Д-р Константин Тренчев: Свръхбогатите у нас са комунистите

Най-великият тъмен субект Иван Костов форсирано промени собствеността в полза на ДС

Кой е той

Д-р Константин Тренчев е легенда на прехода, дългогодишен синдикален лидер и основател на КТ "Подкрепа", един от основателите на СДС, дисидент и политически затворник по времето на социализма. Роден е на 8 февруари 1955 г. в Стара Загора. Какви спомени му носи датата 10 ноември, изпитва ли носталгия по буйните години на СДС и къде се обърка преходът, д-р Тренчев разказа за "България Днес".

- Д-р Тренчев, изминаха 30 години от 10 ноември 1989 г. Кой е най-яркият ви спомен от този период, изпитвате ли някаква носталгия по това време?

- По обясними причини носталгия не мога да изпитам към времето на социализма, тъй като съм силно потърпевш. Около самата дата нямам особено ярки спомени, тъй като чух по западните радиостанции, които слушах редовно, че Тодор Живков е подал оставка. За нас промените започнаха много по-рано - организираната българска опозиция започна с първото антикомунистическо движение на Илия Минев. От октомври 1988 г. членувам в това дружество. Преди датата 10 ноември не мога да не си спомня репресиите, на които бяхме подложени, обиски, задържания, пребиваване в Главно следствено, в Централния затвор, без никакво обвинение. Бях четири месеца там, а никога не съм съден през живота си!

Други събития до тази дата - градинката на "Кристал", където не успях да присъствам, тъй като ме спряха на гарата, отнесоха там нашите активисти по някоя и друга палка... За сметка на това на 3 ноември успях да съм на шествието на "Екогласност" - може би първата по-масова и видима проява. Но на самия 10 ноември? Аз и другите го заварихме по къщите си, слушайки радиостанции. Може би единствено бившият президент Росен Плевнелиев е организирал митинг и е писал плакати върху тапетите си... Явно за нас е минало незабелязано.

След 10-и, разбира се, започнахме да се срещаме много по-спокойно, нещо ставаше! Организирахме първия голям митинг, на "неформалите", както ни наричаха, тъй като СДС още не беше създаден. Огромен митинг пред "Св. Александър Невски", помня, че говорих пети поред. С други думи, десети ноември беше кулминацията на един вътрешен комунистически преврат, явно подготвян много отдавна. Ние като организации не можем да си приписваме някаква изключителна заслуга за падането на Тодор Живков, просто бяхме симптом, че така повече не може да продължава. Явно номенклатурата, Държавна сигурност са виждали наченките на това недоволство сред хората и са се готвили за този процес. В това съм абсолютно убеден.

- Ако самата номенклатура е виждала, че нещо е трябвало да се промени, то промяната не е ли просто подмяна?

- Да. Именно. Те бяха достатъчно силни, за да задържат статуквото още известно време. Но видимо губеха състезанието в икономически план със западния свят. Те са се готвили за тази промяна, а основен компонент е бил как да се промени собствеността и в кого да отиде. Видимо бе, че държавната собственост и нейното управление трябва да получи нов прилив на енергия. И единственият вариант е бил изпитаната стара форма - капитализъм. Но първо бе изтекло много време, бяха загубени навиците на българина отпреди войната, собствеността бе безкрайно объркана, земята - одържавена. Беше скъсана пъпната връв на българина със земята. Ние сме били най-добрите земеделци в Европа, преди да стане тази дивотия! Видимо в този сектор нещата са били много развити, никога България не е имала повече обработваема земя от 1938 г. А в момента внасяме хранителни продукти, страна, хранила Вермахта. Не го казвам с гордост, просто сме изнасяли чудовищно количество земеделски продукти. А сега внасяме...

- Реституцията не бе ли с цел да се върне собствеността на земята?

