Екологът д-р Добромир Добрев: 80 лешоядчета ще се излюпят скоро

Източните Родопи са българският рай за хищните птици, ветроцентралите ги убиват

Кой е той?

Добромир Добрев завършва екология в Пловдивския университет през 2012 г. Тази година защитава докторска степен по екология. Дисертацията му е на тема разпространение и екологични изисквания на белоглавия лешояд в България. От 10 години работи изцяло за възстановяване популацията на белоглавия лешояд в Източните Родопи и е сред най-добрите експерти на на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП).

- Г-н Добрев, от десетилетия Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) неуморно работи за възстановяване на популацията на уникалните белоглави лешояди в Източните Родопи. Спасен ли е видът и колко вече са птиците?

- Любопитен е фактът, че програмата по възстановяване популацията на белоглавия лешояд е всъщност най-големият и успешен природозащитен проект за страната ни. Популацията на белоглавите лешояди в Източните Родопи продължава да расте. Общо 95 двойки от застрашения вид бяха преброени при редовния мониторинг на вида по долината на река Арда. Работата ни е отличен пример не само у нас, но и в световен мащаб, който показва как един вид, смятал се за напълно изчезнал, може да се спаси и възстанови. В миналото на територията на страната ни е имало стотици, та дори и хиляди лешояди. През 80-те години на XX век обаче се смята, че тази защитена птица е изчезнала от пределите на България. Няколко години по-късно група еколози откриват няколко оцелели двойки в района на Студен кладенец. Така, в резултат на дългогодишни усилия на експерти и доброволци, видът постепенно възстанови популацията си и днес долината на река Арда приютява една от най-големите естествени колонии на белоглави лешояди на Балканите и Европа - 95 двойки.

- Какви новости въведохте по опазването на вида?

- От 2016 г. въведохме GPS и сателитна система за проследяване на птиците, като им поставяме предаватели. Благодарение на тази технология получаваме изключителни данни за всичко, свързано с живота им - територия на обитаване, къде младите птици прекарват първите години от живота си, каква е оцеляемостта, каква храна използват, колко надалече скитат и т.н. По принцип лешоядът е постоянен вид за страната. Младите екземпляри обаче прекарват първите си години в скитания. Ние установихме, че родено у нас лешоядче достигна до територията на Южен Судан. Други родни птици скитат чак до територията на Саудитска Арабия, Сирия и Иран, след което се завръщат. Виждаме и трагични причини за смъртта им. Тук искам да отбележа, че в българската част на Източните Родопи все още няма ветроенергийни паркове, което е успех за природозащитната общност. От гръцката страна на планината такива има много. Благодарение на тези предаватели ние виждаме, че редица птици загиват именно в тези перки. Мисълта ми е, че методът е от изключителна важност за изучаването и предотвратяването, доколкото е възможно, на заплахите за вида.

- Какви са заплахите за този защитен вид?

- Основна заплаха за лешоядите е използването на отровни примамки. Не само в миналото, но и сега тази отвратителна практика продължава. Именно обаче през 50-60-те години това е основната причина за избиването им. Само преди две години в долината на река Струма по подобен начин загинаха близо 30 птици. Доколкото можем, парираме тази заплаха, но хората продължават да не разбират каква вреда причиняват на цялата екосистема. Освен ветроенергийните паркове, за които споменах, електропреносната система също е бич за тях. Една от нашите дейности в момента е да изолираме тези опасни територии.

- Преди дни стана ясно, че в североизточната част на Гърция са отровени орел и черен лешояд. Има ли опасност за нашата популация?

- Има, да, и то голяма. Птиците нямат граници. Планината за тях е една. Тази година имаме 9 двойки, които гнездят на гръцка територия. Затова тази заплаха е огромна и за нашите птици с оглед на факта, че в Гърция тровеното е огромен проблем.

- В какъв период са в момента лешоядите?

- Вече започнаха да се люпят малките. Тази година условията бяха много благоприятни заради меката зима. Мътенето продължава средно 55 дни. Една двойка снася само 1 яйце. Половата зрялост лешоядите достигат едва след 5-6 години, което е доста дълъг период. Именно затова възстановяването става толкова бавно. Птицата трябва да успее да оцелее тези 5 години, а това невинаги се случва. Добрата новина е, че до средата на април очакваме да се излюпят от 75 до 80 лешоядчета, което е своеобразен рекорд. За справка м.г. имаше 65 излюпени и 62 излетели.

- Какво е значението на тази уникална птица.

- Лешоядът играе огромна роля за екосистемата. Той е т.нар. естествен санитар - прочиства природата. Четирите вида лешояди затварят тази верига. В момента у нас се срещат три от тях. Египетският лешояд е световно застрашен вид, а България от цяла Източна Европа е с най-важно значение за оцеляването му. В Източните Родопи е най-плътната популация на този вид. Той се храни с най-меките части от животното. Белоглавите лешояди, за които иде реч, са специалисти по изяждане на вътрешните органи. Веригата следва черният лешояд, най-голямата европейска хищна птица. Той се храни със сухожилията. Брадатият лешояд се храни с костите. За жалост, той безвъзвратно е изчезнал. Среща се единствено на о-в Крит. Това е една уникална верига, без която екосистемата не може да функционира затворено и напълно.

- Какво са Източните Родопи?

- Рай, уникално място не само в България, но и за цяла Европа. Те са дом за едни от най-застрашените от изчезване животни. Именно пък те развиват и чисто икономически региона. Лешоядите са двигателите за туризма в Източни Родопи. Благодарения на тях всяка година десетки организирани групи туристи и учени от цял свят идват у нас да ги наблюдават и да им се възхищават.