Фолкпевицата Луна: Нямам амбиция за президент

Проектът "Луна - президент" имаше за цел да осмее политиците 

КОЯ Е ТЯ:

Луна Йорданова е роден на 2 април 1971 г. в Шумен. От малка показва музикален талант. От 15-годишна започва да пее в заведения по морето, а по-късно става солистка на оркестър. Изнася множество концерти в цялата страна. В началото на 90-те години пробива в Швейцария, а след завръщането си у нас се превръща в попфолк звезда. Участва в няколко издания на формата "Биг брадър".

- Изградили сте образ на личност, която има мнение и познания за обществения ни живот. През последните дни има вихрушка, свързана с апартаментите на властимащите. Каква е вашата морална позиция за преференциалните цени, на които управляващите се сдобиват с имот в луксозна сграда в София?

- Връщате ме с въпроса си към видеоклипа на песента ми "Леко, леко, леко" - "Не трупай пари, на оня свят всичко е безплатно", е едно от посланията в него. Всичко е толкова предвидимо, че дори мога да ви кажа кой ще е следващият президент на България. Политиката е за хора с голямо его, а самото его е дявол. Там няма морал, това е Божие наказание. Всички политици са в невежеството и голямото лицемерие, трупат кармата и съдбата на саморазрушението. Политическата класа в България изживява своето падение. България има нужда от духовен водач.

- Познавайки вашата амбиция да станете президент на България, ще ви питам дали бихте се възползвали от придружаващите привилегии - НСО да ви охранява по време на шопинг или да имате армия от обслужващ персонал?

- Грешите! Моята амбиция се изразява в това, че нямам амбиция. Мога да имам вдъхновение, намерение, всеотдайност, според както е Божията воля.

Проектът "Луна - президент" беше създаден точно с това намерение, да осмее политическата класа, чието падение виждаме всички. Не съм имала никакво намерение да се кандидатирам за президент. Всичко беше една шега. Шега, която се оцени и призна от хората и сега ме преследва навсякъде. Всички се обръщат към мен с госпожо президент или Луна президент, което ме забавлява, но ме прави още по-отговорна като хипотетичен президент. Затова и приключих с шегите. Народът се припознава в чистия водач. Хората имат нужда от обич и разбиране. Имат нужда от красива, умна и обичаща жена президент. Но в Божиите работи не можем да се бъркаме!

- Когато станете първата жена, президент на България, ще имате ли първи мъж до себе си?

- Когато стане, ще ви отговоря! Ха-ха.

- Казвате: "Добре е да се сближаваме с душите си, а не с телата си!". В духа на великденския пост, в който сме в момента, доколко е важно да се съхраним, избягвайки изкушенията?

- Изкушенията избледняват и отпадат по законите за правилният живот. Ще се съхраниш, когато живееш правилно. Когато различаваш и не разменяш местата на важните неща в живота, тогава изкушенията ще те преследват, но ти няма да ги искаш. Ние трябва да се стремим към това, което не изчезва, а не към преходни неща.

- Вие отказвате ли се от материалното в тези дни преди най-светлия християнски празник?

- Съвременното християнство не е християнство. Празниците не са празници, те са между трагедия и комедия, защото е изгубено чистото сърце. Без чисто сърце теб те няма, кой ще празнува? Празниците са заменени с нещо друго. Ако човек е преживял Бога, той вече е преживял същественото и това вече е повече от празник. Ако Христос не се е родил в тебе, какво празнуваш? Бог можеш да го почетеш с чист духовен живот. При истинското християнство празнуваш Бог в себе си.

- Казвате, че никой не може да се развива, ако не се свърже поне с един Велик дух. Пояснете какво е посланието ви и какво представлява "Напреднала душа"?

- Когато излезем от човешкото мислене и разберем тайната на сътворението, че човекът е образ и подобие Божие, ще разберем, че тайната на живота е любовта към Бога!

Но хората трябва да минат през амбиции, копнежи, страсти, богатство и хубаво да видят, че това е голяма илюзия. Истинският човек е смисълът, храма. Когато разбереш, че твоето величие е в твоята нищожност се заражда тайната на истинското смирение. И ти започваш цялостно духовно пречистване и живееш в единство с единствената сила, която владее всичко. Разбираш, че не принадлежиш на себе си, а на някой друг!

- Песента ви "Леко, леко, леко" е по текст на доста нашумелия в последно време Папи Ханс. Лесна ли е работата с новата генерация артисти?

- Трудно издържат на дисциплина, но е добре да придобият тая опитност. Не се бъркам в тяхното вдъхновение, а го подкрепям, като обличам проектите с послания и визия. Целият ми проект е вдъхновен от книгите на Елеазар Хараш и по-конкретно "Смешни афоризми". Там истината е поднесена шеговито, лесно достъпно и разбираемо за човека. Песента е една приятна и закачлива провокация, която събужда и осъзнава. Целият екип сме благодарни на публиката за признанието им!

- Костантин Трендафилов е талантлив артист. Следите ли преобразяванията му в предаването "Като две капки вода"?

- Ще се получи голямо шоу за зрителите и рейтинг за Нова телевизия, ако изпее песента ми "Леко, леко, леко" в ефира на предаването. Ще бъде без аналог.

- За мнозина творчеството му е неразбрано, но през вашия поглед как изглежда?

- В моя мироглед няма ограничение, а само принципи и закони. Когато творецът излезе от материалното, неговото творчество става разбираемо. Когато размяната в едно творчество е материална, то не е творчество, а е нещо друго. Стане ли дума за пари, Бог напуска стаята. Ако си купуваш слава, никога няма да имаш такава.

- В същата ваша песен се качвате на кон и яздите. Успяхте ли да избягате от страха и да се слеете с душата на животното?

- Обичам животните много. Конната езда ми е хоби от години. Животните казват и дават даром много повече от хората. Да разбираш техния език е Божи дар. Величието и силата на конете те прави свръхчовек, ако се получи симбиозата и сливането между човека и животното. А когато има обич, винаги се получава. Така живея аз, в хармония с природата и със себе си. Държа да кажа, че нямам дубльор в клипа.

- В навечерието на рождения ви ден разкажете как ще го отбележите и каква е личната ви равносметка?

- Моята равносметка е самият Бог. За мен е важно само той какво мисли за мен. Аз говоря пред него и съм в покой. Втори април е денят, в който Бог ме е благословил. Дал ми е името. На този ден ще бъда там, където трябва, с тези, с които ми е отредено.