- Но беше направена по много неподходящ и сбъркан начин. Трябваше земите да се върнат под формата на акционерни дружества. Аз имам също някаква земя, баща ми знае къде е, но аз нито знам, нито се интересувам, просто защото няма да отида да я обработвам. Ако имахме възможност тази земя да я продадем като акции, щяхме. Както и много други хора. Та въпросът на ДС и комунистическата партия бе тази собственост да бъде овладяна от тях. Това не можеше да стане веднага, процесът на приватизация се забави във времето, опитаха една популистка форма, наречена масова приватизация, тя не беше успешна никак. Повечето хора не знаят нито къде са им книжките, нито формалните капитали. И тъй като това не успя да обърне голяма част от собствеността, дойде най-великият, тъмен субект, Иван Костов, при който форсирано се промени собствеността. И ако се вгледате, ще видите и ще се учудите в чии ръчички отиде огромната собственост - в хора, свързани с бившия режим, ДС и номенклатурата. Силно още се учудвам как може една част от този народ да счита Иван Костов за представител, дори за символ на десницата! Той на кой даде собствеността? Отговорът е очеваден. Разбира се, комунистите не искаха и нямаха как да инвестират в тази собственост, а да я разрежат на скрап и да разграбят каквото може. След което да се възползват от тези средства, което се и случи. Не казвам, че предишната икономика беше добра, беше идеологическа. Но заводите по места ангажираха стотици и дори хиляди хора. И вместо да се помисли как тези заводи да оцелеят или да се модернизират, заради хората, те се даваха на някакви хора от ДС, нарязваха ги, бастисваха всичко...

- Добре, нали по договор има клаузи за инвестиции в тези заводи, финансови ангажименти?

- Виждал съм много приватизационни договори от времето на Иван Костов. Да, там имаше такива клаузи за инвестиционна програма. Лицето хикс казва, че ще увеличи щатовете, ще инвестира 20 милиона долара, има поет ангажимент - подписано и от въпросното лице, и от българските институции. Имаше и контролен орган, който да следи за тези изпълнения. Но какво става - собствеността почва да се реже, хората да се уволняват, не се инвестира нищо. Дори не се плаща договорената цена на самото предприятие. И никой не наказва това лице, никой не гони тези хора. Единственото обяснение е, че тези хора дават по една торба пари на онези, които могат да ги подгонят, всеки месец. След това изтича един период на давност, аз това и с Бойко Борисов много пъти съм го говорил, и повече нищо не може да им кажеш. И така ни замина икономиката.

- И наказани отново няма, нали?

- Номенклатурата и ДС, а много от тях днес се правят на големите антикомунисти. Ако остържете синята боя, отдолу ще лъсне такова червено, че ще ви извади очите. Тези хора разчитат най-вече на времето. То води до забрава. И вече откъсналата се напред богата прослойка, в голямата си част именно с комунистически произход, не вълнува младите хора. Чувал съм ги - стига с тоя комунизъм, оставете ни да си живеем! Окей, забравяме всичко. Свръхбогатите пак са си комунистите, по-точно номенклатурата. Тази малка част ползваше системата. За мен е късно за справедливост.

- Опозицията къде беше, какво направи, за да спре тези процеси?

- Ами почти нищо. Казвам го като един от най-радикалните хора от опозицията. Още в СДС имаше напрежение как да решат редица въпроси. За хората СДС продължава да бъде, вече като спомен, нещо единно. То беше нещо страшно разнородно! Ние бяхме обединени от идеята какво искаме, но абсолютно разединени за това как да го постигнем. Поради тази причина опозицията бе доста нерешителна, дори улицата беше по-радикална. Не се стигна до закон за лустрацията, нямахме и опит. Никакъв. Имахме само мечти.

- А всъщност, докато сте мечтали, някой друг е променял.

- Абсолютно. И променяха, и се възползваха от тази работа. За наше оправдание мога да кажа, че нямахме опит. Разбира се, схващахме и запада доста идеалистично. Защото го познавахме от филмите, корекоми, хубави стоки... Представата за запада бе свободно общество, говориш каквото си искаш, купуваш си хубави неща, мерцедеси. Никой не си даваше сметка, че неща, които тук бяха социалноразвити, не могат да продължат да съществуват по същия начин. Образованието, здравеопазването. И когато се разбра, че тези неща не могат да се запазят, хората се възмутиха от демокрацията. Те нямаха опит да живеят и да се борят в друга среда. Социализмът предполагаше една гарантирана посредственост, при която хората бяха доволни. И днес в голямата си част хората са готови да заменят свободата си за някаква гарантирана сигурност.

- Тези хора осъзнават ли, че днес не е нужно да се чака ред за кола или телевизор и може спокойно да се напусне страната?

