Естрадната легенда Мустафа Чаушев: Лили ме научи на етикет

Разбрах как да се обличам, никога не излизах измачкан

КОЙ Е ТОЙ

Естрадната легенда Мустафа Чаушев е наричан "българския Шарл Азнавур". Роден е на 10 април 1943 г. в Шумен. Първата му сценична изява е през 1961 г. - на неговия бал. Следва блестяща кариера с множество хитови шлагери, писани най-вече от Тончо Русев, награди, рекордни продажби и турнета в десетки страни. Вчера Мустафа Чаушев отпразнува 76-ия си рожден ден.

- Г-н Чаушев, вчера навършихте 76 години. С какви емоции прибавяте още една година?

- Винаги съм смятал, че човек трябва да изживява достойно живота си и да се радва на всяка една възраст. Благодарен съм, че съм достигнал тези години! Щастлив съм, че моето семейство и приятелите ми са около мен. Това е най-голямото богатство.

- Миналото лято изнесохте грандиозен прощален концерт в Бургас. Липсва ли ви сцената?

- Аз се сбогувах, така да се каже, с голямата сцена. Исках да го направя като реверанс към моята публика, която толкова години ме обичаше, подкрепяше, уважаваше. Исках да бъда в добра кондиция на гласа и физически да изглеждам добре.

В днешно време един концерт от подобен мащаб се прави изключително трудно. Имах късмета да ми помогнат добри приятели това да се случи по най-добрия начин - професионално изпипано. Имаше много балет, мултимедии, светлинно шоу, фойерверки, мотори и кола на сцената.

- Нека ви върна назад в годините. Още в казармата в Смолян ставате диригент на хор и пеете с оркестър. Какви са най-ярките ви спомени и случки от тогава?

- Не съм очаквал да ме направят диригент. Изпратиха ме в Пловдив на обучение за 20 дни при Месру Мехмедов - най-известния диригент тогава 1963-1964 година. Той почина малко по-късно в самолетна катастрофа. Обучаваха ни в ДНА, спяхме в общежития. Запознах се с интересни хора. Освен че дирижирах и пеех. Явявахме се на общоармейски състезания в Пазарджик, където спечелихме награда. Започнаха да ме уважават много от ЗКПЖ заради песенната ми дарба. Оставяха ме да спя до по-късно.

- След военната служба започвате работа с оркестър "Шумен". По същото време и Тодор Колев се изявява в казино в града. Бяхте ли наистина конкуренти с него?

- Естествено, имало е някаква негласна конкуренция. Ние тогава не знаехме дори значението на тази дума. Искахме да се харесаме на публиката. В единствения ден на почивка, който имахме, отивахме да слушаме Тодор Колев и неговия оркестър. Ние бяхме по-съвременни, свирехме „Ролинг Стоунс“, „Бийтълс“, а те свиреха евъргрийни. Много се уважавахме и винаги сме се подкрепяли. Бяхме в много добри отношения. В ресторант "Дебрецен" аз пях на първата сватба на Тодор Колев. Светла му памет. Добър човек беше и невероятен артист.

- Разкажете ни за турнето ви в Сърбия. Каква заслуга за него има Астор?

- В читалище "Ереван" сме работили заедно след казармата с него. Направихме оркестър, програма. След като се отделихме от „Ереван“, два месеца бяхме в тогавашния град Толбухин (Добрич), където работехме. Една вечер ме изненада Астор. Появи се и каза, че много ни е харесал и е направил договор да работим в Сърбия. Бяхме в Скопие, Ниш, Лесковац.

- Тончо Русев композира голяма част от вашите шлагери. Какви спомени пазите от работата с него?

