Проф. Никола Владов от ВМА: Съгласието на близките е важно за донорството

То е последната бариера срещу търговията с органи 

КОЙ Е ТОЙ

Проф. д-р Никола Владов е началник на клиниката по Чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология във ВМА от нейното основаване през 2003 г. Има многобройни специализации по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия и сертификат за извършване на чернодробна трансплантация, магистър е по "Обществено здраве и здравен мениджмънт". Национален консултант по трансплантология е в периода 2011-2014 г. През 2013 г. проф. Владов е избран за почетен член на Френската академия по хирургия. Член е на редица издателски бордове на чуждестранна специализирана периодика, заместник главен редактор на сп. "Хирургия", председател на Българското дружество по трансплантология. В навечерието на световния ден на донорството на 12 октомври разговаряме с проф. Владов за проблемите на донорството у нас.

- Проф. Владов, започват ли повече близки на починали хора да даряват органите им въпреки трагедията в семейството?

- Донорството е високохуманен акт, който спасява няколко човешки живота. Факт е, че липсват достатъчно донори не само у нас, но и в целия свят за нуждите на пациентите, на които се налага трансплантация на черен дроб, бъбреци, бял дроб, сърце. Донорството се практикува по строго определени правила и показания. То се менажира от хора, които са много добри специалисти в тази област, чиято мисия е да се съхранят органите на донора в най-добро качество, за да свършат най-добра работа на нуждаещите се.

Ако един човек се съгласи след смъртта му неговите органи да бъдат дарени, въпреки неговото съгласие моето мнение е, че трябва да има съгласието и на неговите близки, защото това е последната бариера срещу търговията с органи. Такива нерегламентирани практики за съжаление съществуват в световен мащаб. Има много хора и неправителствени организации, които искат да отпадне това съгласие от близките на изпадналия в мозъчна смърт пациент, но то фигурира във всички нормативни актове и правила по света. Така че аз мисля, че нашето общество е узряло вече за донорство.

- Има ли случаи, в които донорът е вписал своето желание органите му да бъдат дарени, но неговите близки отказват?

- Не, нямам такъв спомен в интерес на истината. Не знам колко точно са и декларациите в Агенцията по трансплантации. Но не са много. Малцина са хората, които ще отидат и ще декларират. Все по-малко обаче стават отказите на близки за донорство. Това са внезапни и изненадващи ситуации за едно семейство. Те изживяват истински шок и въпреки стреса взимат това решение. И точно това идва да покаже, че обществото е узряло за този процес.

- Кой осъществява контакта с близките на починалия?

- Хората, които се занимаваме със самия акт на трансплантация, нямаме досег и контакт с близките на донора. Координаторите по донорство са тези, които обясняват на роднините, че техният близък е в мозъчна смърт и мозъчната дейност не може да бъде възстановена, защото е необратимо състояние. Това е един много тежък разговор и е натоварващо и за човека, който го води.

- Има ли достатъчно качествени координатори у нас?

- Когато работят активно координаторите много бързо се изхабяват. Научно е доказано, че един такъв координатор е ефективен около две години и след това трябва да излезе от играта, за да влезе като свежа сила друг човек, който да бъде мотивиран и да провежда ефективни разговори. В Испания, която е една от страните с най-много донори, абсолютно спазват това правило и на всеки две години координаторите се сменят и идват нови. Докато в Испания координаторството е професия, у нас все още тази функция се изпълнява по съвместителство. А и нашите координатори не са чак толкова натоварени, както са техните, за да можем да кажем, че са се изхабили.

- Какви спомени пазите за конкретни случаи на трансплантации?

- Винаги сме се старали да осигуряваме за нашите реципиенти качествени органи, които да заработят по най-бързия и ефективен начин. Никога не сме правили компромиси с правилата за взимане на органите, възрастови ограничения и т.н. Затова за наша радост трансплантациите ни протичат успешно и имаме огромен процент на успеваемост в нашата клиника. Подходът е абсолютно професионален и базиран на строги правила. Идвали сме от всички краища на страната, за да правим трансплантация. Събирали сме се в празнични дни, трансплантирали сме навръх Нова година и Великден. Но това е част от играта и отдавна не се впечатляваме. За нас това е ежедневие.

- Наскоро разказахме в "България Днес" за Илиян Пондалов - единствения ретрансплантиран българин, който е ваш пациент. Жив и здрав е шест години след повторната интервенция, а е бил на часове от фатален изход.

- Илиян е един от най-емблематичните случаи на ВМА в последните години, който показа мощта и възможностите на болницата. Това е пациент, който е обект на цялата медицина. И за да е качествено направено всичко, трябва да се включат всички специалисти. Такова нещо не може да се случи в малка болница, в която няма всички специалисти. Илиян е изключително сложен случай, защото премина през много перипетии. Първият му донор беше неговият брат. Представете си какво е било на тяхното семейство и на нас. Двамата братя лежат в операционната. На единия му се взима единия дроб, а на другия му се присажда тази половина. За какво напрежение и усилия става въпрос. Трансплантацията мина успешно и пациентът се възстанови. Но за жалост в рамките на 6 месеца всичко може да се случи. При него се разви стеноза на артерията, което наложи втора трансплантация на фона на много тежко кървене, което колегите успяха да овладеят благодарение на военни прийоми. Когато го подадохме за ретрансплантация, той беше почти на финала. Беше въпрос на часове... Но за най-голям късмет на пациента се намери донор от Пловдивско. След ретрансплантацията нещата тръгнаха по най-бързия начин и в момента Илиян се радва на семейството си.

Аз съм на мнението, че когато хората искат да се случи нещо, то се случва. Така е и с трансплантационната програма на ВМА. Тя работи, защото много хора желаят тя да се случва. От тази година например благодарение на ръководството на болницата разполагаме с две изцяло обновени операционни зали, които отговарят на най-високите световни стандарти. В една от тях сме сложили едно пано на красивия планински връх Тодорка, който е символ на нашия стремеж за постигане на високи върхове в медицината. Именно в тази зала направихме и последната трансплантация.

Изключителното в нашия случай, когато започнахме преди 12 години, е, че направихме първата си трансплантация съвсем сами. Ситуацията беше такава, че един хирург, един анестезиолог и един гастроентеролог отидоха на едномесечно обучение във Франция. Шест месеца след връщането им беше направена първата трансплантация по френски модел без никаква помощ отвън, което бе наистина впечатляващо за нашите колеги от чужбина, при които сме ходили на специализация. Това беше една от причините да бъда поканен за член на Френската академия по хирургия. На този етап трансплантационните екипи на ВМА са много добре подготвени и нещата се правят на много високо ниво.

- Как се транспортират и съхраняват органите?

- Има си правила - съхраняват се със специален разтвор, който трябва да бъде 4 градуса с лед. Пренасят се в специални хладилни чанти. Има си и протокол, който ние стриктно спазваме.