Художничката Йона Тукусер: Случи ми се чудо! Дяволът се бе вселил в мен, Свети Серафим ми помогна!

Публикувана: 26.11.2019, 14:41 1638 Автор: Лили Ангелова

Коя е тя

Йона Тукусер е родена на 5 март 1986 г. в Бесарабия (южна територия на съвременна Украйна), в българското село Главан, което е основано през 1832 г. от български бежанци от село Главан, България. В периода 2003 – 2007 г. учи в Измаилски хуманитарен държавен университет в Измаил, Украйна, и завършва с бакалавърска степен по изящни изкуства. През 2007 г. преселва се в България и придобива българско гражданство. Завършва Националната художествена академия с магистърска степен по живопис през 2010 г. От 2012 г. живее и твори в Рим и Ню Йорк.

- Йона, позната си у нас с изложбата "Глад". Къде те намирам в момента, върху какво работиш и скоро ще видим ли твои творби на изложба?

- Аз живея в София, но последните няколко години се намирам за по-дълго време извън България. Точно в този момент се намирам някъде в загубено селце в България, където създавам нови платна за големият глад в Бесарабия. Дори сега пиша научна статия по темата, като анализирам намерени от мен документи в Държавните архиви в Измаил и Одеса. Много от тези документи изобщо не са публикувани и вероятно първият изследовател, който ги докосва съм аз. Основната цел на изследването да бъдат осмислени архивни документи успоредно с устни източници, записани от мен в разговори с българи, преживяли глада през 1946-1947 г. С използването на метод на изследване, въз основа от събраните материали, като резултат, създавам метамодерна историческа живопис, която има цел да провокира научната мисъл. В основата на сюжета в картините са залегнали реални трагични събития, които преминават през призмата на художествената ми мисъл и чувство, за да придобият нов смисъл в произведенията на изкуството. Представям всички онези негативни страни на явлението, когато то излиза извън рамките на обикновено физическо усещане за глад и променя мисленето, психическото състояние и представите за човечност.

- Как се обяснява тази промяна у човека - гладът да го разболява и от психически болести?

- Това е така, научно доказано е, че дълго време гладуване довежда до химични промени в човешкото тяло, следователно това води и до психични промени. Като доказателство мога да представя документ, който открих в Одеския архив "Бележки на лекари в психиатрията за канибализма". В него се посочва, че дори психическите болести идват на тази основа, на глада - обяснява се психологията на канибализма, на депресията, на шизофренията, например. Под въздействието на глада хората не са в състояние да се борят с инстинктите, центровете, които ги задържат, работят бавно, чувствата им са в състояние на анестезия, а тогава лесно се събужда атавизмът и безнравствеността, когато „човешкото“ наподобява „конско месо“, когато тайнството на смъртта губи мистичния си смисъл. Това е нещо ужасно, хората да бъдат доведени до това състояние. След като настъпва момент и човека се намира в пълна власт на природната си животинска същност, пред която човек се чувства безпомощен, необходими са много високи духовни подбуди да възникват в съзнанието му, за да има човек мотив за съпротива. Това са културата, морала, ценностите, които би трябвало да притежава човека, преди да се излезе в битка със своята животинска природа, иначе има голяма вероятност да загуби. Както това се случва с много морално слаби хора, подложени на крайно твърда репресивна политика в СССР, предизвикала масов глад, което е отключило процеса на регресия на човешката същност. Политика, която поставя човека в такива жизнени условия, че да се стигне до канибализм- това е политика на геноцид, не само спрямо човека, а геноцид на човешкото в човека. Това е процес на дехуманизация. Борбата за запазване на човешката същност в човека е актуална и днес.

- Как минават дните ти днес?

- Водя аскетичен начин на живот. В момента работя усилено и това поглъща цялото ми време.

- А от къде намираш тази енергия да твориш постоянно?

- Ако трябва да съм честна много пъти съм чувала този въпрос - откъде намирам сили за непрекъсната работа. Моята формула е проста - когато запалиш в душата си искрата на обичта към това, което правиш, в което вярваш, не се изморяваш. Темата по която работя в живописта ми е много тежка, изисква много сила, енергия, така че почти по цяла нощ рисувам, спя малко и после отново почвам да работя. Мисля, че ако всеки човек, без значение с какво се занимава, прави нещата с любов, светът ще е много по-хубаво място. Дори ако си чистачка, прави си работа с любов, за да бъдеш сама щастлива и да радваш хората с резултата от работата си. Моето семейство никога не е било богато, ние работихме по цял ден - на полето, имахме животни, но вечер душите ни бяха изпълнени с радост и щастие, намирахме смисъл. Вярвам в това, че ако всеки разбере, че от него може да настъпи промяната към по-добро, нацията ни ще се промени, духовният й облик. Защото всеки път когато се връщам в България ми е тъжно, тъй като виждам намръщени и нещастни хора. Дори съм си казвала: "Дали пък тази всеобща депресия не е заразна?".

- Знаеш ли отецът в руската църква ни разказа за чудесата, които се случват на хора, молили се в храма. Теб спомена той и сподели, че си била обладана от дявола и всъщност Свети Серафим ти е помогнал?

