Любителката на екстремните скорости Ирина Едрева-Трифонова: Потроших се, за да спася дете

На 45 г. подкарах мотор, оттогава не съм слизала 

КОЯ Е ТЯ

Ирина Едрева Трифонова е на 55 г. от Бургас. Преди 10 г. изкарва книжка и се качва за пръв път на мотор. Днес тя е една от първите жени председател на мотоклуб у нас, както и организатор на националните срещи на "Жени на мотори". За страстта на две гуми и има ли нежният пол бензин в кръвта, четете в следващите редове.

- Организатор сте на националните срещи на жени на мотор. Как се възприема нежният пол, каращ мотори у нас?

- Доста добре, бих казала. Жените на мотори продължават да са голяма атракция у нас. Отдавна съм в тая сфера, поне 10 г. По това време бяхме около 3-4 жени, каращи мотор. Никога не съм получава някакви забележки, криви погледи. Напротив. Доста от мъжете се държат мъжки и ме приемат като част от тях. Дори не ме гледат като жена, но аз винаги съм си била мъжкарана. Успях да се внедря при мъжете, разговорлива съм, комуникативна и мисля, че заради това успях да им спечеля доверието и да стана председател на напълно мъжки клуб.

- Сблъсквали ли сте се с предразсъдъци от страна на мъжете?

- Не. Винаги има единици, които реагират по-рязко. Чували сме изказвания от рода "защо не си гледате тенджерите, тиганите". Но масово сме добре приемани и харесвани и не е имало проблем между мъже и жени.

- Вие сте един от първите председатели на мотоклуб у нас и организатор на националните женски мото срещи. Как се вписва една жена в толкова мъжко начинание? Беше ли трудно?

- Вписах се някак си. Станах председател на мотоклуб "Борн фрий" – Бургас, през 2014 г., когато е и създаден. Всъщност в клуба има само мъже, аз съм единствената жена. Преди това имахме мотогрупа в социалните мрежи и някак си станах негласен лидер, търсеха основно мен за организиране на срещи от другите клубове по страната. Точно тогава изпитах лека злоба от страна на мъжете, защо като жена трябва аз да организирам срещи, но дрязгите преминаха бързо. Тогава казах, че не искам да създавам проблеми и напуснах групата, но заедно с мен напуснаха още 15 човека от цяла България, с които впоследствие направихме този мотоклуб. Това вече е по-сериозна организация, имаше гласуване и те избраха мен като председател.

Преди време попитах момичетата, дали искат да си изберат друг човек като организатор на националните срещи, някой по-млад, различен, но те твърдо заявиха, че аз се справям добре и няма смисъл да се избира друг. Нямам амбиция да съм известна, да ръководя, но така се случи.

- Имате ли представа колко българки карат мотор?

- Много са, нямам представа за точната бройка. Нещата тръгнаха от една група в социалните мрежи "Жени на мотори", която създадох. Тогава бяхме все познати жени, с времето тази група започна да се увеличава с огромни темпове. До този момент в групата сме около 350 жени от цялата страна, като това не е официалната бройка, със сигурност са много повече. С всяка нова национална среща има по 10-15 момичета, които искат да членуват в тази група.

- Има ли тенденция към увеличение на любителките на високите скорости на две гуми? Защо е толкова голям интересът на жените?

- Има огромно увеличение на любителките. Според мен винаги е имало интерес на жените към моторите и високите скорости, но просто не сме се показвали. Преди няколко седмици се състоя едва четвъртата у нас национална среща на жени на мотори във Велико Търново и мога да кажа, че интересът е голям и с всяка година се увеличаваме като бройка. Събитието става по-мащабно и това буди интерес. Навсякъде вече има дами на мотоциклети, но става по-интересно, като се съберем заедно. Когато се съберем 30-40 мотористки на едно място, определено става фурор сред зрителите. На последната среща хората по тротоарите пляскаха, радваха се, напълни ми се сърцето.

- От какви професии са мотористките?

- Сещам се за адвокатки, учителки, бизнес дами, има и много млади момичета. Възрастовата граница е голяма, от 18-годишни до 60-годишни жени. Това, което ми прави впечатление, е, че при нас липсва женската злоба, хората казват, че има много интриги, когато се съберат много жени на едно място. При нас липсва това нещо, сплотени сме.

- Кога ще се състои следващата национална женска мотосреща?

- Догодина. Поканени сме от мотоклуба в Русе и ще бъде много специално, защото е пета юбилейна година, откакто правим тези срещи. Идеята, която имаме, е тези срещи да станат международни. Имаме познати от Румъния, Украйна, Гърция и ще стане много приятно.

- Как и кога се запалихте по моторите?

- Много отдавна! Но преди 10 г. изкарах книжка, тогава бях на 45 г., и за пръв път подкарах мотор. Оттогава не съм слизала. Запалих се покрай приятелите ми, които имат мотоциклети. Винаги съм се возила отзад и в един момент ми казаха - "качвай се, няма какво да се возиш".

- Имате семейство, 2 деца. С какво се занимават те, имат ли интерес към мотоциклети?

- Мъжът ми също е моторист, запознахме се покрай това. Синът ми е на 30 г, дъщеря ми е на 23 г. Тя е тотално мое копие, иска да прави всичко като мен. Сега иска и мотор да кара, но аз не съм много съгласна. Ха-ха. Синът ми си има семейство, занимава се с различни неща, няма интерес към моторите.

- Имали ли сте инцидент с мотор?

- Доста сериозен. След един събор в Казанлък едно детенце пресече и аз набих спирачки, за да го спася. Имаше разлята нафта по пътя, моторът се хлъзна и кракът ми мина под него. В момента съм с 10 пирона в десния крак, бях 6 месеца в количка. Но за миг не се замислих дали да се откажа.

- С какво се занимавате извън мотосрещите и организациите?

- От 35 г. съм митничарка. На смени съм, имам време за всичко, съчетавам работа, хоби и семейство.

- Какво мислите за ел. тротинетките, които засега сe движат само в София и предизвикаха доста спорове?

- Нямам идея каква е скоростта им за придвижване, но ако е 30 км например, определено това ще е проблем за другите превозни средства. Според закона за пътищата дори тези, които карат много бавно, подлежат на санкция поради факта, че са предпоставка за произшествие. Да, вероятно в екологичен план са добър избор, но при това интензивно движение... може би трябва като за велосипедите да имат отделно платно за движение.