Звездата от "Дяволското гърло" Христо Петков: Със Захари Бахаров се изгубихме в Алпите

Снимах с Ед Харис и Колин Фарел, много са земни

Кой е той

Роден е в град Варна на 19 януари 1980 г. Завършва НАТФИЗ "Кр. Сарафов" актьорско майсторство в класа на проф. Надежда Сейкова. Преди това учил в Хага, Нидерландия. От 2011 г. е актьор в Народен театър "Иван Вазов". През 2010 г. е номиниран за награда "Икар" за главна мъжка роля в "ОООО - Сънят на Гогол". През 2015 г. е номиниран за награда "Аскеер" за водеща мъжка роля в "Разбиване". Става популярен с играта си в "Дзифт", "Под прикритие" и сега в хита на Нова тв - "Дяволското гърло".

- Г-н Петков, ясно е, че няма да ни издадете убиеца в "Дяволското гърло", но поне загатнете какво е за вас образът на Асен Чанов? Трудно ли влязохте в неговата кожа?

- На кастинга имаше няколко роли, за които бяха пробите. Тази на Асен ми беше най-интересната и се надявах да ме изберат за нея. Много общи неща намирам с този персонаж и разбира се, много различни, но той с това е интересен. Имах голям късмет да участвам в този проект, за което съм благодарен на продуцентите, но и на съдбата.

- Правите интересни образи и в киното. Снимате ли в момента?

- Да, сега участвам в една българо-румънска копродукция "Директор на водопад", снима се от документалния режисьор Светльо Драганов. Там влизам в ролята на режисьор, а повечето участници не са професионални актьори.

- Какво е да си от другата страна - далеч ли сте от мисълта да се занимавате с режисура?

- Като по-млад имах подобни въжделения, но бързо разбрах, че това не е за мен. Много нерви се изискват. Да, в момента много мои колеги опитват да режисират, сигурно защото се поставят едни и същи пиеси. Нормално е да се търси различност.

- Има ли за вас граница между комерсиалния театър и класическия?

- Въпрос на избор на самия актьор е. Все пак живеем в трудни времена, а и аз не съм човекът, който да съди. За себе си мога да кажа, че съм имал късмета да правя това, което искам, и да искам това, което правя. Но и аз съм участвал в реклами. Все пак това са лесни пари, а в театъра за тях трябва да работя цяла година. Не можем да повлияем на консуматорското общество - виждаме го и сред децата. Зарибяват ги с какви ли не играчки, които родителите постоянно купуват, но такива са времената.

- Защо ви оприличават като лошото момче, смешна роля играе ли ви се?

- Не бих казал, че съм лош, това идва от ролите, в които съм участвал. Имах период, в който бях повече драматичен актьор, но ето, в "Опит за летене", в "Наблюдателите" има и комедиен елемент. Аз не разделям театъра на комерсиален и некомерсиален. Има добър и лош театър.

- Иван Добчев ви избира за ролята на Георги Бенковски, какво видя той у вас, за да ви предпочете за него?

- Жалко, че пиесата "Да отвориш рана" от писателя Боян Папазов имаше кратък театрален живот. Хубавото е, че се запалих по водача на Априлското въстание и оттогава често ходя до Оборище. Иначе Иван ме избра, защото имаше възможност да ме "пробва" и в много други постановки преди това. С него и Маргарита Младенова съм правил страхотни неща. Заедно имаме над 10 постановки и много съм научил от тях.

- Наричате проф. Младенова "последният самурай"?

- Такава е, да. Тя е вечно търсещ човек. Обича предизвикателствата, с нея съм работил в много интензивни репетиции. Но съм имал късмета да работя и с много други добри режисьори като Диана Добрева, Явор Гърдев, Иван Пантелеев, Стоян Радев, Бина Харалампиева и много други.

- Имате ли любими партньори на сцената?

- С Цецо Алексиев се разбираме перфектно, с Радена Вълканова също, тя е страхотна. Но аз се вдъхновявам и от много хора извън театъра. Често докато работя нещо, гледам картини на Кольо Карамфилов, слушам "Анимационерите".

- Помните ли първите си изяви в Сливенския театър?

