Художничката Даниела Костова: Кристо и Гагарин ме вдъхновяват

Облякох дъщеря си като космонавт, за да я нарисувам 

КОЯ Е ТЯ

Даниела Костова е родена през 1974 година в София. В момента живее и работи в Ню Йорк (САЩ).

В периода 2000-2003 година тя е директор и куратор на художествена галерия в столицата ни. Носителка е на международната награда за изкуство "Онуфри" в Тирана (Албания).

Наскоро специално жури избра нейния проект за опакова за 12-а поредна година на популярната сграда "Рингтурм" в австрийската столица Виена. Това е първата висока офис сграда в града и е открита през 1955 г. Заради големия си талант Костова е определяна като женския вариант на артиста Христо Явашев - Кристо.

"България Днес" разговаря с нея за проекта и вижданията й за изкуството.

- Как решихте да вземете участие в проект за опаковането на "Рингтурм"? Как се вдъхновихте?

- Поканата дойде първоначално от кураторката Владия Михайлова, която предложи селекция от българси автори на "Виена Иншурънс Груп". Това е техният 12-и подобен проект. След това ми се обадиха от самата компания и развихме проекта с куратора на тяхната колекция Филип Батка. Той е на базата на моя фортография “Космонавт 1001”, която представя една абсурдна, забавна и оптимистична сцена на бебе космонавт с кацнал на скафандъра гълъб, а на костюма му има българска и американска емблема. Вдъхновението и ентусиазмът в случая на "Рингтурм" дойде от мащаба на сградата, нейната история и архитектурната среда. Трябваше да развия разказа в тази нова ситуация, като добавя допълнителни елементи върху всяка страна на сградата. Така се появи и въртележката с планети, портокалът...

- Разкажете за процеса на реализиране.

- Тя вече се реализира! Започнаха монтирането още през май. Работи се бавно, защото размерът е голям, а и атмосферните условия невинаги са добри и влияят. Изображението е с големина 4000 квадратни метра изпринтено върху 30 щамповани мрежести ленти с ширина около три метра и дължина до 63 метра. Те се спускат една по една, като същевременно се свързват една за друга. Процесът се документира на видео, което ще стане достъпно, след като се завърши монтажът. Аз го следя и на инстаграм.

- Колко време ще се изработва?

- 1-2 месеца, зависи от атмосферните условия и почивните дни. Откриването е на 26 юни, до тогава трябва да е готова.

- Какво представлява арт инсталацията?

- Бих казала че представлява изображение на бебе космонвт, съпоставено с играчка въртележка - модел на света. Първоначално образът на космонавта беше създаден по повод на изложба, посветена на 50-годишнината от първият полет в Космоса на Юри Гагарин. При завръщането му от Космоса му връчват бял гълъб, който по-късно пък става вдъхновение за Пикасо да нарисува неговия гълъб - символ на мира. За моята фотосесия аз облякох невръстната си тогава дъщеря в космонавтски костюм и купих истински гълъб, с който живяхме известно време. Така се появи произведението, което стана изходна точка за проекта "Мечти за бъдещето". Според мен в този му нов вид разказът е по-богат, включва се и въпросът за крехкостта на света, нашата планета и човешката перспектива. Има и един портокал с тайно послание. Може би портокал с часовников механизъм. Работя с мащаба.

- Правили ли сте преди подобна мащабна арт инсталация?

- От известно време работя с голямоформатни фотографски изображения, които кулажирам директно на стена. Но с такъв размер преди не съм работила. Самото вдигане на размера и калкулиране на ъгли, композиция, цветност, отразяване на светлина отнеха доста време и тестове. Още повече че аз не съм там да реагирам веднага. В процеса много ми помогна кураторът Филип Батка и българският дизайнер, с когото работя от години Асен Илиев. Имаше и доста работа по концептуализирането и извеждането на цялостната композиция, както и по комуникацията и представянето му пред широката публика.

- Тази инсталация силно напомня на работата на Христо Явашев – Кристо. Черпите ли вдъхновение от някого?

- Той е голямо вдъхновение! Аз много уважавам работата му. Има съществена разлика в това, че той не работи с образи, а има по-скоро скулптурен подход. Сходството е в работата с големия мащаб и често използваният израз "опакова".

- Какво смятате за неговото творчество?

- Смятам, че той е пример за художник с много силна работна етика и тотално отдаване на всеки един проект. Възхищавам се на неговата визия, смелост и упоритост и на изработения от него и съпругата му уникален модел за финансиране на проекти.

- Това ли е първото подобно предизвикателство за вас?

Като работа в публичното пространство (public art), да.

- Смятате ли след опаковането на "Рингтурм" да опаковате друга сграда?

- Надявам се да имам повече такива възможности за работа в публично пространство, ако не конкретно опаковане и друг тип намеса.

- Защо решихте да се занимава с изкуство? Какво ви подтикна?

- Беше спонтанно, като някакво паралелно живеене, където правилата са други. От малка рисувах и родителите ми забелязаха и ме насърчаваха. После тръгнах на уроци по рисуване и това беше най-щастливото време за мен! Създадох си среда и живот в изкуството и така всичко се сля в едно.

- От дълги години живеете в Ню Йорк. Това означава ли, че в България е по-трудно да се пробие в сферата на изкуството?

- Не. За мен това беше личен избор. В България винаги съм чувствала силна подкрепа на арт сцената и кариерата ми се разви бързо и рано. После започнах да пътувам и усетих разликата в размера и многообразието на гласове, езици, поведение. В Ню Йорк всъщност конкуренцията е много голяма, има стотици хиляди художници и пристигат нови всеки ден. Училищата по изкуства бълват кадри всяка година, които наводняват сцената. Пазарът диктува правилата, но пък има повече възможности и ресурси. Борбата е постоянна за извоюване на място, за запазването му, за създаване на среда и публика. Но това е навсякъде! Хубавото тук е, че хората гледат изкуство масово, лошото е, че привиждат културата главно като забавление. Аз винаги съм смятала, че ролята на художника е да бъде производител на култура и в България това преди се уважаваше, надявам се и сега. Но културата и изкуството в частност се привиждаше като висока главно, отдалечена от хората, невинаги понятна. Според мен истината е някъде по средата. Качествена култура, но с човешки образ, достъпна.