Проф. Юлиан Вучков: Искам на небето при Дианка!

Театралът така и не успя да се примири със смъртта на последната си любима

 

"Искам на небето при Дианка! Аз вече за човек не живея. Живея за книгите си, пак пиша, чета всеки ден, но половината ми сърцето си отиде с голямата ми любов - Диана. Тя никога няма да се върне, а аз много искам да се видим там, горе".

Това са последните думи на проф. Юлиан Вучков, който си отиде от този свят в неделя от инфаркт във ВМА. Пръв за смъртта на любимия си учител съобщи Мартин Карбовски: "Преди малко на 83-годишна възраст почина проф. Вучков. Бог да те прости, професоре, за мен беше разкош да те познавам".

В последните две години Вучков така и не успя да преживее смъртта на любимата си Диана. Когато тя си отива през юни 2017 година, той е неутешим.

"Загубих Диана, моето слънце, моята единствена и голяма любов! Винаги ще е с мен и в мен. Дълбок поклон! Твой Юлиан", сподели разплакан трогателното си послание Вучков. "Тя беше хубава, очарователна, интелигентна. Казваше ми Юло... Чакаше ме на балкона да се върна от предаване, да й разкажа, да обсъдим. Споделяхме, разговаряхме, разбирахме се. Знаете, че е дъщеря на известния автор на детски стихове Атанас Душков. Направи усилия да издаде творчеството на баща си. Беше великолепен и всеотдаен човек. Благодаря й, че беше до мен. Много, много ми е тъжно. Ужасно ми липсва. Съсипан съм", страдаше приживе професорът. След това той продължи да води предаването си "Времена и нрави" по "Евроком", като само в последния месец се е чувствал здравословно недобре.

"Абе пия хапчета за кръвно, за оросяване, болят ме ставите, костите май, и още други неща ми даде личният лекар, които да взимам и съм си записал кое кога. Но най-важното сега ми е да си пиша книгата, която се надявам след Нова година да излезе". Това сподели с вестника през юни проф. Вучков.

Преди ден литературният критик се почувствал зле и близкият му приятел Виктор, който живеел близо до тях, извикал екип от Военномедицинска академия. Докторите установили инфаркт, но Вучков отказал да отиде с тях в болницата. По-късно състоянието му се влошава и отново били извикани докторите от Спешното отделение. Те откарали Вучков в болницата, но не успяват да го спасят. Приживе последното желание на проф. Вучков било да бъде кремиран, заявиха близките му.

"Ще уважим това и каним всички, които го обичаха, в четвъртък на поклонението му в църквата "Свети Седмочисленици" от 12,00 часа".

Като публицист и есеист Вучков става известен, когато е едва на 20 години, със студията си "Психология на магнетофонната младеж". На 30 вече е главен редактор на сп. "Театър", а за театралите дълги години е барометър на оценката, авторитетен критерий за всяка професионална кариера. Проф. Вучков остави два тома безценни книги за историята на българската драматургия с непреходна стойност във времето. И съвсем заслужено този негов принос бе оценен и от двата творчески съюза - и от Съюза на писателите, и от Съюза на артистите в България. Непреходна ще остане във времето и тепърва ще преосмисляме написаното в нея и книгата му "България преди, днес и утре".

"Съжалявам само, че нямам деца. И ако се бяхме срещнали с Дианка по-рано, щяхме да станем родители. За съжаление Господ късно ни събра", бяха едни от последните думи на Вучков.

В годините на прехода стана известен най-вече като водещ и с яркия си стил на говорене, наричаха го дори "Поразяващата уста".

"Трябва да ви кажа, дами и господа, че сексът е три неща: Той е страст! Но то е и изкуство, и работа, защото леглото не е обор за волове и крави! О, не, на мене ми се е случвало да имам връзки с жени, като не съм се обвързвал с тях, защото са прости, елементарни, скучни. Не може сега, извинете, да искаш мъжът да те люби като жребец, след като ти си се разляла до него като малеби планина. И обратното, жената няма да пламне, щом е чувствителна, а мъжът до нея я яха и я блъска в леглото, като че ли е желязна ограда". Това сподели Юлиан Вучков в едно от интервютата си за вестника приживе.

