200 г. строят "Нотр Дам"

Наполеон е коронясан в катедралата 

"Нашата дама от Париж" пази трънения венец на Христос

"Нашата дама от Париж" рухна под безмилостните пламъци...

Така жителите на френската столица, а и целият свят с почит наричат катедралата "Света Богородица", разположена на остров Сите на река Сена. Сега от нея остана само основната конструкция. Покривът и прочутата кула копие бяха унищожени от пожара в понеделник вечерта.

"Нотр Дам" не само е символ на католическия свят, но има и значимо място в човешката история. В нея Наполеон е коронясан за император, а Жана д'Арк е провъзгласена за блажена.

Историята на катедралата започва през далечната 1163 г. Идеята за изграждането й е на парижкия епископ Морис де Сюли, който финансира проекта със средства, получени от духовенството, краля, благородниците, дори и от дребната буржоазия. През 1163 г. папа Александър III полага първия камък и в продължение на близо 2 века няколко поколения архитекти и работници работят по нея. Катедралата е напълно завършена през 1345 г. Тя е едно от най-великите постижения на готическата архитектура.

Историци смятат, че на нейно място се е издигал храм на Юпитер, преди Франция да стане християнска държава. По-късно там е вдигната раннохристиянска базилика.

За парижани "Света Богородица" е светиня. Затова и не е изненадващо, когато по време на пожара местните жители запяха "Аве Мария". Обикновено песента звучи вътре в храма, в който могат да се поберат до 9000 души и където всяка неделя има концерти.

"Нотр Дам" е дълга 130 м и е широка 50 м, а 3-етажните квадратни кули са високи 69 м. В южната кула са разположени камбаните, най-голямата от които тежи 15 тона, а само езикът й надвишава 500 килограма.

Катедралата има 3 портала. Първият е на св. Ана (майката на Дева Мария), средният изобразява Страшния съд, а третият е на Дева Мария. Двата крайни портала са напълно еднакви. Легендата разказва, че майсторът на порталите не могъл да направи средния, тъй като бил продал душата си на дявола, затова той бил направен от друг и се различавал от останалите портали. Над порталите е разположена розетката с диаметър 10 м, а под нея се намират 28 статуи на библейски личности. За щастие, те са били изнесени от катедралата дни преди пожара и така са спасени.

Още с влизането погледът на посетителя обхваща високия кораб, широката напречна галерия и дълбок хор и централния олтар. Прекрасни розети от XIII век красят катедралата от запад, север и юг. Витражът на северната розета изобразява Света Богородица, заобиколена от персонажи от Стария завет. Витражът на южната розета показва Христос, заобиколен от девите, светците и 12-те апостоли. Западната розета изобразява Светата Дева, заобиколена от добродетелите и пороците.

В катедралата се намира статуя, известна под името "Парижката Света Богородица". Зад главния олтар се намира прекрасната скулптурна композиция на Никола Кусту - "Пиета". Там се намират и статуите на Луи XIII и Луи XIV.

След дълъг брачен период, без да има наследник, Луи XIII дава обет, че ако има син, ще реконструира катедралата. Когато през 1638 г. му се ражда момче, той започва изпълнението на обета си. Тази работа отнема 60 години. От този обет са креслата в хора на катедралата, покрити с чудесни дърворезби, изобразяващи сцени от живота на Света Богородица.

В западната част на "Нотр Дам" се намира съкровищницата, където се съхраняват ценни богослужебни предмети. В археологическата крипта под площада пред катедралата са изложени гало-римски и по-късни останки, намерени на това място.

Кулата копие се намираше точно над олтара. Оригиналната е изработена през XIII век, но 500 години по-късно е премахната заради ерозия, причинена от вятъра и климатичните условия. През XIX век при реставрация кулата е върната на мястото си, като новата е изработена от дъб, покрит с олово. Копието тежи 750 кг. Покривът на катедралата е наричан "гората", защото беше изцяло изграден от дъбови дъски и трупи. Той бе напълно унищожен по време на пожара.