- Ооо, разбира се. Как ще забравя представлението "Войцек" от Гьорг Бюхнер на Сливенския театър? Пътувахме с влак до Сливен и два месеца и половина репетирахме, като живеехме в театъра, беше страхотно. Има невероятно талантливи хора в провинцията, както и добри постановки там. Тъжното е обаче, че голяма част от актьорите там получават ниски заплати и когато не ти стигат парите, е лесно да изпаднеш в депресии, да тръгнеш по лош път - да пиеш примерно. То затова хората пият.

- А вие как се опазихте от зависимости?

- Избор е как живееш. Не само актьорите имат зависимости. Всеки си има нещо, всеки избира своята отрова, но понякога нещата излизат извън контрол.

- Вярвате ли в кармата, че нещо ни е предопределено?

- Да, вярвам. И смятам, че човек трябва да "слуша" интуицията си, да не върви против себе си.

- Имали ли сте ситуация, в която да ви е спасила някаква сила?

- Да, това беше в първия ми снимачен ден. Бях първи курс и снимах епизодична роля в студентски филм за Римската империя. Играех римски войник, който е пазач в затвор, и трябваше да държа горяща факла. След няколко дубъла факлата изгоря и докато подготвяха следващия кадър, помолих да ми сложат нов парцал, напоен със спирт. До мен стоеше някакъв човек от екипа с бутилка спирт в ръката, който каза, че направо ще ми сипе. Факлата избухна в лицето ми, подпали ми се цялата ръка и главата. Бях с шлем и косата ми оцеля, но лицето ми беше цялото в огън. Отидох в "Пирогов" и се наложи да си стоя вкъщи една седмица. После лицето ми беше като на Дарт Мол от "Междузвездни войни". За щастие, всичките ми белези зараснаха и вече няма следи от тях, но имах страх от огън известно време след това. Голям късмет извадих тогава.

- Вярно ли е, че сте откритие на Мариус Куркински?

- Има нещо такова. Мариус ме ангажира за своята версия на Шекспировата "Зимна приказка". Мариус е в някаква друга лига тотално, знаете ли... За много неща съм му благодарен. И в "Хамлет" играхме заедно. Сега той като се отказа, аз взех неговата роля. Още ми кънтят репликите му. Голям е.

- Работили сте и с Ед Харис, с Колин Фарел.

- Да, снимах филми с тях. Седяхме в една палатка и аз ги наблюдавах и слушах, както беше със Самюъл Джексън и с Гари Олдман. Макар че с Гари си говорихме дълго, дори го разпитвах. Бях чел едно интервю в "Плейбой" с него, в което беше направил гаф за евреите в Холивуд, и след това дълго време не видя роля в киното. Та тогава му казах, че съм чел интервюто му, а той: "Може ли да не говорим за това". (Смее се.) Но и той, и Колин бяха много земни хора.

- От "Под прикритие" ли тръгна приятелството ви със Захари Бахаров?

- Ооо, ние много отдавна сме приятели. Рядко обаче сме се засичали на сцената. Имаме изключителни спомени с него. Били сме заедно на концерт на "Ред хот чили пепърс" във Виена през 2001-ва и какво ли още не. Сега си давам сметка, че с него никога не сме се карали. Дори веднъж се загубихме с колата в Алпите. Бяхме тръгнали да караме сноуборд. И както си пътуваме по трилентова магистрала посред нощ, всички спят в колата и изведнъж се загубихме. А аз постоянно слушах навигацията, която обаче ни закара на път за шейни, отивахме към Италия. И като се събудиха другите, се наложи да се върнем обратно.

- Някога не съжалихте ли, че не продължихте със скандинавистиката, а станахте актьор?

- Имах един период, в който се чудих дали да продължа да се занимавам с актьорство. Тогава съжалих, че не си запазих правата за следването. Може би ако бях станал дипломат като баща ми, той щеше да е много щастлив. Сега вече не съжалявам за този си избор.

- Скара ли ви се, когато като малък сте събирал лелките в детската градина да им разказвате за семейните скандали вкъщи?

- Ха-ха-ха, те бяха измислени. Правих им театър точно когато баща ми идваше да ме вземе от детската градина. Е, лъжите ми бяха подправени с известна доза артистичност. Вечно правех бели и побърквах нашите, но те не ми се сърдеха.

- Двама артистични родители - ти и Анастасия Ингилизова, ще направите ли и от детето си актьор?

- Още е много рано да се каже. Има заложби, виждам ги. Да е жив и здрав, нека той сам да прецени какъв иска да става, няма да му се бъркаме.