Христо Мутафчиев - 50 г.скачане в дълбокото

Изненади в театър "Азарян" готвят за актьора 

Биографичната книга "Черно на бяло" представя Теа Денолюбова

Големият актьор Христо Мутафчиев става на 50 години! На 4 април колеги и приятели ще се съберат в театър "Азарян", за да изживеят празника на един от най-обичаните актьори у нас. На този ден ще е и премиерата на книгата за него - "Черно на бяло" от Теа Денолюбова.

"Събрахме половин век в страници, които успяват да влязат право в сърцето и да останат там завинаги", вдъхновена е Теа.

"Ако направиш ретроспекция на моя житейски път, не живот, а житейски път, ще видиш, че много повече са скачанията в дълбокото, отколкото плуванията по повърхността. Когато плуваш по повърхността, често рискуваш да изпаднеш в сложната ситуация да си под повърхността, а да си мислиш, че си над повърхносттa, и да отвориш уста, за да си поемеш въздух. И да се нагълташ. Докато, ако си в дълбокото, ти си с ясната мисъл, че си поел достатъчно въздух, за да стигнеш до долу, да пипнеш дъното, и че имаш въздух, за да се върнеш. Докато не го пипнеш, не си отваряш устата. Ето това е моят живот", категоричен е Христо Мутафчиев.

Колегите на актьора са решили да го изненадат за празника, в който дейно участие ще вземе синът му - Асен Мутафчиев, както и Станимир Гъмов, Веселин Плачков, Петър Калчев. "Ще се пее, пие и пс..ва", смеят се приятелите на Христо, тъй като събитието е ограничено за лица под 18 години.

Христо Мутафчиев:

Върнах се от оня свят, за да живея точно този живот!

- Г-н Мутафчиев, играете, ръководите Съюза на българските артисти, посещавате събития и сте все усмихнат. Нищо ли не ви изкарва извън нерви?

- Напротив, но това, което ме дразни, аз се опитвам да го променя. Научих се, че емоционалният израз на моите мисли, чувства и вълнения не води до нищо добро. Когато трябва, реагирам емоционално, но разбрах, че мога да съм много по-полезен, ако мисля стратегически с какво да помогна, отколкото, ако изляза и крещя: "Долу тези, горе онези".

- Истина ли е, че имате циганска кръв?

- Така казват хората, жена ми също, въпреки че в рода си нямам портрет на циганин. Фактът, че имам този техен темперамент, ми носи положително настроение и ако имам в действителност циганска кръв, толкова по-добре за мен.

- Винаги ли сте били толкова темпераментен?

- Като дете и юноша веднага бях готов да скоча в бой, дори без да се замислям. Може би продължавам да съм такъв вътре някъде в себе си, но спрях да се себеизразявам вече толкова рязко и първосигнално, обаче това не означава, че съм по-малко див.

- Колко белега от битки имате?

- Ооо, доста са - спукана глава, счупен нос, чупил съм си и ръката и все заради побоища, не казвам битки, а улични побоища. Много хора не знаят колко време продължава един уличен бой, защото, като гледаме филмите, и там се бият половин час, а истината е друга - един уличен бой между двама души продължава не повече от 10 до 20 секунди, ако знаеш как да удряш. Защото един път да ти ударят носа, и ти повече няма да станеш, това не е филм. Затова гледам да не влизам в такива ситуации, пазя се.

- Въпреки мъжкарското излъчване показахте чувствителност в клипа на Лили Иванова към песента "Поетът".

- Лили е мегазвезда за България, нямаме друга такава звезда у нас. Това първо, второ, тя е един безкрайно широко скроен човек и много готин. Тя е невероятен професионалист, аз друг такъв не съм виждал в България. Всички, които са се опитвали да й стъпват по главата, няма да останат, а тя ще остане, и то точно с това, което е.

- С какво се занимават трите ви деца?

- Горд съм с тях. Най-големият Асен е актьор. Малкият Благовест свири на китара, а дъщеря ми взема уроци по пиано. След време можем да направим общи концерти - момичето на пианото, аз ще пея, синът ми Благовест ще свири на китара - всеки трябва да влезе в семейния бизнес (смее се).

- Жестът, който никога няма да забравите?

- Разбрах, че когато получих инсулт, много хора са се молили за моето оцеляване. Това е един голям жест. Да, разбрах, че и много хора са се молили да не оцелея, и това го знам също със сигурност. Знам дори кои са. Но относно сервилниченето, пука ми на жилетката - аз продължавам напред, който иска да е с мен, или ще върви до мен с моя ход, или ще ми гледа номера на фланелката. Върнах се от оня свят, за да го живея точно този живот!

- Сега към какво се стремите?

- Искам да правя всеки ден повече от предишния. Моята професия е божествена, с нея допринасям за по-добрия живот на хората - правя ги по-усмихнати, щастливи и доволни.