Катедралата е свидетел на редица важни събития от живота на Париж. Тук през втората половина на XVI век се състои сватбата между Маргьорит дьо Валоа (позната като кралица Марго) и Анри Наварски, който по време на церемонията стои вън. През 1804 г. е коронацията на Наполеон Бонапарт I. Също тук е извършено опелото на генерал Дьо Гол през 1970 г.

Най-значимата реликва в "Нотр Дам" е тръненият венец на Христос, положен на главата му по време на разпятието. В съкровищницата се пази и дървеният кръст, както и един от пироните от разпъването на Божия син. Венецът и туниката на св. Луи са спасени от пожара. Но пламъците увреждат камбаните и органа, който се използва за неделните концерти.

Виктор Юго я спасява

Най-известната творба, свързана с катедралата, е за Гърбушкото от "Нотр Дам", или "Парижката Света Богородица" на Виктор Юго.

В един момент от историята си сградата е била изоставена и започва да се руши. Юго приема постройката като невероятно произведение на архитектурата и написва романа с цел да я спаси. Започва да твори през 1829 г. и две години по-късно е готов въпреки натиска от издатели да пише по-бързо. Но Юго иска да опише всеки детайл от катедралата с прецизна точност. Романът постига целта си - започва реставрация и един от символите на Париж оцелява.

Преживява два пожара 

Катедралата "Парижката Света Богородица" преживява два пожара през годините. Настоящата главна постройка е изградена по-късно, след като огнени пламъци унищожават оригиналната. Пожар обхваща катедралата през XIII век, след което е напълно възстановена. Огнената стихия в понеделник бе третият пожар в сградата.

Колю Фичето спасява катедралата

Колю Фичето спасява "Нотр Дам" от разруха преди повече от 160 години. Всепризнатият български майстор строител е извикан по спешност в Париж, за да укрепи катедралата и да разбере откъде се пропуква.

Това разказа пред "България Днес" игуменът на Преображенския манастир край Велико Търново архимандрит Георги. Сведенията за малко познатата история Божият служител съхранява в паметта си, след като му е разказана от монаси от светата обител, които от своя страна разбрали за геройството на Фичето от свои предшественици калугери в храма.

"Хората вече починаха и няма откъде да научите тези неща. Останах само аз. Няма и писмени сведения. А това трябва да се знае и да се пише за него, за да остане и занапред в народната памет", разказва пред вестника архимандрит Георги.

Около 1866 г. множество видни архитекти във Франция безуспешно се опитвали да спрат процеса на корозия и разпадане на катедралата в Париж, а опасността ставала все по-осезаема. За надвисналата опасност научава и управителят на Русенска област Митхад паша.

"Той бил съученик с кмета на Париж. Двамата завършили заедно международно право и финанси във френската столица. Кметът на Париж се свързал с Митхад паша и поискал помощ", разказва непознатата на широката общественост история Божият служител пред вестника.

Тъй като лично се убедил в неговите качества, Митхад паша изпраща във Франция Колю Фичето. Прочутият наш строител не след дълго открива, че язвата се образува от подпочвена вода, която предизвиква корозията. Фичето извел водата навън, каптирал я и дори изградил малка чешмичка, от която да се изтича към площада. Корозията спряла, а стената е възстановена.

След като се убедил, че опасността е отминала, Фичето стегнал багажа и се прибрал в България, за да продължи със строежа на моста над река Янтра край град Бяла. За спомен Фичето оставил чешмата до катедрала. Някои твърдят, че и до днес струи вода оттам.

"Всичко това Колю Фичето разказва пред монаси в Преображенския манастир в периода от 1850-1870 г., когато осъществява голям ремонт и преустройство на Преображенския манастир. Дълго време е отсядал тук и доверието между него и монасите е било голямо", разказва още архимандрит Георги и отправя апел тази и други малко познати истории да добият гласност, за да пребъдат в годините.