Бузлуджа вдъхнови Теодор Ушев

Номинираният за "Оскар" аниматор с първи режисьорски проект

"Пумпал" ще бъде първият опит за научна фантастика в игралното ни кино

Летящата чиния, замъкът на злото на Бузлуджа, най-сетне ще полети в Космоса.

Това ще се случи в екранизацията на романа "Пумпал" на Владислав Тодоров. Работа по филма започна номинираният за "Оскар" за анимацията "Сляпата Вайша" Теодор Ушев. Лентата ще бъде снимана в България през пролетта догодина и е първият режисьорски проект на Ушев, финансиран у нас и подкрепен от Националния филмов център. Сценарист на филма е авторът на романа Владислав Тодоров, а оператор е известният майстор на камерата Емил Христов. Филмът ще бъде копродукция с Канада и Румъния.

"Пумпал" е антиутопия и се определя от специалистите като първи опит в българското кино в областта на научната фантастика. Като жанр в литературата и киното антиутопията описва въображаемо общество, в което процесите се израждат в кошмарни крайности. Тъкмо такава е историята, разказана от "Пумпал". Сюжетът на лентата се върти около историята на безсмъртна нация, която иска да напусне земята от борда на Пумпала. В това общество женският пол е ненужен. Предвижда се да бъде съхранена само една мостра на приказно красива жена, която ще бъде отнесена в Космоса. Сюжетът на мрачната приказка е поглед в бъдещето, а голяма част от него е свързана със станалия особено актуален напоследък паметник на Бузлуджа, чиято форма напомня пумпал. Оттам идва и заглавието на проекта. В романа монументът има символно значение на летяща чиния, замък на злото, който ще излети в бъдещето. Освен на Бузлуджа са предвидени снимки и пред различни други тоталитарни паметници, които се намират в Румъния, Албания, Македония и Украйна.

Лентата е вторият игрален филм, сниман от Теодор Ушев след "Кристин, която маха от влака", част от омнибуса "8.19", чиято премиера вече се състоя. Романът "Пумпал" на Владислав Тодоров се появи на българския пазар през май миналата година. Авторът има вече два екранизирани романа. Единият е "Цинкограф", завъртял се на екрана като "Цветът на хамелеона", а негов режисьор бе Емил Христов. Вторият - "Дзифт", бе филмиран от известния театрален режисьор Явор Гърдев.