Отец Петър Гарена от Кърджали: Чета Евангелието и на турски, защото не знам китайски

Препоръката е поне на седем езика да се проповядва

КОЙ Е ТОЙ

Отец Петър Гарена е енорийски свещеник на Кърджали. Колоритният духовник е професор историк, издаде и албум с народни песни на български, турски и цигански. Най-впечатляващо и нестандартно е провеждането на ритуала по хвърляне на кръста на Йордановден в река Арда. През годините свещеникът хвърля кръста по различен начин: спуснат с въжета от моста над Арда, от скутер, от БТР, от линейка, от файтон, от АТВ, от ретро автомобил. А през 2014 г. литийното шествие се води от две камили. Отец Гарена говори свободно турски език, който използва и по време на тържествената служба за Великден. Мнозина скочиха срещу четенето на Евангелието тъкмо на турски навръх най-светлия християнски празник. Защо се прави и как се живее в град с преобладаващо турско население, четете в следващите редове.

- Отец Гарена, нормално ли е Евангелието да се чете и на турски език навръх Великден, или това сближава религиите и народите?

- През нощта настъпва Великден и точно в полунощ си казваме "Христос воскресе". През самата неделя от 14 ч. има богослужение, което се нарича Второ Възкресение. То не е литургия и задължително трябва да бъде извън храма, ако има такава възможност. За целта трябва да има двор в храма и да не вали. Препоръката е Евангелието тогава да се чете поне на седем езика. Смисълът е да научат всички. Идете и кажете на всички народи това, което съм ви учил, както е казал Исус Христос. От тези седем езика още от времето на Възраждането един е бил турският. Друг е гръцки. Изобщо, където има българска диаспора. И аз, понеже не знам китайски и в града не живеят китайци, аз чета и на турски. Да видят, че няма нищо скрито, а богослужението е навън, извън храма. По нашите улици турците са повече, отколкото българите.

- Значи това налага единият език да е турски?

- Да. Освен това традицията в Кърджали е да четем в т.нар. попска градина, народът така я е кръстил. Това е градинката пред църквата и там деца раздават яйца и козунаци. От тях половината са турчета. Това, което аз мога да гарантирам, е, че в църквата една трета от хората са гърци. Така че аз живея в такъв район и това изобщо не го мисля нито като деление, нито като език. Просто това винаги го е имало. Това, че знам турски, улеснява нещата.

- Как е било преди вас?

- Предишният свещеник отец Георги, който е строял храма като военен, е знаел и гръцки. Аз не знам гръцки и само мога да съжалявам, защото зад граница има българи - т.нар. парапанковци, които са се погърчили. И в "Св. Александър Невски" мисля, че четат Евангелието на турски. Затова аз изобщо не го мисля и не виждам сензация.

- Живеят ли в сговор българи и турци в Кърджали?

- Да. Засега турците са повече от българите, защото нашите бягат в чужбина. Бягат и турците и това е тъжно. Но пък има едно раздвижване. Ние плачем на чужд гроб. Оттатък границата живее българо-мохамеданско население. Премиерът на Гърция Алексис Ципрас вкара изучаване на турски език в детските градини. Задължиха ги да учат турски, който те не знаят особено много. Ние плачем на чужд гроб. Тук на границата 100 000 души никой не ги припознава. Знаете ли, че аз съм служил в Турция. Те са написали с българските думи "Господи, помилуй", за да могат да пеят техните младежи в църквата.

- Как гледате на призива на посланика на Турция Хасан Улусой българската държава да насърчи изучаването на турския език като чужд език? Това породи много полемики и разтресе държавата.

- Веднъж присъствах на едно тяхно събиране в региона, а консулът идваше от Пловдив. Закъсня и каза - извинявайте, аз обикалях селата. Аз му отвърнах на турски - ами вие сте си като у дома си, защо да не се разхождате, а ние да ви чакаме. И си тръгнах. Той ме настигна и пак ми се извини. Като се прави нещо, се прави веднага. А после чалъми по телевизии и медии... Относно изучаването на турски, ще ни се наложи и китайски да учим, както е тръгнало. Нашите политици идват в Кърджали, вдигат пушилка и си отиват. Който има пари и е млад, вече е избягал. Сега на тоя беден, очукан народ само това им остава на хората тук да се псуват на българи и турци, на християни и мюсюлмани. Ние живеем с турците и не можем да си позволим да говорим глупости. Трябва да се знае, че проблем няма.

- Не сте оптимист за бъдещето явно.

- Лошото е, че сме без държава и колкото по-рано го разберем, толкова по-бързо ще излезем като хайдути. Ние в църквата си говорихме в неделя. Истината е, че самите турци не искат да изучават турският език. Истината е, че има проблем и хората наистина са неграмотни. И то в цяла България, както остава тук в тази дълбока провинция. А пък нашите турци не знаят турският език. Ще ви кажа един виц по този случай.

Отива едно момче от с. Черноочене в Турция. Явило се на конкурс за работа, харесали го и му казали - приемаме те и те чакаме утре на работа с креват. И той отива на другия ден с креват на работа. Хората започнали да му се смеят, а той им отвърнал.

- Аз знаех, че ще ми се подигравате, ако дойда с креват на работа, но реших да го изпълня.

И те тогава разбрали, че той въобще не знае какво означава вратовръзка на турски език.