Отец Георги Паликарски: Гергьовден е вторият Великден

Другарите зачеркнаха свети Георги и храбростта, обявиха го за ден на овчаря

КОЙ Е ТОЙ

Отец Георги Паликарски е роден на 16 февруари 1961 г. в дупнишкото село Яхиново. Архиерейски наместник е на Дупнишка духовна околия. Днес празнува имен ден заедно с хиляди наши сънародници на светлия Гергьовден. Как един духовник именик чества деня на свети Георги Победоносец, Деня на храбростта и Българската армия, както и празника на овчаря? Как е било по царско време, през комунизма, та до наши дни? И трябва ли сегашните управляващи да обикалят фермите както Тодор Живков едно време - четете в следващите редове.

- Отец Паликарски, защо Гергьовден е толкова светъл и важен за нас, българите?

- Имаме много светии в нашия православен календар, но най-много е просиял св. великомъченик Георги. Изглежда, поради идването на пролетта и че с голямо мъжество е дал живота си като славен воин. Бил е генерал и доблестен християнин, наследник на Божията любов, която ни е завещал Спасителят. Най-вече българският народ го свързва с воинството, освен това е ден на овчаря и земеделието. Нека не забравяме и Георгиевския кръст, който се дава за чест и достойнство на нашите офицери и войници, които са просияли на бойното поле. Три дни и три нощи може да се говори за неговите страдания и това, което е завещал, както казва неговият житиеписец. Затова неслучайно народът го е избрал като втория Великден.

- Споменахте славен воин и генерал. Не трябва ли по-често да си спомняме в Деня на храбростта и за великите ни офицери и генерали като Владимир Вазов, Георги Вазов, Иван Колев - бащата на българската конница, и много други?

- Един народ, който забравя и отхвърля своите предци и история, той няма настояще. Откритата розетка в Плиска на рода Дуло говори, че ние, българите, сме сред първите заселници на земята. Първите, които са приели християнството. Нищо че сме толкова малко вече - под 7 милиона - ние сме много повече, разпилени по цялата планета. Всички уважават свети Георги. Той е като едно знаме, което води всеки българин със своето достойнство. Уважават го и сърбите, гърците, румънците, руснаците.

Знаем, че винаги има или цяло, или поне част от агнешко месо на великденската и гергьовденската трапеза. Сам Господ Бог казва, че е агнецът Божи, който се пренася в жертва за човешкия род. По същия начин е прието в българските ритуали да има агнешко на трапезата.

- Как се е чествало преди години?

- Знаем много добре, че по онова време нашите предци, като са отглеждали стада, са занасяли най-охраненото и хубаво агне в църквата да бъде опято и благословено от свещеник и така се е разнасяло по селата и градовете. Имало е веселба с музиканти по площадите с кръшни хора. Гергьовден е бил вторият Великден. Това съм го чувал от моите баби.

- Промениха ли се събитията?

- Сега сме малко по европейци. Малко или много се отдалечихме от селото и забравихме корените си. Но рано или късно има зрънце, пламък, жарава - закътани дълбоко в душата на българина, и той знае, че рано или късно ще се върне при своите корени. Винаги когато има празник на родното село, хората се събират, виждат се семейства, роднини и приятели. Лека-полека се връщаме към корените си. Дай боже, политиците да осъзнаят, че човек без корен е нищо. Да видиш свети Георги как минава на бял кон през полята и благославя всичко е велик ритуал в нашия християнски календар,

- Как е било по време на комунизма?

- Не го оплювам, но имаше много добри неща, които бяха премахнати. Обозначиха много дати като празненства за партизани. Другарите зачеркнаха свети Георги, измислиха празник на овчаря, но свети Георги никога не е бил забравен от хората. Тодор Живков обикаляше по фермите и стадата, показваше, че е човек от народа и се радва, че има агънца и овце.

- Трябва ли и сегашните управляващи да го правят?

- Дай боже, и това да става. Нашите политици трябва да поощряват земеделието, защото го виждаме на какъв хал е. Всичко лесно се разтуря с един замах. Но е хубаво, че в нашия край - Шоплука, Благоевград, Банско, Гоце Делчев, има такива стада, че да се захласнеш. Не е както през комунизма, когато имаше агънца, шилета и овце във всяко ТКЗС, но е задоволително. Радостно е, че има млади хора, които милеят за животновъдството и се връщат към земята.

- Знаем, че свети Георги твори много чудеса за искрено вярващите.

- Да, така е. Те стават винаги когато човек вярва с цялата си душа и сърце.

- Да поговорим и за военната ни мощ сега, преди и по царско време.

- По царско време е било много тържествено. Войните тогава са ни калявали. Балканската, Междусъюзническата, Първата световна - мрачните години за България. Ето защо в мира е силата. Така казва и Бог - мир ви давам. Войната не е желателна за нито една страна, защото ще отидат много невинни жертви. Ще бъде отнета радостта на хората, които живеят по земята. Политиците, които разпалват тези войни, дано се усетят, да са смирени и кротки и да няма война никъде. Защото всички сме братя в Христа.

Ние можем да славим свети Георги като победоносец и да даваме Георгиевски кръст за постиженията на нашите офицери, генерали и войници. Имаме такива доблестни воини. Нека споменем хан Аспарух и хан Тервел. Дадено му е името свети Тривелий от запада. Именно той спасява Европа от първото арабско нашествие.

Виждаме много добре колко ни използват по света, особено малките държави, да има противопоставяне и конфронтация. Изглежда, великите сили осъзнаха своите грешки и дай боже, да няма трета световна война. А свети Георги да бди да има мир и любов между хората. Той опазва честта и достойнството на всеки един воин.