Баба Дафинка шие носии, без да вижда

Омръзна ми животът, искам смъртта, казва старицата 

Осем десетилетия прави престилка, още не я е завършила 

"Не виждам вече! Иглата все я качвам на слънцето, за да вдена конеца. Ръцете ме държат, не треперят, но очите ме предадоха."

Така започва чудата си житейска история бъбривата баба Дафинка Чолакова от смолянското село Стърница. 87-годишната жена е фурия, всички местни хора я познават и я търсят заради най-големия й талант - да шие носии.

Възрастната жена изработва красивите дрехи и аксесоари на ръка - конец по конец, украшение по украшение. Признава, че цял живот с това се занимава, но вече недовижда и й е все по-трудно. Но хората продължават да й поръчват носии и баба Дафинка с мъка изпълнява желанията им.

"Бях много лоша, като бях малка, защото правех такива работи. Скривах се на тавана, майка да ме не види. Ти да видиш какви работи съм правила, но сега вече одъртех. На 87 годни съм, ти разбираш ли го това нещо?! Сега съм добре, ама на 100 години какво ще правя. Омръзна ми животът, ама какво да правя - живея. Да можех, сама щях да си взема живота и да отида и при смъртта", занарежда страховито пред "България Днес" баба Дафинка. Тя говори с типичния диалект за тази част на Родопите, като трудно може да й се отнеме думата.

"Не разбирате всичките ми изречения, но схващате какво искам да ви кажа за живота", обръща се старицата към екипа на вестника. Тя е изработила и 19 феса, които са богато орнаментирани и в ярки цветове.

"Една седмица го правя единия. Като се трудя постоянно, може и за по-малко време. От малка ги правя тея работи и съм свикнала. И миндил (вид престилка) правя. За три дни го правя него. Имам стотици изработени. Всякакви ги носят. И аз да се облека, ще приличам на 20-годишно момиченце! Платът е готов, орнаментите ги шия на машина. Тези кабарки на ръка ги шия. Трудно е, ама какво да правя, като ме карат хората", казва още с живинка в гласа родопчанката.

Признава, че един от миндилите е започнала да го прави още като дете и осем десетилетия по-късно не го е завършила. Не знае дали някога ще успее, защото е много специален и й е на сърце.

Баба Дафинка има пет деца (две момичета и три момчета), осем внуци и девет правнучета. Никой от тях не приема занаята. Другата й голяма страст е правенето на хурки.

"Родена съм в Стърница и тук си живея. Ходила съм в Хасково, при децата за зимата, ама не искам много. Сама съм тук. Долу на центъра има една къща - там ми е мъжът. Ама се разведохме преди 35 години. Някой път си говорим, някой път се подминаваме. Той за мен не е човек. Малката ми дъщеря беше на 7 години, когато се разделихме. Тропах по къщите да найда някъде да спя. Ти какво знаеш, аз какво съм прекарала", изстрелва на един дъх старицата.

В много от домовете в Стърница могат да се видят носии от баба Дафинка, в една от къщите за гости дори има манекен с нейните творения.

Доли ТАЧЕВА

Иво АНГЕЛОВ