с него. Аз отидох, гушнах го. Снимах се и аз. Но в същото време се замислих какво е да те подмятат като топка в тези жеги. Стана ми много мъчно. Тогава с мен беше бившият ми приятел. Без да знам, го е откупил от собствениците. Така два месеца по-късно той беше при мен.

- Къде го отглеждаш?

- Първоначално го взех в апартамента ми в София. После опитах да му намеря дом в чужбина. За малко помислих, че съм му осигурила добър дом в пазарджишкия зоопарк "Островът". Ходих да го виждам. Зимата не му бяха осигурили топло място и като цяло не бяха полагали грижа за него. Прибрах го в целия в рани и започнах да го лекувам. Започнах да го гледам отново у нас. Извеждах го с каишка, като куче. Стараех се да не му липсва нищо, за да е щастлив. Слагах му басейн лятото да се разхлажда, водила съм го на вила. Но прасчо вече има къща с двор, където прекарва лятото. Яде на воля ябълки, джанки, пасе тревичка.

- Труден ли е за гледане?

- Каквото и животно да имаш, независимо дали е коте, куче, мишка, змия, то се нуждае от внимание. Всяко животно има своите нужди. Това е отговорност. Вземеш ли животно, то става част от семейството. Не можеш да го изхвърлиш. Прасчо ще кажа, че е труден. Хората трябва да знаят, че няма микропрасенца. Такива с размери на шпиц не съществуват. "Мини" прасето може да достигне до 40-50 кг, а може и повече.

- Твоето с какви размери е?

- Прасчо тежи 40 кг и е висок около 50 см - набит и с тумбак.

- Обича ли да си похапва и кое му е любимото лакомство?

- Всяко прасе обича да си похапва. Пончо не прави изключение. Той е вегетарианец, дори веган. Обича всякакви зеленчуци, салати, таратор, тиква, солети, ядки. Месото не е подходяща храна за тях. Прасетата могат да изяждат всичко, което им се изпречи на пътя, но това не значи, че трябва да го правят. Диетата трябва да им е балансирана, за да не надебеляват и да развият други здравословни проблеми.

- Прави ли често пакости?

- Пакостите са негова запазена марка. Например бутане на сушилня, пълна с дрехи, и радостта, която изпитва, когато тя падне. Започва един смях буквално. Отваряне на хладилник и хапване на каквото му душа иска. Това са все неща, които правеше, докато беше по-малък. Сега вече е уравновесен и предпочита спокойствието.

- Как поддържате тоалета му?

- Основните грижи, които се полагат за прасчо, са подрязване, пилене на копитца, изрязване на бивни, чистене на уши. Къпане, не често, но ако се ползва шампоан, може да е с овес. Любимо му е да го чеша с четка. Тъй като кожата им е грапава и суха, лятото е хубаво да се предпазва от слънцето с лосион.

- Какви са навиците му, притежава ли някакви човешки качества?

- Прасчо е мързелив, обича да си хапва, да му е топло зимата, не си дава зор на разходки, ходи бавно, много бавно. Сега, откакто си има собствен двор и къща, е спокоен и доволен. Животните и хората нямат сходни качества. Според мен те са на светлинни години пред нас.

- Разбрах, че лесно се подлагат на дресировка. Вашето прасенце може ли да изпълнява някакви номера?

- Прасетата са изключително умни животни. Те не обичат да им е скучно, а стане ли им, буквално могат да направят дупка в стената, и то не една. Стават разрушителни. Обичат вниманието и да се занимават с нещо. Моят прасчо, като му кажа бутай топката – отива, бута я със зурла и я вкарва в един кош за пране. Със сигурност може и на други номера да се научи, но не съм отделяла специално време за това.

- Сещате ли се за някоя комична ситуация?

- Най-запомнящ случай с него е, когато беше си намерил от банята паднал сапун и го изяде целия. Муцуната му започна да се пени и да излизат балончета. Не можеше да го измия с вода, защото положението ставаше все по-пенливо. За всеки случай го заведохме на ветеринарен лекар, но всичко завърши благополучно. С него никога не е скучно.

- Социално животно ли е Пончо?

- Прасетата са социални. Пончо от бебе е преживял някакъв стрес и не е толкова социален с хора. С животни се разбира. Има си за компания и кучета, и котки. Разбира се, с моите домашни любимци, но е с характер и не дава да му се качват на главата.

- Как реагират околните, когато го видят?

- В началото на всички минувачи по улицата им беше много странно. Даже имаше лека катастрофа заради заглеждане по него. Подмятания е имало много, с майтап дали ще го гледам до Коледа и подобни. Аз станах вегетарианка заради него и заради животните, не ям и риба и почти не консумирал яйца и прясно мляко, защото не смятам, че празник трябва да се празнува с отнет живот. Хората винаги са се радвали на Пончо. В квартала ми всеки го познава и понякога ми дават по някое морковче или ябълки за него.

Доли ТАЧЕВА