Проф. Христо Пимпирев: Каня Дони за концерт на Антарктида

Срамота е морска държава да няма научноизследователски кораб

Кой е той?

Проф. д-р Христо Цанев Пимпирев е доайенът на българската антарктическа програма, участник в първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/1888. Той е ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика и председател-учредител на Българския антарктически институт. Професор е по геология в Софийския университет.

- Професоре, официално завърши 27-ата ни полярна експедиция. Какви са резултатите от нея?

- Тази, както и минали години експедицията ни завърши повече от успешно, бих казал прекрасно. Искам да подчертая, че тя е първата, която работи по приета от Министерския съвет Национална програма за полярни изследвания. Това ще рече, че ние изпълнявахме и една правителствена задача. Проектите бяха финансово обезпечени и резултатите не закъсняха, т.е. имахме повече свобода да развиваме научната си работа. Това е изключително важно, тъй като България е една от най-големите сили на Антарктида и няма да е пресилено, ако кажа, че макар другите бази и учени да разполагат с повече пари, ние сме аванпостът пред световната наука. Това се потвърждава и от факта, че нашата експедиция е най-желаната от чуждестранните учени. В групата ни имаше две колумбийски изследователки, бразилка, кипърски учен, който за пръв път въобще идва на Антарктида, монголец, геоложка от Турция, португалци.

- Върху какви научни проекти работихте?

- Много важна е работата на изследователите климатолози. В екипа бе и големият ни климатолог проф. Георги Рачев. Климатичните промени могат най-ярко да се уловят именно на Ледения континент. Антарктида е най-чистата лаборатория. Данните не са замаскирани от замърсяванията по целия обитаем свят. Работа на нашите учени е насочена главно към топенето на ледниците, което е факт. Това от своя страна води до повишаването на морското ниво, което също е факт. Те откриват причините и възможността за реакция срещу тях. След време водите ще залеят брегове, а това от своя страна ще доведе до огромни миграционни процеси. Чрез работата си ние даваме възможност за своевременни реакции срещу тези глобални промени.

- Открихте ли нови биологични видове?

- Тази година за пръв път работихме в райони извън самата база. На нос Хана, много слабо проучен, с нашата колежка от Бразилия намерихме абсолютно нови шест вида палеорастения, които са живели там преди 60 млн. години. Това е краят на кредния период, време, когато континентът е бил с пищна растителност, сред която са се разхождали тогавашните господари на планетата динозаврите. Именно изследването на тези находки ще ни позволи да проследим каква е била миграцията на гигантските влечуги от Южна Америка към Антарктида. Това са глобални научни проблеми, които ще помогнат за бъдещето на човечество. Освен това успяхме да хванем уникалната арктическа ледена риба. Тя няма хемоглобин в кръвта и е прозрачна. Има само един жив екземпляр в Токио. Препарирахме я и предстои да я изложим в сбирката на Природонаучния музей. Тя показва как всъщност едни организъм може да приспособи живота си към ледена вода. От своя страна ненадминатите ни учени доц. Любомир Кендеров и д-р Ралица Зидарова работиха в акваторията на българската полярна база, с лодките ни "Зодиак". С откритията им тази година новите за науката водорасли стават 92.

- Какво предстои да се промени?

- Най-хубавата новина е, че със следващата експедиция ще започне изграждането на така необходимата ни научна лаборатория в базата. С това изследванията ни ще минат на нов етап. Към този момент поради липсата на такава много от пробите ни се погубват по пътя до обитаемите континенти. От догодина вече ще можем да ги обработваме на място, което ще е скок в научните открития. С това ще станем категорично най-привлекателният научен център на Антарктида. Това, което ние правим на Ледения континент, касае оцеляването на човешкия вид. Искам да подчертая, че ни липсва и кораб. Срамота е една морска държава като България да няма научноизследователски кораб.

- Какво е състоянието на базата?

- Паралелно с научните изследвания, успяхме да извършим строителни и ремонтни дейности по подобряване на инфраструктурата на базата - построено е ново генераторно помещение, модернизиран и разширен е кухненският блок, къщите, в които живеем също.

- Преди броени дни музикантът Дони изяви желание да направи концерт на Антарктида. Бихте ли го поканили?

- Знам, че е ходил в подножието на Еверест, значи е време да дойде и при нас. Може да обсъдим тази възможност. Антарктида е континент, който не е само за учените - там има култура, изкуство. Рисуват се картини, пишат се книги, защо да няма и концерти, и то с такава хубава музика, каквато правят Дони и проектът „Фондацията“, в който участва.