През целия си живот той не е изпушил нито една цигара, не е изпил и една чаша алкохол. Твърдеше, че не се въздържа, за да си пази здравето. Задушава се от цигарите, нетърпим e към пушачите. Затова и няма приятели пушачи. "Тютюнът е като дрогата - опива те, без да се усетиш". Колоритният публицист, театрален, литературен и телевизионен критик обичаше да казва, че е на 80 "ииии нещо", които хич не му личаха. Душата му бе все така жизнена и млада, както и на 45. Зад гърба си има написани 30 книги и повече от 150 публикации. Създал е три 3-часови телевизионни предавания: "Ум робува, ум царува", "Размисли и страсти", "Времена и нрави". Те са произвели стотици предавания в 8 телевизии. Вучков е почетен професор в три университета - УНСС, Софийския медицински университет и Университета по библиотекознание и информационни технологии. Почетен доктор е във ВМА.

Малцина знаят, че театърът е неговата първа любов, която е наследил от майка си, която е била актриса. Още от дете имитирал нейни колеги, рецитирал стихове в час. От майка си е наследил житейска атрактивност и висок жизнен тонус. Индивидуализмът му обаче попречил да стане актьор. Вучков завършва театрознание във ВИТИЗ през 1958 г. Защитава докторска дисертация в Института за литература при Българската академия на науките на тема "Българската драматургия (1878-1944)". Често изявява таланта си и пред камерата, когато си позволява да се кара с актьорски вдигнати ръце на зрителите, ядосан от вечното им оплакване и мърморене и липсата на воля да се борят с житейските трудности. Предпочита качествените филми. Чете много стихове на забележителни поети.

Проф. Вучков никога не се е женил, но винаги е бил кавалер. Често е казвал, че обича земните, естествените, чистосърдечните, спонтанно проявяващи се дами. Не случайно споделя живота с ефектната Диана. Пред вестника ни каза, че са духовно и физически близки. Мислят еднакво за всичко: за културата, за образованието, за света като цяло, дори и за политиката. Всъщност двамата се познават от повече от 40 години. След запознанството си обаче губят връзка помежду си. След години се срещат отново. По това време Диана работи в книжарница. Професорът влиза да провери как върви продажбата на една от неговите книги. Вниманието на естета веднага е привлечено от жената срещу него - "красива, пищна и секси". Първият опит да вземе телефона й обаче е неуспешен. Водещият дори не успява да си спомни, че двамата се познават. На следващия ден пристига в книжарницата и й подарява геврек. Така я "свалил". В трудни моменти го е спасявало чувството му за хумор. Не го губи дори когато се отчайва. "Ами защо да го правя. Днес си зле, утре си добре. Всичко е преходно, само душата остава", казваше Вучков.

До края на дните си професорът си остана едно неразбрано дете с тъжна душа.

Поклон пред паметта му!

Имах повече от 70 гаджета!

"В моя живот съм имал много гаджета. Докъм 20-годишнината не се бях занимавал с момичета, защото бях изключително угрижен от тежкото си детство и ученичество. Не съм имал сили да мисля за любов. Но изведнъж, когато навърших 22 години, започнах връзка с една-две по-възрастни от мен жени. И от там нататък понеже съм много емоционален, имах много връзки. Привличах нежни и грациозни мадами. Сигурно да съм спал с около 70 жени, а може и повече", споделяше Вучков. За него най-важното в живота след любовта му с Диана бяха книгите. "Имам великолепна библиотека, автор съм и на 30 книги. Хубаво щеше да бъде да имам едно дете, което един ден, като умра, да подреди тези неща. От друга страна съм щастлив, че имам 30 деца. Това са моите книги. И не зная дали ако се бях оженил и имах едно или две деца, щях да натрупам толкова голямо литературно творчество. Едва ли", откровен бе телевизионерът.

