Хористката Маргарита Петева: Чернобил гръмна, а ние пяхме

Зрителите ни гледаха обречено, голяма част от публиката вече не е между живите, а нас ни наградиха

Български музикален състав изнася концерт край Чернобил само два месеца след най-голямата авария в историята на човечеството.

За кошмарната история разказва Маргарита Петева, която е певица в русенския хор "Дунавски звуци". По онова време тя е млада хористка в състава.

"Заедно с русенския хор "Дунавски звуци" пяхме само 70 километра от Чернобил. И това се случи два месеца след аварията. Турнето ни в Украйна започна на 23 юни и продължи до 6 юли 1986 година (бел. ред. - реакторът на централата избухва на 26 април същата година)", връща лентата назад Петева. Тя е част от първия чуждестранен колектив, който посещава опасната зона около съветската атомна централа.

Първоначално трябвало да има само два концерта в украинската столица Киев. На първата изява представят Симфония №9 на Лудвиг ван Бетовен, а на втората изнасят акапелен концерт.

"След като направихме двата концерта в Киев, ни попитаха дали можем да изнесем още един концерт в град Макаров. Населеното място се намира на 57 км от Киев и на 73 км от Чернобил. Там бяха настанени хората, които участват в отстраняването на щетите от аварията и евакуираните от самия Чернобил. В интерес на истината ни предупредиха, който има някакви заболявания и не може да пътува, опасно е за него да присъства на този концерт, да остане в Киев", спомня си Петева.

По нейни думи певците са посрещнати много топло от местните хора, които ги гощават с пита и сол. След първоначалното добро впечатление се сблъскват с ужаса на последствията от аварията.

"Това, което най-много ни впечатли хористите, бяха погледите на на обречените хора, които стояха сред нас. Аз имам над 35-годишен стаж в хор "Дунавски звуци", но за първи път и за последен тогава ми се случи така от сцената да виждам очите на публиката, които ме гледаха с безнадеждност. За съжаление, впоследствие се оказа наистина, че голяма част от тези хора са наистина били обречени и са загинали", споделя опитната хористка. Тя признава, че в онези дни не е имала представа за мащабните размери на трагедията и затова се стресва от погледите на отчаяните хора.

Съмнения започват да се появяват, след като приключват изявата си в Макаров, докъдето на отиване и връщане пътуват придружени от линейка и полицейски ескорт.

"Предупредиха ни, като се върнем в Киев, да изперем всички дрехи, с които сме били, включително и концертните костюми. Във ваната на хотела сложихме шампоан и изпрахме всичко, с което бяхме облечени. В украинската столица ни мериха нивото на радиация и всичко показваше, че е нормално. Бяхме в опасната зона около 3 часа и затова вероятно няма фатални последици. Правеше ни впечатление, че в Киев непрекъснато се миеха улиците с вода. Истината е, че не сме имали представа колко опасно е било това и как ще се отрази на нашето здраве впоследствие. Ние просто бяхме съпричастни към нещастието, което е сполетяло хората там и смятахме, че с нашия концерт ще допринесем някак да се повдигне техният дух", казва още Петева.

Тя признава, че с колегите си са се чувствали като герои, тъй като са били на подобно място точно в такъв момент. Впоследствие това геройство е официализирано. С указ от 3 юли 1986 г. Президиумът на Върховния съвет на Украинската ССР ги награждава с почетна грамота за концерта им в Макаров.

"След години, когато се заговорим с приятели за Чернобил, всеки казва колко страшно е било, как облакът с радиация е достигнал до България и всякакви ужасяващи истории. И тогава си спомням, че аз съм била там на място", завършва разказа си Петева.

Турнето е за юбилея на

годишнината "Дунавски звуци"

Турнето на "Дунавски звуци" е по повод 50-ата годишната от основаването му - 1936 г.

През 1960 г. хорът става част от Русенската филхармония. От 1970 до 2007 г. диригент и главен художествен ръководител е маестро Михаил Ангелов. "Дунавски звуци" има записи за БНР, БНТ, за Френското национално радио, Би Би Си, гръцката телевизия. Има издаден компактдиск с кантатата "Иван Грозни" от Прокофиев. Хорът е носител на множество призове от национални и международни фестивали и конкурси. Отличен е с ордена „Св. св. Кирил и Методий“ – II степен.

Експертът Венцислав Русанов: 

Гайгеровият брояч щеше да гръмне от буркан с мед 

Виктория СТОЯНОВА

"Докладите за мащабите на аварията в Чернобил не достигаха до Живков."

Това коментира пред "България Днес" доц. Венцислав Русанов, специалист по инженерна физика със специализация „Ядрена техника“. По онова време той е включен в програмата "Радиощит", която изследва радиоактивните замърсявания в България.

"Разбрах за аварията в Чернобил дни по-късно. Тогава бях докторант в Софийския университет и веднага бяхме инструктирани да започнем изследвания. В първите дни пристигаха храни, млека, треви, предмети от цялата страна. Спомням си как сложих едно бурканче мед на гайгеровия брояч и той щеше да гръмне. Бурканчето съдържаше радиация колкото един графитен блок", връща лентата Русанов.

Разкрива, че широката общественост разбира за мащабите на аварията близо месец по-късно - на 19 май 1986 г. "Правихме дълги доклади за сериозността на аварията и щетите на радиационния облак над страната, които нанасяха върху растителност, промишленост и др., и ги пращахме към Политбюро, и в крайна сметка разбрахме, че Живков никога не е получавал докладите", сподели Русанов.