Неволята кърпи дупки

Специалисти по всичко гонят бандити

Хората сами ремонтират църкви, училища и водопроводи 

Пълним дупките по пътищата сами. Оправяме рушащи се църкви, читалища и училища. Гоним бандити и се справяме добре и със сметоизвозването. Все по-често сами. Когато ни писне от липсата на оправия.

Специалисти по всичко. Така къде на шега, къде на сериозно сме известни българите. Тази максима затвърдиха за пореден път и нашите сънародници от кюстендилското село Скрино преди броени дни, след като събраха над 7000 лв. и сами ще си изградят водопровод.

Вече са закупени PVC тръби и другите материали, хидролози са очертали и маркирали трасето. На места ще се копае до два метра. Местната община Бобошево ще помогне само с техника за изкопаване на трасето.

На общо събрание в Скрино взели решение всеки да дари средства и с доброволен труд да участва в изграждането на новия водопровод, който ще увеличи дебита на питейната вода в селото. Същевременно по стария водопровод ежедневно стават аварии - за 2018 г. са 8.

Местните се оправят сами и не викат ВиК. Копаят на ръка до етернитовите тръби, положени преди 50-60 години. Имат си местен майстор, купуват частите и се справят.

Наред с проблемните остарели етернитови тръби, които масово са за смяна в голяма част от селата и градовете у нас, ядовете с множеството дупки по второкласни и третокласни пътища най-вече преляха чашата на търпението. И хората се юрнаха сами да пълнят дупките по шосетата, по които всеки ден шофират и чупят колите си.

Така жителите на крайдунавските села Горни и Долни Вадин в община Оряхово се организираха в социалните мрежи, нарамиха лопати, метли и резачки, докараха камион с асфалтова смес, за която сами събрали пари, и закърпиха ямите по пътя, който свързва Врачанска с Плевенска област и който не е ремонтиран от над 40 години.

В най-бедния район в Евросъюза - дивия Северозапад, неволята чука често на вратите на местните хора. Затова и в Берковица взимат нещата в свои ръце.

Жители на красивото балканско градче започнаха сами да асфалтират дупките по улиците си. Хората разказват, че ако не го направят те, няма кой друг. Организирали се помежду си, събрали по 5 лева от семейство, платили 100 лева за цимент и пясък, отделили един ден доброволен труд и успели да асфалтират пътя пред дома си на ул. "Рила".

Знаменателен остава и случаят с китайското семейство Фу, което навръх Великден преди четири години запретна ръкави и със собствени сили и средства асфалтира дупките на улицата пред техния ресторант в столичния квартал "Бъкстон". Така живеещите от близо 20 години у нас китайци явно са разбрали, че ако искаш със сигурност една работа да се свърши, трябва да я свършиш сам.

Примерът на хората от Северозапада и пъргавите китайци бе последван плътно и от нашенци в Габрово. Всяка пролет от 8 години насам хората, живеещи на ул. "Дружба" в местния квартал "Лисец", сами ремонтират осеяната с дупки улица. Принудени са сами да запълват с цимент кратерите пред домовете си, тъй като при първия дъжд или снеготопене водата, която се стича по стръмната улица, започва да се събира в мазите на къщите.

Че петима Петко не чакат, доказват и в хисарското село Красново, където местните жители със собствени сили и средства започнаха ремонт на единствения храм в населеното място. Църквата "Св. Димитър" е построена преди 120 години, а в последните години бе в тежко състояние и пред срутване.

По същия начин неволята събра и обедини хората в симитлийското село Горно Осеново и калояновското село Черноземен. Както и в позабравеното силистренско село Бабук. И дряновското село Длъгня, в което местните хора направиха сами ремонт за чудо и приказ на своя храм "Св. Димитър", който е построен през далечната 1842 г.

В тези бедни кътчета най-вече пенсионери с малките си пенсии отделиха пари и събраха повече от 5000 лв. за ремонт на местните храмове.

Още не е забравен и жестът на 81-годишната Роза Стефанова от великотърновското село Добри дял. Възрастната жена продаде единствената си наследствена къща в селото, а получените пари бяха дарени за спешния ремонт на храма "Успение на Пресвета Богородица". Така Роза вдъхна втори живот на светата обител, която тънеше в забвение и разруха, а хората сами се бореха за спасението й.

По думите на кмета на Добри дял, добрината на пенсионерката се появила в момент, в който вече бил изгубил надежда, че ще може да спаси църквата, тъй като до момента нито държавата, нито митрополията помогнали.

Заедно с църквите, така и училищата, читалищата и детските градини често се поддържат и обновяват от ученици и родители. Така възпитаници на гимназията "Вичо Грънчаров" в Горна Оряховица преобразиха кабинета по история, а в същото време други ученици във Варна създадоха сами по своя инициатива "зелена" класна стая на открито, кът за отдих и зона с безжичен интернет в търговската гимназия в морската столица.

Това са само част от безбройните инициативи на хора по места, които взимат нещата в свои ръце и поддържат светини и учреждения със свои сили и с последните си пари. Тъкмо тези, които дават от недоимъка си, а не от излишъка си, са най-достойни за уважение и респект.

Камери спряха крадците

И в шуменското село Велино хората му намериха колая, този път срещу неспирните кражби. Камери следят за нарушения и разкриват неподозирани случки от нощния живот. Жителите са инструктирани от кмета и като следователи сами предотвратяват престъпления.

Идеята е гласувана на селско събрание, а парите са намерени от спонсори. И така видеоочи следят какво се случва в и трите края на селото и в центъра. Резултатът е драстично намаление на кражбите.

Местни хора си спомнят, че почти не била останала неразбита къща в селото. Това, което ставало за вторични суровини или дървен материал за горене, мигновено изчезвало, категорични са и кметът на Велино Димитър Димитров, и неговите съселяни.

След като се разчуло за камерите, апашите се отказали да тарашат къщите.