Алина Дуарте, една от последните, били до проф. Вучков:

Беше добре предния ден, не е отказвал да влезе в болница

- Г-жо Дуарте, били сте в последните минути до проф. Вучков, така ли е?

- Не бях до него, но Виктор, ние двамата с него помагахме на проф. Вучков, той е бил. С него постоянно поддържах връзка във времето, в което му е станало лошо на Юлиан. По това време бях на служба в Руската църква и като излязох, веднага му се обадих. После през целия ден държахме връзка, като той беше добре. Имаме всичките му изследвания. Виктор ходеше всеки ден с него по лекари, на изследвания - сърцето, главата, грижеше се за него като за дете. Професор Вучков имаше проблеми само с костите. Но това не е смъртоносна болест. След това през деня бях извън София, а Виктор беше с него. Виктор е момчето, което повече от 4 месеца е плътно до него. Той бе в линейката заедно с него и видя как Вучков се изправя и е добре. Искам да кажа, преди да са почнали всякакви писания, нищо не съм искала от професора, пазарувала съм му всякакви неща, в замяна нищо не съм искала, само сме си говорили с него. Аз живея срещу него. Карбовски ни запозна. Не ми пречеше всяка вечер да го виждам и да му помагам - с лекарства и храна. Аз си имам мъж, имам си бизнес, не съм правила нищо користно.

- Той самият отказал да влезе в болница първия път, така ли е?

- Едва ли. Виктор не ми е казвал такова нещо. В център 112 съм звъняла, защото все пак бях далеч и исках да отворят вратата, защото Виктор беше в движение и идваше към него, буквално за 15 мин. го нямаше до Вучков. Тогава почнах да звъня на 112 и да ги моля да разбият вратата и да го натоварят, щях да я платя, само да влязат. Те казаха, че няма да дойдат. Дори шефът им на 112 ми се обади след това да ми се извинява и каза, че професорът не е звънял при тях. После като се обадих, имаше вече спешна помощ при него.

- Лекарите закъсняха ли с помощта към него?

- Не искам да раздухваме нещата, рано е още. Според Виктор отношението им не е било много добро. Той си беше добре професорът предния ден, хората, които му биха инжекции, може нещо да се е объркало. Докторът във ВМА е казал, че не е трябвало това да му бият, но това Виктор го е чул, не аз. Иначе съм пуснала във фейсбук два скрийншота от разговора ми с проф. Вучков. Целия ден предишен той се чувстваше добре.

- С брат му Михаил Петров не бяха близки, смятате ли, че той ще дойде на поклонението?

- Не го познавам този човек, не искам и да го познавам.

Пет от големите бисери на Вучков

1. Гледам и не вярвам на ушите си.

2. За Мис България - Антония Петрова: "Тя има, първо, лице като превтасала питка. Това едно. И второ, няма страшно, ако си грозен. Но е много страшно, когато вампир е Мис Красота. Това вече е падение".

3. За Софи Маринова - "Нахална жена. Не е никаква певица. Тя писка, тя е един пискон. Такова самоизтъкване, такава тъпа женица, нагло взема луди пари за нищо".

4. За "Господари на ефира" - "Как да ги приемем? Та те през цялото време са като побеснели луди, не на себе си хора, с едни отвратителни, лигави, сополиви имитации и с тия адреналинки - кьопави, куци и с двата крака, клоьощачки! И в цялото предаване има една пияндурска атмосфера".

5. За родния шоубизнес: "Всяко дърво, или всяко перде може да се изправи пред тв камера и да започне да реве, въобразявайки си, че е певец или шоумен. Трябва да има някакво сито. А сега чалга има навсякъде - и в политиката, и в литературата. Каква е тая поезия, дето се пише? Може ли да се редуват птиче с кокиче и момиче с добиче?"