Вселенската патриаршия обяви български мъченик за светия

Мощите му благоухаят и правят чудеса

Български мъченик е канонизиран като свещеномъченик от Вселенската патриаршия. Васил Димитров е екзархийски свещеник, убит от турци през 1902 година.

Светият синод на Цариградската патриаршия канонизира петима нови светци, всички по предложение на митрополита на Кастория (Костур) Серафим. Това са Марко Маркулис, Нулчо, Георги, архим. Платон, протосингел на Костурската митрополия, както и свещеник Васил Димитров, всички станали мъченици за християнската вяра по време на турското робство. Вселенската патриаршия представя Димитров като Василий Карапалики от село Хилиодендро, но специализираният сайт за православие "Двери" разказва, че той е бил българин с фамилия Димитров и е от село Желин, преименувано на Хилиодендро 25 години след смъртта му.

Поп Васил се е родил през 1858 г. Имал семейство с три деца, две от които починали малки, а дъщеря му имала деца и внуци, които живеят и днес в с. Хилиодендро. Бил много милостив, почтен, скромен човек, когото всички в Желин обичали. Бил уважаван и от мюсюлманите. На 21 юни 1902 г. той отслужвал вечерната литургия в църквата „Св. Димитър“, когато двама турци без никакъв повод стреляли в него. Ранен, но жив, Васил излязъл от храма, но тогава нападателите го съсекли с брадва.

Местното население пази спомена за него и го почита като светец от десетилетия. Твърди се, че молитвите към него водят до различни чудеса. С течение на времето и с промяната на етническия състав на населението за неговия български произход се забравя и той започва да бъде наричан Василий Карапалики. Чудесата, извършвани по неговите молитви обаче, карат местния митрополит Серафим преди 5 години да извади тържествено мощите и те да бъдат положени за поклонение. При разтварянето на гроба се установило, че мощите излъчват силно благоухание и са с кехлибарен цвят. Това продължава и до днес.

В труда си "Българско Костурско", издаден през 1919 година, Георги Бистрицки прави списък за убитите българи около началото на XX век. Той пише:

„Свещеник Васил Димитров от село Желин (народолюбив и деятелен българин, доблестен патриот). Зверски убит от двама четирски турци (поставени срещу 50 турски лири откуп от костурския гръцки владика) вътре в черквата при изпълнение на служебните обязаности. 8 юни 1902 г.“. Следващото отбелязано в списъка кръвопролитие отново е свързано с о. Васил Димитров: „Убийството на Васил Джамбов и Стерьо Иванов от село Желин в дома им от Организацията - като предатели, турски шпиони и укриватели на убийците на българския селски свещеник Васил Димитров. Септември 1902 г.“.

В дневника на Васил Чекаларов, воден в периода 1901-1903 г., за Васил Димитров пише следното: „От Лабро Поряз научихме положително за убийството на поп Васил, о. Васил Желинчев, владиката дал 15 лири и поп Костадин от Желин, гъркомански поп, дал 5 лири, а всичко 20 лири на некои турци от Четирок и те го убиха. Затова взехме решение да се убие поп Костадин и некой си Васил от с. Желин, като предател и съучастник в убийството на поп Васил. Вечерта четата изпратихме в Жупанища и на другата вечер да отидат в Желин и да унищожат горните лица.“

Според гръцката версия за региона с. Желин става екзархийско след смъртта на поп Васил и затова те смятат, че той е бил свещеник на Вселенската патриаршия, а не на Българската екзархия.

Васил Димитров ще се почита като св. Василий Нови, а паметта му ще се почита на 21 юни, когато е бил убит (8 юни по стар стил).