- Тончо Русев считам за много близък - като по-голям брат. Той знаеше, че ще успея. Веднага като ме чу в радио София, където пеех турска песен през 1968 година, ме покани да стана солист на оркестър "Балкантон". Там свиреха Морис Аладжем, Николай Кюлджиев, Тончо Русев, Димитър Ганев. Всички песни ставаха хитове. Първата ми малка плоча се продаде в над 150 000 екземпляра. Последваха златна, платинена, диамантена плоча за високи тиражи.

- Правите и две турнета в Русия с Лили Иванова. С какви впечатления останахте от съвместните ви изяви?

- За Лили Иванова мога да кажа само суперлативи. Научих се на държане на сцената, уважение към публиката и към себе си - да знам как да се облека. Никога не съм излизал измачкан на сцената. Винаги съм бил изряден. Тя беше "сън ли си, или те има". Страхотен професионалист. До ден днешен е така. Чупеха салоните. Голям артист, поклон. Винаги ще я уважавам и ще съм й благодарен за опита, който ми даде, и за уроците, които научих от нея.

- Как ви повлия Възродителния процес и смяната на името?

- Възродителният процес е нещо, към което не желая да се връщам. Бяха трудни времена не само за мен, а и за всички турци. Не може да кажеш на лалето, че се казва минзухар. Немислимо е. Това е период, свързан с много болка. Но миналото е минало и трябва да гледаме напред.

- Допадна ли ви попфолк кариерата?

- Да, аз съм първият певец в България, който започна да пее кавъри на сръбски песни с български текстове, но нямам общо с попфолка. Когато работиш с добри аранжори и текстописци, нещата се получават. Пречупвал съм песните през моята призма. Начинът на моето пеене е съвсем различен.

- И на прощалните ви концерти големи звезди са до вас. И до днес се говори, че почти няма къща без ваша плоча. Щастлив ли сте?

- Така е. Моите колеги са невероятни. Не мога да забравя турнето с Данчето в Куба, турнето с Лили. С огромно уважение съм към колегите си, защото всеки е различен на сцената. Не е имало злоба между нас, уважението е било на първо място. Относно плочите, съм много щастлив, всяка къща имаше моя плоча.

- Успяхте ли да превъзмогнете инцидента със стрелбата по вас и семейството?

- Всичко се преживява и забравя. Човекът е устроен така. Шокът бе по-голям за семейството ми, защото пътувахме тримата с жена ми и дъщеря ми. Най-много го преживя дъщеря ми Ажда, която дори загуби гласа си за няколко дни. Не сме търсили възмездие. Оставихме го на Бога.

- Ажда е тръгнала по вашите стъпки. На какво я учите?

- Винаги съм я учил да бъде точна, да не закъснява, да изпълнява обещанията си. Тя се справя блестящо на сцената, никога не съм й казвал "застани така, направи това". При нея сценичното поведение е Божи дар. Винаги като всеки баща обаче съм склонен да дам съвет, а тя ме чува, макар понякога заради различните ни виждания за нещата да се разминаваме малко.

- Много от родните естрадни звезди, сред които Васил Найденов и Богдана Карадочева, споделят, че не получават и стотинка пенсия от държавата. И при вас ли е така?

- Така е. Вече ми е неудобно да засягам тази тема, защото вероятно и на хората им омръзна да я четат, но истината е такава. Много от моите колеги си отидоха, без да вземат и стотинка. Срамно е държавата да се прави, че ни няма - нас, хората, които са направили толкова много за популяризирането на българската култура не само в България, но и по света.

- Какво мислите за сегашните млади звезди като Криско, Сузанита, Тита, Папи Ханс?

- За всеки има място под слънцето. Има много успешни имена. Пътят е на децата. Дано го използват така добре, за да оставят трайни следи във времето. Дори някои от звездите еднодневки имат качества, защото, щом можеш да направиш впечатление, значи имаш и тези качества. Успех желая на всички.

- Какво мечтаете да ви се случи още?

- Мечтая за много неща. Например за един нов дует с дъщеря ми. Една хубава сватба и един внук. Ако Господ е решил.