Родопчанинът Иван Балабанов: Направих хайдушка чета от гайдари

Имаме войвода и устав, държим на родопското творчество, носии и оръжия

КОЙ Е ТОЙ

Иван Балабанов е създател и ръководител на гайдарски състав "Петко войвода". Роден е през 1982 г. в живописното родопско село Гела. От малък свири на гайда, а премествайки се в София, създава състав от няколко души, който впоследствие нараства до 40 гайдари. Женен е, има две дъщери - на 12 и 4 години. Той разказва за богатството на фолклора, душевността на българина и магията на гайдата.

Борислав РАДОСЛАВОВ

- Г-н Балабанов, като основател и ръководител на гайдарски състав "Петко войвода" създавате много и различни патриотични песни и инициативи. Какво ви провокира?

- Аз съм родопчанин, но преди 5 години дойдох в София. Мислех си в началото, че тук няма да имам условия и среда да продължавам да свиря с гайдата. Но с течение на времето разбрах, че в столицата живеят много мои познати и приятели родопчани. Така реших да създам една гайдарска среда с хората от нашия край. Намерихме си читалище, в което да репетираме. Впоследствие групата се увеличи до 30 души. Като видях, че нещата стават сериозни, предложих на момчетата името да бъде "Петко войвода". Решихме, че като хайдутин, помагал много на Родопите, стане наш патрон, ще съумеем да запазим паметта за него чрез магическия звук на кабагайдата.

- Имате специална песен за легендарния войвода. Какъв е репертоарът ви?

- Изцяло държим на автентичното родопско творчество. Като започнем от самите стари песни, минем през автентичните носии и стигнем до истинските оръжия. Нашата група е гайдарско-хайдушка. Занимаваме се и с други инициативи, не само да свирим на гайди. Участваме и в много благотворителни кампании.

- Откъде си набавихте родопските носии?

- Трудно се намират стари носии. Много от момчетата, които са от Родопите, си имат наследствени. Другите в началото си набавят и шият отнякъде, а впоследствие си намират и автентични. Държа и гайдите да са направени от хубави майстори. Имаме си и написан гайдарски устав. Ние сме като хайдушка чета - имаме си председател - или войвода, и подпредседател. В устава има записани 15 точки, които са гласувани на учредително събрание. Опитваме се да правим нещата така, както са били едно време. Защото в старото време намираме истината. Тогава е бил истинският морал. Тогава са били чисти хората. Гледаме напред в бъдещето, но пием от извора.

- Кои са най-силните точки от хайдушко-гайдарския устав?

- Съхранение, опазване и популяризиране на родопското народно творчество. Лоялност. И да помагаме на хора в неравностойно положение. Което го правим.

- На кого сте помогнали?

- Помагали сме на доста хора. Например на майки на деца с увреждания. Нашият състав участва в протестите под надслов "Системата ни убива". Помогнахме на църквата в село Гела, която имаше нужда от реставрация. Събрахме една определена сума пари и я дарихме. В крайна сметка ние сме държавата - хората. Съставът ни е от 40 човека и ако има повече групи като нашата в страната, а то за радост има, е чудесно. Прекрасно е, че се правят фолклорни събори все по-често и мащабно, слагат се носиите, запасва се оръжието в силяхлъка. Ето, с 40 души състав давам пример колко много неща променяме. Колко събития съм организирал самичък.

- Кое е последното?

- Гайдарското надсвирване в Гела на 3 август, което посветихме на 100 години от рождението на един от най-добрите родопски гайдари Дафо Трендафилов. Участвал и свирил е във "Време разделно", "Капитан Петко войвода", "Края на песента". С Васил Михайлов бяха лични приятели. Помолиха ме негови близки да организираме концерт в негова памет. За една седмица успях с много усилия, време и разговори да го направя. И не само това. Аз си измислям режисурата на клиповете на гайдарския ни състав, както беше на клипа "Зимна приказка". Валеше силен сняг, ние свирихме, сложихме кожи, менче с вино, питка, сланина. А за клипа на "Петко войвода" в Широка лъка участваха от сдружение "Наследство" в Хисаря. Отидох по-рано, измислих сценария, кой накъде да върви, къде да гърмят и къде да спрат.

- Увличат ли се младите хора по това?

- Младите хора нека да спрат да залитат по чуждата култура, а да погледнат в многовековните ни традиции и празници. Мнозина например празнуват Хелоуин, а не тачат Деня на народните будители. Родопите е пример за обединение на хората. Аз съм израснал с българо-мохамедани там. Винаги сме били заедно и сме се уважавали. Едното село ако е християнско, а другото мохамеданско, то старите родопчани винаги са си помагали. И в овчарлъка, и в земеделието, и във всичко. Едните ходят на гости на Байрям, другите на Великден. Цари взаимно уважение.

- Магическият звук на гайдата обединява ли българите?

- Като отидеш на един концерт в НДК с гайди или на ансамбъл "Тракия", или друго прекрасно фолклорно събитие там или на поляните на Рожен например, как се чувствате, като свърши? Ето това е истината. Дори "Мерцедес" се рекламират с нашата фолклорна песен "Бре, Петрунке". Тези неравноделни тактове ги няма никъде по света. Музиката на Моцарт и Бетовен е в два-три размера, а една баба от Добруджа измисля музика и текст в размер седем-осми.

- В този контекст трябва ли фолклорът да се изучава в училище?

- Да. В училищата обезателно трябва да има уроци по родолюбие. Сега има родинознание, но разликата е голяма с родолюбието. Говорим за ученици в 5-6 клас. И да не се променят учебниците. Защо се прави тази подмяна? Искат да ни претопят ли? Не мога да разбера. Имам дъщеря на 12 години. Когато стане в пети клас, искам да знае кои са Хаджи Димитър, Петко войвода, Райна Княгиня. Както има урок по история, така да има детска история с хора като нас, които, облечени в хайдушки носии и с гайди в ръце, да им разказват и показват. Имам приятели, които изнасят подобни уроци в училища. Разказват за носиите и шевиците от кой район са и какво представляват, оръжията какви са и как са направени. Това е много интересно за децата. Жалкото е, че и родителите не ги знаят тези работи. За мен много от децата не знаят, защото немалка част от родителите са необразовани. Виновни сме всички ние. Ние трябва да си оправим къщичката.

Хората не трябва да се оплакват. Аз също имам своите грижи. Най-ценният ресурс е времето и той не трябва да се пропилява. Аз не се спирам. Постоянно мисля нови идеи и каузи, които ги правя с чисто сърце за България. С мен нищо няма да си взема. Какво му трябва на човек - да е усмихнат и удовлетворен. Нека хората да градят повече мостове, които да ги събират, а не дувари, които да ги разделят. Животът е тежък, но има държави, където е много по-тежко. Свободата е най-ценното, което имаме.