Проф. д-р Пенка Стефанова: Храната и въздухът може да увредят плода

Бременните трябва да се пазят най-много през първите 3 месеца 

КОЯ Е ТЯ

Проф. д-р Пенка Стефанова e ръководител на клиниката по детска хирургия към УМБАЛ "Свети Георги" в Пловдив. Завършва медицина в Медицинския университет в Пловдив, където днес е преподавател. След това завършва обща хирургия, а по-късно специализира детска хирургия. Тя е председател на Българското дружество по детска хирургия и зам.-председател на Българското хирургично дружество. Член е на Световната и Европейската асоциация по детска хирургия. Преди дни в болница "Св. Георги" бе извършена сложна интервенция по изграждането на анални отвори на две бебета. За аномалиите при пеленачетата четете в следващите редове.

- Преди дни беше направена сложна интервенция на бебета, родени без ануси. Каква е причината за подобна аномалия?

- Причините са безброй, нещо действа върху плода, за да се появи дадена деформация. Най-тежките аномалии стават през първите 3 месеца на развитие на плода, тогава майката трябва най-много да се пази.

- Имате ли виждания дали са се увеличили децата с вродени аномалии?

- Много често си мисля за това и съм правила проучвания. В никакъв случай не са се увеличили като бройка, просто диагностиката е подобрена, оттам оперативното лечение също и днес се дава повече гласност на подобни случаи. Иначе няма особено нарастване на тези аномалии.

- Има ли някаква конкретна причина все-повече деца да се раждат с проблеми?

- Има химични и физични причини, вредните навици на майката също влияят сериозно върху бебето. Прекалено високите температури влияят лошо, радиацията, природните аномалии също се отразят. Затова казвам, че трябва много внимателно да живеем в днешно време. Лекарствата не са благоприятни за бременните, да не говорим за наркотиците. Тютюнопушенето и алкохола няма да ги споменавам дори, те най-много могат да увредят плода. Но дори нещата, с които се сблъскваме всеки ден, са опасни. Въздухът, който дишаме, виждаме всяка година става все по-опасен и замърсен. Храната, която ядем, съдържа всякакви химии. Затова трябва да се отнасяме сериозно към всичко това, трябва да сме отговорни към бъдещите поколения. Човек не трябва да си прави експерименти с тия работи, не трябва да смята, че на него може да не му се случи.

- Кой е най-куриозният случай в практиката ви?

- Винаги има, то не е един. Не мога да кажа конкретно. Ние живеем за всеки един случай, всеки човек е ценен, всяко дете е вселена.

- Има ли симптоми, по които бъдещата майка може да разбере дали бебето ще има проблем?

- Има, затова са и създадени пренаталните центрове и диагностики. В повечето от случаите няма абсолютно никакви симптоми, чрез които да се разбере, че плодът може да има дефект. Това се разбира при преглед, но дадената аномалия може да се отстрани чак след раждането, а дотогава родилката трябва да се пази изключително много.

- Кои са най-честите аномалии, с които се раждат деца?

- Доколкото знам, пилорната стеноза е най-често срещаната аномалия. Това е т.нар пилор - стеснение и уплътнение на долната част на стомаха. Пилорът свързва стомаха с тънкото черво и служи като клапа, която периодично пропуска стомашно съдържимото към червата, но не и обратно. При пилорната стеноза настъпва постепенно задебеляване на мускулатурата, което смущава нормалното движение на храната и възпрепятства изпразването на стомаха.

- В колко от случаите вроден дефект не може да се премахне?

- Има много подобни случаи. За съжаление огромно количество аномалии не могат да бъдат лекувани оперативно. Човечеството за много от случаите е безсилно. След време се надявам генното и тъканното инженерство да навлязат в медицината и да се прилагат.

- Предполагам, че тогава срещата с родителите е тежка.

- Над 30 г. съм детски хирург и тази тема е много тежка. Изключително трудно е на един доктор да каже, че е безсилен. За съжаление на нас, лекарите, не ни е дадено да раздаваме души. Има моменти, когато мразя специалността си, ние сме между "Осана" и "Разпни го", или сме безкрайно щастливи, или безкрайно нещастни, че нищо не можем да направим. Ужасно е да отидеш при родителите и да кажеш подобно нещо, да гледаш един мъж огромен, голям да рони сълзи. Помня всички подобни случаи, знам имената на дечицата. Неописуемо тежко е.

От друга страна се радвам, че работя точно с деца. Те дават сила, енергия, доверие, ние пък им даваме някаква надежда.

- Преподавате в Медицинския университет в Пловдив. На какво учите бъдещите лекари?

- Много обичам студентите, за сериозен студент мога денонощно да го обучавам и да обменям опит, но съм безпощадна към несериозността, към неглижирането на задълженията. Смятам, че така е правилно. Не мога да простя арогантността в нашата професия и липсата на човечност у някои лекари. Казвам на студентите си, колкото и да е шаблонно, винаги да се поставят на мястото на пациента, да са добри и съпричастни.

- Имате ли виждания колко от завършилите лекари остават в България и колко напускат страната?

- Нямам, но това не бива да е приоритет на младите хора. Не всичко е пари на този свят. Аз самата имам дипломи от ДХарвардУ, Оксфорд, но се чувствам прекрасно в нашата страна. Човек трябва да си тежи на мястото. Разбира се, лекарят трябва да е финансово удовлетворен, за да може да мисли за проблемите на пациентите си. Все пак си мисля, че нещата ще се подобрят в нашата страна.

- Има ли все още интерес към професията въпреки условията на труд?

- Категорично. Това винаги е била и ще бъде една от най-престижните професии. Да си лекар е божи дар, значи да имаш голямо сърце. Това е призвание. Учителят трябва да запали желанието у студента, но никога не съм виждала студент, който да не дойде с ентусиазъм за знания и умения.

- Не се ли смущават от нарастващите случаи на бити медици из цялата страна?

- Смущават се, разбира се. Всички ние сме се клели и няма доктор, който иска да навреди на пациентите си. Това мога да кажа категорично. Тези постоянни случаи на бити лекари, това е болест на едно поколение. Започва се с бой над лекари, после бият учители, бият стари хора, не пускат бременната да седне в рейса, бутат децата по улицата. Обществото ни е болно и това не е демокрация, а свободия.