Българка вае снежен хотел

Работа в огън и лед! 

Прави и огромни скулптури от восък 

Доли ТАЧЕВА

Чували ли сте за ледения хотел в Швеция?! А знаете ли, че там има българска следа?!

В началото на всяка зима скулпторката Лилия Поборникова и архитектът Виктор Царски пътуват до малкото селце Юкасярви, за да участват в изграждането на нестандартната сграда. Зданието се издига между ноември и декември от хиляди тонове лед. Красотата на хотела е спираща дъха, а вътрешният интериор е невероятен.

Нашенците са направили около 15 стаи. С една се справят за около две седмици. В помещенията е от -5 до -8 градуса. Ледът, който е основният материал, се добива от близката река. Тя замръзва, постоянно се почиства от снега, за да остане чист лед. Като стане дебел към 70-80 см, го изрязват на блокове и е готов за работа.

"Трябва да призная, че Леденият хотел е най-магическото място, особено първата среща с него. Човек просто остава без дъх", споделя Лилия.

Поборникова завършва Художествената академия в София, участвала е в десетки международни симпозиуми и има куп награди. Нейни скулптури се намират в музеи в Дания и Бразилия.

"Вдъхновението ми идва от природата. Няма по-съвършени и красиви форми от естествено създадените. Като творец се стремя да се доближа до тяхната красота и многообразие", допълва скулпторката.

В Ледения хотел може да останеш за една нощувка. Спи се в специален чувал, който предпазва от студа. На разположение гостите си имат отделна къща, където могат да отидат да се стоплят. Казват, че голяма част от посетителите си лягат за по 2-3 часа и се връщат в топлите си стаи. Около рецепцията са изградени и сауни, където човек може да се размрази.

Това далеч не е най-впечатляващият проект, по който Лилия работи. Преди няколко години в Тайланд българската скулпторка се включва в будистки фестивал на традиционната восъчна скулптура. Темата на симпозиума - "Свещите и восъкът", вдъхновява Лилия за скулптура, свързана с огън. В завършен вид тя представлява три пламъка с височини между 2 и 3 метра.

Повечето участници за първи път се сблъскват с подобно предизвикателство - изработка на скулптура от такъв материал и в големи размери. След закриването на фестивала всяка скулптура е отпътувала към някой от множеството будистки храмове, където ще бъде претопена, а материалът - използван за следващия фестивал.

39-годишната русенка твори и с много други материали. Дърво, камък, метал, керамика... Общо взето, няма нещо, което да попадне в ръцете й и тя да не го превърне в изкуство. Почти винаги се оказва първата българка, дръзнала да участва в някой мащабен международен фестивал.