- Първо искам да уточня, че аз съм православна християнка от малка. Баба ми е човекът, който ме закърми с това - тя пееше в църквата. Да, чудото, което ми се случи беше разтърсващо, но истинско. Отстрани изглежда странно, но това, което ми се случи е точно така, както го разказвам. Когато баща ми почина, аз отказвах много време да приема, че той е мъртъв. И в деня, когато се навършваше половин година от кончината му, излязох на балкона в полунощ да погледам лунното затъмнение, което се случваше в този момент. Винаги на шията си нося златно кръстче от баба ми. Но тази вечер верижката се бе скъсала. След като се насладих на красивото небесно явление се върнах в стаята и продължих да пиша на компютъра си. Изведнъж почувствах как сгъстено тежко кълбо от енергия бавно влиза през главата ми и тръгва през тялото. Спря се в сърцето. Обзе ме невероятна тъга, душевна болка. Започнах да плача неконтролируемо. Това продължи много дни наред, цяла година. Гледах в една точка, клатих се на пода със свити колене, а когато излизах, постоянно ми идваше да плача. Дори имам случка как бях на кафе с приятели и в един момент им казах, че си тръгвам, защото ми беше неудобно да им обяснявам защо ми тръгват сълзите. Надявах се да се оправя. Дори потърсих лекар, който ми изписа антидепресанти. Не исках да ги пия. Имах чувството, че в мен живее "нещо", което ме командва, не можех да се контролирам. Разбирах, че това е някаква нечиста сила. Бях си в съзнание и осъзнавах, че съм обладана от нечиста сила. Душевната болка, която се появяваше по време на неговите изтезания беше толкова голяма, че мога да я сравня с три думи: адът беше в мен! И знаеш ли, което е странното - че докато демонът ме изтезаваше, аз търпеливо чаках да отмине. Казвах си: "Значи все пак съм жива, щом чувствам, защото през тази година ми бяха блокирани всички сетива и не усещах дали съм жива или умряла. Така започнах да се радвам на болката, тя единственото което ми остана". Тогава почнах да чета жития на светци. Първото нещо, което направих е смирено да приема това, което ми се случва. Имаше много трудни момент, когато вече не може да търпя, но продължавах.

- Тогава ли отиде до руската църква да се помолиш на Свети Серафим?

- Да. Изповядах се на отец Филип и започнах всеки ден да се моля на Света Богородица и на гроба на Серафим. След това реших да посрещна Великден в Бачковския Манастир. Там ме отведоха до чудотворната икона на Св. Богородица. На сутринта я изнесохме на шествие, в което участва и аз. През целия път я носихме и ми се струваше много тежка. След това отидох до манастира "Свети Мина". Там също се изповядах, а свещеникът ме посъветва да се върна в руската църква и да взема Свято Причастие. След Пасхата петдесет дни постих и четох ежедневно молитви, продължих да вярвам, че ще се оправя. Точно на 50-я ден в празника на Света Троица се молих на Свети Серафим, а на следващият ден в празника на Светия Дух аз взех причастие. Отец Филип ме посъветва да чета вкъщи 50-ия псалом. Вечерта сложих си иконата на Света Богородица до тази на Свети Серафим и започнах да чета 50-ия псалом. И на думите: "50 псалом из Псалтыря: 12: Воздаждь ми радость спасения Твоего, и Духом Владычним утверди мя. 13: Научу беззаконныя путем Твоим, и нечестивии к Тебе обратятся" изведнъж земята силно се залюля, помислих, че има земетресение. Оказа се, че това тялото ми се люлее и аз паднах, като усетих как сякаш дупка се отвори в гръбнака ми през която премина студен вятър и все едно някой с прахосмукачка издърпа "нещото" от мен. Аз продължих усилено да се моля и след няколко минути отвора се затвори. Първоначално се изплаших, но усетих светлина в стаята. Отведнъж ми се възвърнаха всички сетива и чувства. Цяла нощ до сутрин прекарах в молитви. После на другия ден направо летях - радвах се на птиците, природата, хората. Усещах всичко, сякаш съм спала сън и съм се събудила за нов живот. Това е чудото, което се случи с мен. Смятам, че по молитвите на Свети Серафим, Светият Дух изгони демона от мен.

- Служителите на храма много се радват за теб, разказват случката ти като чудо.

- Да, така е, и аз много съм щастлива. Служителите в руската църква се разплакаха от радост, когато ме видяха на следващият ден след изцелението. От този момент всяка година на Деня на Светия Дух ходя на гроба на Свети Серафим и благодаря с цялата си душа за чудото.

- Какво би казала на невярващите, Йона?

- Бих им казала, че ако подлагат моите думи на съмнение, то поне могат да повярват на учените - американският генетик Брус Липтън твърди, че с помощта на истинската вяра, изключително от силата на мисълта, човек наистина е в състояние да се отърве от всяка болест. С помощта на вярата човек променя процесите в тялото си, включително и на молекулярно ниво. И в това няма никаква мистика: изследванията на Липтън показват, че насоченото психично въздействие може да променя дори генетичния код на организма, а научната област, която изучава влиянието на външните въздействия върху генетичния код, се нарича "епигенетика".