Акад. Христо Григоров: Не дърпайте дявола за опашката в планината

Акциите на организацията спасяват хиляди, в младежкото БЧК има над 20 000 доброволци

Кой е той?

Христо Григоров е български общественик, академик и дългогодишен председател на Българския червен кръст. През 1967 година завършва Фармацевтичния факултет на Висшия медицински институт в София, а през 1987 - Международни икономически отношения. От 2001 година е председател на БЧК.

- Акад. Григоров, какво направи БЧК и какво предстои на организацията?

- Миналата година БЧК чества 140 години от своето създаване. 140 години в служба на хората и помощ на държавата. Всички заедно успяхме последните 30 години върху основите, положени от нашите предци, да изградим една огромна къща на доброто, в която всеки един може да намери любов, протегната ръка, съпричастност. Това е Българският червен кръст. В момента вървят годишните отчетни събрания в страната и след като изготвим анализите, ще излезем пред народа и ще изложим всичко това, което сме направили, а то е огромно. Над 20 вътрешни национали програми, близо 100 - с международно участие. Когато се говори за БЧК трябва да се говори за една уникална институция изцяло в служба на хората!

- Какви програми има поставени на дневен ред и към кого са ориентирани?

- В нашето общество има два сегмента, изключително много засегнати от промените. Това са нашите деца и възрастните хора. Не е тайна, че близо 12 000 деца всяка година напускат училище. Ние направихме една програма, която се казва "Топъл обяд". Казахме на родителите, ако вие ги върнете в училище ние ще ги храним. Отделно заедно с представители на бизнеса успяваме да закупим учебници и всякакви необходими пособия за образованието на децата. Резултатът е между 1600 - 2000 дечица, които успяваме да върнем в класните стаи. Друга голяма кауза, която не спираме да развиваме е за децата пострадали от катастрофи. В безумната война по пътищата, жертви падат много от нашите дечица. Ние постоянно събираме финансов ресурс и помагаме на тези семейства. Тук не се касае за това, че даваме между 500 и 1000 лв. на семейство в зависимост от степента на увреждане. Тук става дума за това, че тези хора виждат една съпричастност, подадена ръка и че не са самички в сполетялата ги трагедия.

За възрастните хора една от най-сериозните ни програми са "Домашни грижи". Имаме стотици доброволци, които ходят по къщите и помагат всекидневно на болните, възрастни българи.

- Какво място заемат младите в организацията?

- Огромно, основно! Ще почна оттам, че силата на БЧК се дължи преди всичко не само на факта, че сме застанали зад едни благородни идеи, а за това, че това е една доброволна организация, в която хората влизат вътре по собствено желание. Това са хора с огромни сърца, обич и запазена ценностна система. Говоря за хора, които, като видят човек в нужда, отиват веднага да му помогнат безкористно. Ще посоча само, че в младежкото БЧК има над 20 000 доброволци. Те виждат в лицето на организацията една алтернатива на негативната действителност, която ни заобикаля. Тези млади хора са извън апатията, която е обладала връстниците им, забили нос в компютри и телевизия. Тяхната отплата са сълзите на благодарност в очите на тези, на които помагат, надеждата, която дават. Това е тяхната мотивация.

- Какви мерки и готовност за бедствия и аварии имате?

- Държавата е оторизирала БЧК да извършва едни изключително сериозни и отговорни дейности. Сред тях са Планинско-спасителната служба (ПСС), водно спасяване и пр. Няма друга институция у нас, която да е толкова подготвена и реагираща моментално на бедствени ситуации. Имаме 5 национални склада, в които има всичко необходимо за 12 000 човека. Ние сме в състояние за 2 часа да изнесем помощ до всяка една точка в страната. Показвали сме го многократно. Ако обърнете внимание, във всичките случили се бедствия първите, които са на място, са хората на ген. Николов от „Пожарна безопасност“ и БЧК. Имаме десетки аварийни екипи. Хора с изключителна подготовка, които са на разположение 24/7.

- Има ли законови спънки пред организацията?

- Това е много уместен въпрос. Искам да посоча големия проблем със Закона за доброволчеството. Държавата не е уредила отношенията доброволец - работодател. Ще ви дам един пример. Когато стана голямото наводнение в Аспарухово, при мен дойде един човек, който ми казва, че са го уволнили, защото се впуснал да помага на хората. 48 часа той непрестанно помагал на хората, пострадали от наводнението, и когато на третия ден се върнал на работа, шефът му казал да си стяга багажа. Именно това трябва да се регулира. Този човек не е отишъл да се забавлява, а да спасява хора. Този закон се прехвърля като топъл картоф от правителство на правителство и е крайно време да се разреши.

- Къде изпитвате големи трудности?

- Трудности има навсякъде, но може би планината и работата на ПСС е много тежка. Планината е един капан. Човек трябва да спазва всички правила на ПСС. Вие виждате, че хора, които търсят адреналин, загиват постоянно. Не само че те загиват, което е голяма трагедия, но така поставят и в критична ситуация живота на планинските спасители. Искам да отправя един апел - нека да се радваме на планината, но нека не подценяваме опасностите. Моля ви! Недопустимо е да прережеш лентата на пистата, за да можеш да караш ски в улеите, за да си увеличиш притока на адреналин. Не дърпайте дявола за опашката! Когато търсим причината за големите нещастия, първо трябва да я потърсим в себе си.

- Състрадателен ли е българинът и готов ли е да се притече на помощ?

- Все още в ценностната система на българина са останали тези темелни чувства да бъде съпричастен, да бъде милосърден, да бъде готов да помогне и да подава ръка. Той обаче иска много точно да му се каже за какво се събират пари и те да бъдат отчетени до стотинка. БЧК прави всичко това и затова може би сме изградили този авторитет. Искам да отбележа, че и бизнесът се научи да помага, а това е изключително важно.