Садово е българската Африка

45,2 градуса е върховото постижение 

103 години е непоклатим родният рекорд за най-горещо време 

Температури до 40 градуса ни потят и дехидратират през последните дни. Докара ги горещата вълна, която достигна до нас от Западна Европа, но в по-лека форма.

Макар жегата да е непоносима и опасна, това не са най-високите стойности, регистрирани на територията на страната.

Абсолютният рекорд за горещо време у нас е отпреди точно 103 години. Но 5 юли 1916 г. живакът на термометъра достига 45,2 градуса по Целзий. И то на сянка. Върховото постижение е регистрирано в пловдивското градче Садово, което по онова време е със статут на село. Населеното място е в сърцето на Тракийската низина (само на 18 километра от Пловдив) и високите температури там са обичайно явление. Садово е типично земеделско селище и възниква в края на XVIII век. Първото му име е Кючук Стамбул. Сегашното си име дължи на патриарха на българската литература Иван Вазов, който, минавайки оттук, възкликнал "Какъв красив сад!".

Но освен с интересна история населеното място привлича внимание с много слънчеви дни и непоносими горещини.

Специфични особености на местния климат са малкият брой на студените дни през зимата и значителен дял на сухите дни през лятото (35-45% от дните през юли и август).

В по тези географски ширини преходът от пролетта към летните температури е много бърз. Средната юлска температура е 23-24 градуса, а максималната варира около 42 градуса. Друго място в близост, което се слави с жежкото си време, е Асеновград.

Средната годишна температура за общината е 12,3 градуса, което е над средната стойност за България - 10,5 градуса. Районът на Сандански и Кресна са рекордьори за най-висока средногодишна температура на въздуха - 14 градуса. Традиционно на стойности над 40 градуса през лятото са подложени жителите на градовете по поречието на река Дунав - Русе, Видин, Силистра, Свищов и други.

Средната продължителност на слънчевото греене в Садово в часове е едно от най-големите в страната - 2293,8 часа за годината, като през юли то достига 330,3 часа, а най-ниско е през януари - 81,7 часа. Освен че в градчето е много горещо, е и много сухо, тъй като валежите не са толкова често, колкото им се иска на местните хора. Общото годишно количество на валежите от 551 мм е недостатъчно за развитие на земеделско производство и затова поливането на културите е задължително.

Метеоролози прогнозират, че едва ли и тази година рекордът на Садово ще бъде подобрен.

54 градуса е световният рекорд

54 градуса по Целзий (129 градуса по Фаренхайт) е най-високата температура, измерена на повърхността на Земята. Световният рекорд е регистриран на 20 юли 2016 г. в град Мутриба в Кувейт.

Тези данни за световен рекорд, представени от кувейтските метеоролози, са приети и потвърдени от Световната метеорологична организация.

В миналото са представяни и по-високи температури, но те нямат официално признание. На 10 юли 1913 г. в американския щат Калифорния, в т.нар. Долина на смъртта, температурите са достигнали 56,7 градуса, а на 13 септември 1922 г. 58 градуса са отчели италианските военни в база, разположена в либийската пустиня. Според климатолози и в двата случая измерванията са направени от аматьори, използвали уреди със съмнителна точност. Има и твърдения, че преди години живакът на термометрите в Джибути е достигнал 64 градуса.

Най-студено в Трън

През 1947 г. в България е измерена най-ниската температура от -38,3 градуса. Тя е регистрирана в Трън - наричан още българският Сибир. Рекорд, който до ден днешен не е подобряван. Градът се намира в котловина, в която се създават условия за температурна инверсия (явление, при което се наблюдава повишаване на температурата с изкачване във височина) и за резки застудявания.

Най-ниската температура, регистрирана на земното кълбо, е 91,2 градуса. Измерена е от японската станция на Антарктида на 8 декември 2013 г.

Любопитно у нас

Най-ниската средногодишна температура от -3 градуса - връх Мусала.

Най-малко средногодишно количество валежи (под 500 мм) – Добруджа.

Най-ветровито място в България - върховете Ботев (2376 м) и Мургаш (1687 м).

Градът с най-много ясни и най-малко мрачни дни, съответно 114 и 84 дни – Ивайловград.

Планината с най-голямо средногодишно количество на валежите (1386 мм) – Осоговска.

Най-голямата валежна сума от 2293 мм - долината на река Дългоделска Огоста.