"Чернобил" гърми като 500 атомни бомби

Добри Джуров спасява войниците ни

Червената гора е най-замърсеното място на планетата 

Най-тежката авария в историята на човечеството!

Така е определян взривът в съветската Чернобилска атомна електроцентрала край град Припят. Възникнала на 26 април 1986 г., заедно с аварията на АЕЦ "Фукушима I" от 2011 г. тя е едното от двете събития от ниво 7 по Международната скала за ядрени събития.

Аварията предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в днешните Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 хил. души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус. В България са замърсени 4,3% (4800 кв. км) от територията.

В деня на взрива се провежда учение на персонала за спиране на 4 реактора при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система. Това учение е продиктувано донякъде от инцидент, станал няколко години по-рано, когато израелска ракета удря иракска атомна централа, която има същия тип РБМК реактор. Имитира се авария в електросистемата на Украйна, при която реакторът и неговото управление не получават ток отвън.

Заради процедурните нарушения, конструкционните недостатъци и липса на достатъчно опит у персонала се стига до мащабен взрив, който изхвърля и разрушава капака на реактора, тежащ 1200 тона, счупва охладителните тръби и разрушава част от покрива. Когато въздухът влиза в съприкосновение с графитния забавител от вътрешността на реактора, графитът се възпламенява. По-голямата част от последвалото радиоактивно замърсяване е резултат от огъня, който разпръсква радиоактивните частици в атмосферата.

Радиоактивните материали, изпуснати в деня на аварията, е равна на 500 атомни бомби. Или 500 пъти повече от сумата, измерена след падането на атомната бомба над Хирошима през 1945 г.

Веднага след взрива са приети в болница 213 души, от които умират 31 - 28 от тях загиват от остра лъчева болест. Повечето са пожарникари и спасители, които се опитват да овладеят аварията, неуведомени за опасността от радиоактивния дим. Пряко от взрива загива само един човек. Статистиката сочи, че от радиацията са облъчени близо 9 млн. души, като техният брой може и да е много повече.

И до ден днешен може да се види Червената гора, известна като най-замърсеното място на планетата. Това са 10 кв. км, заобикалящи Чернобилската атомна електроцентрала. Името идва от червеникавокафявия цвят на боровите дървета, които умират след поглъщането на високите нива на радиация. В операциите по почистване след бедствието Червената гора е изкоренена и погребана в "отпадъчни гробища".

Трагедията се засилва не само от последствията на взрива, но и от опитите на СССР да прикрие инцидента.

Жителите на близкия град Припят са осведомени за аварията едва на другия ден. Евакуацията на града започва с автобуси. За един час 53-хилядното население е евакуирано, като му е казано, че само за три дни хората ще бъдат далеч от домовете си.

За аварията е съобщено два дни по-късно, когато по съветската телевизия е пуснато "суховато" 20-секундно обявление:

"В Чернобилската АЕЦ е станала авария. Един от реакторите е повреден. Последиците от инцидента се отстраняват. Предоставя се помощ на засегнатите хора. Съставена е разследваща комисия".

Същото е положението в България, където населението не е официално информирано. В печата се поместват миниатюрни съобщения, омаловажаващи размерите на катастрофата. Дори до третия ден няма никакви официални съобщения, а медиите мълчат. Когато най-после властта съобщава за аварията, случаят се представя като нещо ограничено и не особено опасно. Набляга на твърдението, че за България няма абсолютно никаква опасност, въпреки че радиоактивният облак достига страната ни за няколко дни.

Измервателните уреди показват, че на 2 май 1986 г. в района на София са отложени толкова радиоактивни вещества, колкото са се утаили през целия период между 6 юли 1969 г. и 31 март 1986 г. За периода 30 април - 2 май радиоактивното замърсяване над страната ни се повишава няколко хиляди пъти.

На манифестация по случай 1 май хиляди граждани, семейства с децата си маршируват под радиоактивния дъжд, без да осъзнават на каква опасност за подложени. И докато властта не съобщава за чудовищната опасност на населението, партийните и държавните величия получават вода и хранителни продукти от незаразени източници. На фона на цялото бездушие на властта единствен министърът на отбраната генерал Добри Джуров проявява чувство за отговорност към бъдещите поколения на България. Той издава секретна заповед храната на войниците да се подлага на специална обработка, която да минимизира щетите върху здравето им. За това, както и за чудовищната авария, разбира се, населението не е информирано. Новините обаче бързо се разпространяват и всеки се спасява както може благодарение на чуждите радиостанции, които по онова време са единствен източник на достоверна информация за българите. Както и слуховете, които в общество, страдащо от дефицит на информация, по правило се оказват много близко до истината.

През 1990 г. прокуратурата образува дело по случая, като обвиняеми са Григор Стоичков, заместник министър-председател (1977 - 1989) и председател на сформирания правителствен щаб за аварията в Чернобил, и Любомир Шиндаров, главен санитар инспектор по време на аварията и заместник-министър на здравеопазването. И двамата са осъдени на по 2 години затвор, като единствено Стоичков ги излежава ефективно.

"За аварията в чернобилската АЕЦ Министерският съвет не е получил официално съобщение от съветска страна, нито от съветското ръководство, както и от ЦК на БКП и лично от Тодор Живков. Първото кратко неофициално съобщение за аварията ние получихме на 29 април 1986 г.", свидетелства Стоичков.