- То те я и напуснаха. Всички по-млади и активни напуснаха... В крайна сметка хората отидоха навън, за да си позволят по-добър живот от тук. Ние, ако искахме тук по-добър живот, щяхме да се борим за това. И ще кажа нещо, което няма хич да се хареса на хората, но за нашите сънародници свободата не е ценност. Въпросът е в солидарността за решаване на общ проблем - ние имаме общ проблем, но чакаме друг да го реши. Няма как! Ние сме и тежки индивидуалисти, опитваме се самостоятелно да оцеляваме, което е безкрайно трудно. Никога не сме били и вярващи, поне в огромната си част, а вярата възпитава доброта и солидарност. И оттам се получава един кръговрат - тъй като сме пасивни, искаме някой да ни подреди живота и залагаме надеждите си на някого. Ето, тоя ще ни оправи! И масово го подкрепяме. След което виждаме, че той не се интересува от нас, и започваме да рушим този идеал, после го намразваме. И търсим следващия спасител. Явно дори принципът на пробата и грешката в България не действа както трябва.

- Ние сякаш обичаме да мразим?

- Негативизмът е повсеместен! Ако отворите социалните мрежи и прочетете коментарите, онези, които са малко известни, веднага стават обект на негативизъм. Не че няма за какво да бъдат плюти. Но добре, на теб не ти харесва тази партия, направи своя. А, не! Ти се ограничаваш само с плюенето. Профсъюзите не вършат работа! Ама направи си ти?! Защо не се правели стачки? Защото ти няма да дойдеш на тази стачка. Аз ще изляза, но ти няма да си до мен. Този безумен негативизъм, тази злоба, която се излъчва повсеместно, тя не може да не влияе на всички. Плуваме в океан от негативна енергия. Не я виждаме, но последиците от нея са безспорен факт. Пътят към спасението на хората и по-добрият живот, не е да мразиш. Затова вътрешно съм емигрирал, въпреки че моето семейство е в САЩ отпреди да падне Тодор Живков. Но след като обиколих света, разбрах, че не ми се живее другаде.

- На този фон как си обяснявате тази носталгия към социализма, и то от млади хора, които дори не са били свидетели на режима?

- Ако влезете в сериозен разговор с някой, който твърди това, ще видите, че тези твърдения за по-добър живот са само в социалната сфера. Не можеше да растеш, да се развиваш, да не говорим за пътувания. Тези хора сега карат западна кола, нали така?. Те се ползват от облагите на тази полудемокрация, но поради факта, че не са доволни, искат да оспорят нещата с примери, които не познават. С две думи, искат да карат БМВ, но хлябът да им е 15 стотинки. От тази гледна точка носталгията към тази гарантирана посредственост има своето обяснение. Но тя е дълбоко неправилна. Както и цялата комунистическа идеология. Със Сергей Станишев сме говорили на тази тема. Той ми е казвал - "Вие се борите за справедливи неща, факт. Защо сте такъв противник на комунизма?". Казвам му, че е много просто. Тази идеология е дълбоко погрешна поради следните причини - грешната рецепта за справедливост или да вземем от който има, за да дадем на когото няма. Тази рецепта винаги ще поражда съпротива на биологично ниво. Дори животните пазят частната си собственост, това е фиксирано в човека и не само в него. Отнемайки му тази собственост, той ще се бори срещу теб. Няма да е дадена от сърце. Аз ако имам две ризи, мога да дам и двете на ближния си, но това е мое решение. А вие, казах на Станишев, се опитвате да дърпате на хората ризата от ръцете!

- Ще се оправим ли, д-р Тренчев?

- Тук се разви така нареченото мандатно мислене. Ти влизаш в политиката, но бързаш, нямаш време да чакаш, даваш си сметка, че имаш едно определено време, в което да направиш пари! А в политиката се правят бързо пари и доста безотговорно. Този манталитет до такава степен се разпространи, че хора, които са далеч от тези неща, го приемат за напълно нормално. Духовната катастрофа, в която е изпаднала българската нация, не мисля, че има аналог в писаната ни история. Като територия ще останем, но цивилизацията ни и държавата... материалната катастрофа е въпрос на време. Нашето спасение е, че не ни броят за живи.