Голямата Нешка Робева на 73 години: Едва оцелях от грип

Легендарната треньорка влиза в болница, отказва да е ВИП пациент

"Едва оцелях след усложнението от грип, което получих. Бях концентрирала всичките си мисли и сили да преодолея проклетата болест и да остана в този свят - всичко ми се виждаше толкова нереално, а може би и от замъгленото ми от болестта съзнание. Както и е, вече съм добре, с нови сили съм в залата и посрещнах с усмивка 73-ия си рожден ден."

С тези думи голямата Нешка Робева обърна нова страница в живота си след прекарано тежко и дълго заболяване, което я прати известно време в болница. Заради усложнения от грип тя дълго пазила леглото и едва преди месец излязла на дълга разходка.

"Това ме промени много. Непримиримата Нешка е в миналото. Да се борим за справедливост е кауза пердута", откровена е днес гимнастичката, която не харесва и вечните оптимисти. "Затормозяващо е да не си реалист, това те вкарва в проблеми, които няма как да видиш отстрани."

73-годишната Робева не пожелала да е ВИП пациент в известна частна болница, която близките й предложили. Избрала обикновена такава, с обща тоалетна на три стаи. Признава, че й било толкова зле, че изобщо не се замислила къде е.

"Но хората се отнасяха изключително добре с мен. Сприятелих се не само с докторите, но и със санитарите. Когато не можех да ям, те правеха всичко възможно, че да хапна поне залък. Изключителни хора. Но знаете ли, нашето поколение не е научено, когато си популярно лице, да изкарваш дивиденти от това. Никога не съм казвала, че съм ВИП, а и не се приемам за такава", споделя Нешка, която през цялото време на престоя в болничното заведение чела книгата на Калин Терзийски - "Алкохол".

"Харесва ми, увлекателен разказвач е, има талант", радва се треньорката на най-популярния психиатър, който се изявява и в литературата от няколко години.

В момента Нешка Робева отново е в залата на тренировки. Всяка събота и неделя отскача до ботевградското село Трудовец, където има насаждения със зеленчуци и плодове. "Копая, засаждам, така си почивам, това е моя релакс. Обичам и да плета."

Преди известно време излекувала дръвче с праскови, което заболяло от листни въшки.

"Никога няма да забравя думите на Ванга и Петър Дънов, че след време всички ще се върнем към земята, тук, у нас в България, след като загърбихме и селото. Ако държавата прояви някаква далновидност, ще направим огромна крачка в бъдещето и няма да разчитаме да се изхранваме с плодовете и зеленчуците на съседни нам страни", смята Нешка.

Самата тя пробвала да живее в Германия за няколко месеца миналата година, но разбрала, че това е непосилна мисия за душата й.

"Непрекъснато пътувах до България, все нещо ми липсваше", откровена е бившата гимнастичка. "Сега съм планирала да направя ново шоу, с което отново да обиколим България. Но първо ще потърсим финансиране", продължава напред голямата ни треньорка по художествена гимнастика.

каре

Спечелих всички медали на рождения си ден

"Имала съм много интересни случки на рождените дни. През 1973 г. на тази дата бе последното ми състезание и обрах всички златни медали. През 1992 г., когато бе голямото земетресение в новата история на Япония, отидохме на турнир в Акита, който спечелихме", припомня си Робева.

"Когато излезе някоя простотия по мой адрес, си рецитирам строфи от поемата на Ботев "Към брата си": "Но себе си, брате, губя, тия глупци като мразя." На световните първенства в главата ми започваше да се върти "Градушка" на Яворов. Когато предчувствах, че някое от момичетата ще направи грешка, мозъкът ми рецитираше: "О Боже!... Спри... Недей... Труд кървав, Боже, пожалей!" Идваха ми стихове и за победа. Сега не мога да си ги спомня, но вече повече от 15 години не треперя по състезания", споделя голямата Нешка.