Естрадната легенда Михаил Белчев: Докато дишам, все ще работя

Дай Боже на всеки като моята жена Кристина

Кой е той

Роден е на 13 август 1946 г. в София. Завършва IV курс на ВМГИ, София, и се дипломира със специалност режисура и телевизионна режисура в Драматическия факултет на Театрална академия "Черкасов" в Ленинград. Михаил Белчев е носител много международни и наши награди. Изгражда собствен стил върху традициите на френския шансон. В началото на кариерата си пише текстовете, музиката и сам изпълнява своите песни. Сред популярните песни, които изпълнява, са: "Булевардът", "Младостта си отива", "Не остарявай любов" и други. Автор е на музика за театрални постановки и филми. Сценарист и режисьор е на телевизионни филми за Вили Казасян, Недялко Йорданов и др., както и на Първи телевизионен пантомимичен спектакъл "Кръговрат" на "Време е да те обичам" - филм за Мариана и Тодор Трайчеви. Автор е и на музика към много документални филми. Носител на наградата "Стара планина" I степен.

- Г-н Белчев, само след дни ставате на 73 години, но продължавате да сте все така деен. Как ви се получава това?

- Така е! Продължавам да работя, докато мога. Ето на 10 април участвах в юбилейния концерт на Стефан Димитров в НДК. Стефан събра много колеги, които са пели негови песни, писали са текстове по негова музика. Аз бях един от тях, а синът ми Константин с неговия бенд изпълни най-новата песен на Стефан. Имах също много хубав концерт във Варна. А на 19 август заедно със Стефан Димитров, Богдана Карадочева, Хайго Агасян и цяла група изпълнители ни предстои голям концерт в Летния театър в Бургас. Продължавам да пиша текстове за песни. Стефан ми подари нова песен - "Арбат". Имам ангажимент да напиша текст за песен на Георги Христов, която той ще изпълни на моя концерт през ноември. А пък Асен Масларски написа нова песен за дуета ни с Кристина. Въобще действам по всички правила на играта. Непрекъснато работя. Докато дишам, така ще бъде!

- Не се ли уморявате?

- Е, това са нормални неща. Не може на моята възраст да не се уморявам. Не е чудо, че се уморявам и пия лекарства. Въпреки всичко се уповавам на своя дух. Радвам се, че това, което съм направил, се оценява. Явно съм оставил нещо зад гърба си. На 4 февруари президентът ми връчи орден "Стара планина" първа степен. На наградите "Певец на годината" получих приз за цялостно творчество. Не е важно как ще ме запомнят като певец, като автор на музика или автор на текстове. Важното е, че нещо оставам след себе си.

- Понякога не съжалявате ли, че не станахте математик примерно? Вместо това спечелихте първа награда "Златен Орфей" като момче заедно с Мария Нейкова? Славно време беше тогава, така ли е?

- Да, така е. И е вярно, че бях много добър математик. Първо завърших техникума по слаботокова електротехника "Попов". Пет години здраво зубрене. В МГИ-то с Найден Андреев създадохме групата "Пчелите". С нас бяха още Арто Манян, Пепи Джераков и Стефан Николов, който дойде от Архитектурния. Хич и не четяхме, само свирехме. Нещата се обърнаха. През 1976 се явих на конкурс за специалността режисура на естрадата в Академията на Санкт Петербург, а се оказва, че влизам в драматичния факултет с допълнителна специализация "Телевизионна режисура". Тогава живеех на сто метра от Ермитажа, бяха вълшебни години. Изпитите ни по изобразително изкуство бяха из залите на великия музей. Лекции ни четяха Товстогонов и Кох, Станиславски и Майерхолд са преподавали там. Велики хора! Уникална школа! Никога няма да забравя какво съм преживял там. Още сънувам Петербург.

- Как успяхте да се опазите от рускините?

- Ами може би защото заминах на 31 г. Майка ми, Бог да я прости, всяка седмица ми казваше по телефона: "И внимавай да не ми доведеш снаха". А рускините бяха и остават сред най-хубавите жени в света - с много финес и дар слово. Но все пак българките са по-красиви. Иначе доста неща се промениха от 1969 г., когато спечелих "Златният Орфей". Промяната е очевидна - белите коси, теглото, движенията. Но ми остана духът, жаждата за живот, любовта към истинската песен, към истинската поезия, любовта към приятелите, родината, семейството.

- Радва ли ви, че синът ви Константин също се занимава с музика?

- Разбира се. Той е моето продължение, макар че си има свой път в музиката, негов начин да съществува в едно не особено благоприятно време за музикантите и певците. Но той е талантлив, хубав, съвременен мъж.

- Гласът ви измени ли се с годините?

- Не бих казал. Разчитам повече на тембъра си.

- Не сте популярен с конфликти, никога ли не сте имали такива?

- За 50 години на сцената се разбирам с всички колеги. Добронамерен съм към всички.

- Много ваши колеги излизат на сцената с всякакви болежки, на вас случвало ли ви си е?

- Ама, разбира се! Пял съм и с висока температура, и с всякакви неразположения. Но въпреки всичко съм съумявал да си свърша работата. Никаква болест не ме е спирала да пея.

- В момента здравословно добре ли сте?

- Да, благодарен съм и на всички мои любими доктори - кардиолога д-р Валентина Григорова, проф. Никола Владов, проф. Крум Кацаров.

- Вярно ли е, че не пушите вече?

- Ооо, да от доста време насам не пуша. Не го направих заради гласа и не съм спазвал никаква конкретна терапия. Казах "стоп" и това е.

- Красивата ви съпруга Кристина се грижи добре за вас. Тя ли е голямата ви любов?

- Да, скоро направихме 31 години брак. Кристина е големият ми късмет в живота. Благодаря на Господ, че я намерих. Иначе щом е любов, няма малка или голяма. Важното е, че я има. Ясно е, че ще остарея до нея, а на нея съм й обещал да не остарява никога, да не й дам такава възможност.