Родолюбецът Сава Куфаров: Възстановяваме Съединението с истински пушки оттогава

Не забравяйте Гаврил Кръстевич, благодарение на него няма кръвопролития

КОЙ Е ТОЙ

Сава Куфаров е кореняк пловдивчанин. Бил е началник-цех в Домостроителен комбинат, ръководител на конструктивен отдел и изпълнителен директор на няколко предприятия в последните години. На 29 ноември ще навърши 66 години. От една година е пенсионер, а от пет влиза в ролята на генерал-губернатора на Източна Румелия Гаврил Кръстевич по време на традиционната възстановка в Пловдив по отбелязване на годишнината от съединението на Княжество България и Източна Румелия и празник на града под тепетата. И тази година комитет "Родолюбие" и община Пловдив организират мащабното родолюбиво мероприятие, което ще бъде на 6 септември от 19 ч. на площад "Централен" в Пловдив.

- Г-н Куфаров, какво е усещането да се превъплътите в ролята на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич?

- За пета поредна година аз отново ще поема ролята на генерал-губернатора на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Това е личност, която незаслужено е забравена в нашата история и ако се върнем малко по-назад в историята, е пренебрегвана. Със своето поведение и възможности тази фигура е допринесла за възможността да се осъществи това българско, самостоятелно и велико дело - съединението на две големи части от родината - Княжество България и Източна Румелия. Нека не забравяме, че след тази случка много територии все още са извън границите на нашата родина.

Знаейки за намеренията, познавайки много добре своите подчинени офицери, Гаврил Кръстевич е можел още две седмици преди събитието да прати телеграма до Истанбул и със Съединението е щяло да бъде приключено. Но той отговорно заявява: "И аз съм българин, и аз искам да просъществува България".

- Благодарение на тази постъпка ли паметното събитие минава без жертви?

- Преди всичко е негова заслуга да се осъществи това свято дело, без да се пролива братска кръв. И от двете страни са българи и би било изключително жалко да се пролива българска кръв в такова време.

- С въстаниците поддържал ли е връзки?

- Не. И не е предателство това, което е научил. Той просто е в тези среди и е осведомен за намеренията. Преди всичко Съединението става благодарение на офицерството по това време в България. Също много важно е и действието на съзаклятниците, които разпространяват идеята между народа, за да може да получи гражданственост и цялото българско население, въжделеейки Съединението, все пак да бъде подготвено за събитието. Но нека не се заблуждаваме, всичко става благодарение на военните.

Гаврил Кръстевич е назначен от османското правителство и би трябвало да защитава по всякакъв начин неговите интереси. И тази му роля не го прави атрактивен за историографията. Неговата роля е хем да служи на султана, хем да работи за България и това беше за мен най-голямата причина да не се отдаде заслуженото на този човек.

- Какво ви направи впечатление в неговия живот?

- Заинтересувах се за произхода, образованието и длъжностите, които е заемал. Не е бил единственият българин, участвал в управлението на империята. Все пак това е била огромна империя, стъпила на три континента. 28 народности е имало вътре и са се говорели различни езици. Имало е етноси, които са били по-развити и образовани, като българите сме били едни от тях и участваме в управлението на империята.

Най-трагичното в случая е, че когато го арестуват, попада в ръцете на Голямоконарската чета, качват го в един файтон, както правим и ние във възстановката, разхождат го из града и го показват като бостанско плашило. Но благодарение на разумни български офицери той бива прибран, за да не бива осмиван и подиграван от екзалтираните наши сънародници.

- Какви дрехи и въоръжение ползвате в реконструкцията на събитията от 6 септември 1885 г.?

- За мен лично това е най-лесната част. По архивни снимки направихме копие на официалната дреха, с която е бил. За оръжие той е имал само една сабя, която предава, когато го арестуват. С мен участват във възстановката синът ми, внукът ми, съпругата, приятели. Оръжия и униформи вкъщи - дал Господ. Подготвили сме се добре. Всичко е автентично и от епохата.

- И оръжието ли?

- То е било на въоръжение в българската армия по това време. С него са били въоръжени и опълченците в Освободителната война през 1878 г. Аз имам и оръжие, с което е била въоръжена и Османската империя по това време, тъй като има оръжие, което тогава е пленено и впоследствие раздавано. И такова оръжие участва във възстановката, което си е историческа истина. Едно от оръжията ми е по наследство, другите са придобити във времето. Те са на свободен режим и не се нуждаят от специален контрол. Прадядо ми е бил опълченец от втора рота на 4-та дружина, а дядо ми е офицер на Негово Величество.

- Какво представяте точно във възстановката?

- Охраняващите застават пред двореца. Насреща идва организирана войска. При срещата и двете групи застават в положение за стрелба. От превратаджиите офицерът казва няколко пламенни думи. Офицерът, който командва охраната, нарежда "Пушки долу". Тръгват един към друг и се прегръщат. Стрелба няма в този момент. Няма жертви нито от превратаджиите, нито от охраняващите. Малко жертви се дават предния ден, когато една чирпанска чета тръгва към Пловдив, без да са синхронизирали събитията.

- Каква е ролята на семейството ви?

- Семейството съм сложил в поделението, което ме охранява, за да не може превратаджиите да се подиграват с мен. Играят ролята на румелийска полиция с дрехи, които са реконструирани и са много близо до истината. След като сдам властта, предам сабята и се кача във файтона, гледам те също да охраняват файтона, за да не може пловдивската общественост да се подиграва с генерал-губернатора (смее се).

- Има ли интерес от обществото към подобни родолюбиви мероприятия?

- В последно време виждам пробуждане в българите, които са достатъчно образовани, проявяват интерес и идват. И едно българско дете да запали огъня в сърцето си и да знае майка България, за мен това е достатъчно. Защото и едно дете да запомни и да популяризира България, тя вече е спасена.