Мимът Герасим Дишлиев - Геро: Играх "на уше" за Марсел Марсо

"Цирк дьо Солей" е моя мечта

КОЙ Е ТОЙ

Герасим Дишлиев-Геро е един от най-талантливите мимове. Пътят му тръгва от Свиленград, но отдавна е превзел сцените по цял свят. Повече от 20 години живее във Франция. Ученик и асистент е на един от най-известните изпълнители на пантомима в света - Марсел Марсо. Тази година стана първият българин, който ще участва в световноизвестния "Цирк дьо Солей".

- Г-н Дишлиев, как се заговаря един мим?

- Ето на, с "Добър ден"! Аз по принцип не мълча много, така че в моя случай не е трудно. Тоест мълча, но само на сцената. Там мога, но и това е рядкост. В някои спектакли говоря.

- Вие сте първият българин, който ще участва в програмата на световноизвестния "Цирк дьо Солей". Как се случиха нещата?

- В момента, в който разбрах, че имам възможност да кандидатствам при тях, започнах да мечтая за това. А то стана 2010-2011 г. Тогава на едно мое представление се запознах с кастинг директора на персонажите. След месеци минах на кастинг при него в Париж. "Цирк дьо Солей" имат огромна база данни за различни артисти от цял свят. Той ме включи в нея и ме предупреди, че може и сега да ме извика, може и след време, може и никога. Годините минаха. През ноември 2018 г. видях нов кастинг, записах се и участвах. Тогава му се обадих и той се зарадва. Сподели, че е щял да ми се обади, защото ролята наистина е подходяща за мен. Така стана. С упорство и без да изпускам хъса си.

- Може ли да издадете какво точно ще представлява ролята?

- За ролята търсеха мим, горе долу на моите години и с моята физическа външност. Оттам нататък както ролята не ми е ясна, така и заглавието на спектакъла не го знам.

- Кога започва подготовката?

- През септември би трябвало да замина на репетиции в Монреал, Канада. Там им е центърът, оттам започваме да обикаляме.

- Как един мим се подготвя за представление?

- Едно представление е доста дълъг творчески процес. Той не спира с първите срещи с публиката. Като пример мога да дам последния ми спектакъл, който се казва "Не на мястото си" - спрях да работя по него след около 50-ина представления. Нямам някаква церемония или ритуал. В общи линии съм доста хаотичен човек, но намирам богатство в този мой артистичен хаос. По този начин се опитвам да не стоя в някакви предварителни щампи. Музиката си я подбирам сам. Имам едни програми, с които си правя монтажи и това ми помага много, за да съм спокоен на сцената. Играта ми е облечена от звуци, музика и светлина и зависи именно от тях.

- А физическа подготовка?

- Обичам да тичам. Научих се да тичам. По принцип обичам да карам и колело, но в Париж няма толкова много километри, които да навъртя и да ми доставят удоволствие. Дълго време го правех, докато ходех на работа, но това по-скоро е опасно и вредно за здравето заради големия трафик. Затова тичам в паркове и градинки по 7 км през ден. Скачам на въже и такива неща. Когато си дойда в България, с един мой приятел сме се записали на един полумаратон край Панчарево. Иска ми се да отида най-вече за да се видя с моя приятел и да си поговорим, докато тичаме.

- Вие сте ученик на безсмъртния мим Марсел Марсо. Какво ви остана като най-силен спомен от него?

- Той се беше объркал нещо. Искаше да ме дипломира, когато бях втори курс, а по принцип се карат 3 години в академията. Един от най-ярките ми спомени с него е може би една вечер, когато г-н Марсо си тръгваше от работа. Бяхме в училището, когато аз вече бях негов асистент. В крайна сметка учениците си тръгнаха и той остана сам, защото таксито не беше дошло. Попита ме: "Какво правиш с учениците, Гиче", така ме наричаше. Аз му казах, че работим по един етюд. Поиска да го изиграя. Бяхме той, аз и жената, която почистваше. Тогава играх само и единствено за Марсо! "На ушенце", както се казва. Беше много задушевна атмосферата. Накрая ми каза: "Да, да, много добре. Аз не бих го изиграл така, но много добре". Имаше интересни неща с Марсо, особено когато се ходеше по турнета. Този човек живееше в света на спектаклите.

- Освен мим сте и актьор. Кога е по-трудно - с думите или без тях?

- В моя личен мироглед това е едно и също нещо. Няма разлика. Всеки, който застава на сцената, като твърди, че познава гласа си и борави с него и е точен, прецизен и истински, говорейки, той не може да няма тяло, което да бъде също толкова автентично и истинско на сцената. Нещата вървят паралелно, заедно и са неразривно свързани.

- Владеете перфектно изкуството на тишината. С какво ви привлече пантомимата?

- Аз не я избрах. Тя избра мен. Нямах никакви намерения да съм артист. Бях в езикова гимназия и всяка година играехме някакви пиеси. Но това бяха училищни задачи, не нещо сериозно. Бъдещето ми тогава беше физика. Една вечер гледах спектакъл и потънах. Датата беше 9 ноември 1989 г., а мястото - читалището "Славянска беседа". Това ме промени, но тогава още не го знаех. Влюбих се в това изкуство и така до ден днешен.

- Някога замисляли ли сте се да се занимавате с нещо друго?

- Не! Да, в моята над 20-годишна кариера е имало трудни моменти. Основната трудност в професията ми е, че няма постоянно сигурна работа. Някой казват, че изкуството е там, където е пълно с тъга. Имало е такива моменти, но само са ми минавали мисли през главата. След тях бясно съм се захвърлял да правя нови спектакли и нещата се разминаваха винаги.

- Скоро ще ви видим ли на българска сцена?

- От 24 до 26 април ще съм на фестивала "Танцовият театър" в Разград. На 29 април играя във Варна спектакъла "Не на мястото си". На 30 съм в пловдивското село Куртово Конаре. Това ми е едно от любимите места в България. Пълно е със слънчеви хора, които умират за спектакли. Следващата дата е 3 май, когато ще играя точно в тази зала на читалището "Славянска беседа" в София, откъдето тръгна всичко. Символично от време на време играя там именно с това усещане за минаване през началното положение. Този спектакъл "Не на мястото си" се роди точно там.

- За какво мечтае Герасим Дишлиев?

- Всички около мен да са добре и да се чувстват добре. Говоря за моите близки и познати, искам да сме добре. Искам някакъв вид хармония с околната среда, обществото и вътрешния свят.

Доли ТАЧЕВА