Борис Цветанов, учител, журналист и детектив: Двойник на Левски залавят в Къкринското ханче

Личният лекар на Хитлер спасява Борис III от масиран инфаркт

КОЙ Е ТОЙ

Борис Цветанов е роден на 10 декември 1944 г. в село Мокреш, Ломско. Учител (1968-1970), журналист в четири вестника (1970-1974), след пет уволнения е на свободна практика (1974-1990). Публикува сатира в десетки столични издания, има преводи в СССР, Полша, Чехословакия, Великобритания, ФРГ, САЩ, Франция, Израел и други. Сътрудничи на редица вестници, през 1992 г. създава частна детективска агенция, а през 1993-1995 г. работи за седмичника на БЗНС "Никола Петков" (Анастасия Мозер) "Сеяч". На свободна практика е от 1995 г. до сега.

- Г-н Цветанов, какви бяха хуморът и сатирата през социализма?

- Създавах епиграми и афоризми. Колко пъти са ме гонили. Но имаше и много свестни редактори, които са ме защитавали. Моите хумор и сатира ги превеждаха в Съветския съюз, САЩ, Англия, Франция. Тук ме гледаха накриво. Затова от 1975 до 1989 г. бях на свободна практика. Както и днес. Сатириците живеехме като едно голямо семейство и сега ми е болно, че всички се гледат на кръв. Не мога да си го обясня.

- Били сте и детектив. Как стана?

- През 1991-1992 г. се случи. Идваха жени да искат да хвана зет им, който кръшка на дъщеря им. И подобни случаи. Не ми беше на сърце тая професия, макар детективската работа да ми бе мечта от детството. На осем години прочетох "Баскервилското куче", на девет вече целия Шерлок Холмс. Разбира се, в издания отпреди 1944 г. Имах комшийка Дария, румънка, омъжена за детектив от Второ главно - контраразузнаването, всяко лято идваше на село с куфар, пълен с книги, и така опознах цялата криминална литература отпреди Девети у нас и като книги, и подлистници от вестници. После чичо ми работеше за Военното разузнаване. От него след десетата си година направо учех руски от шпионските романи. После дойде демокрацията. С един приятел - Владимир Русев, който бе ченге от отдела за борба с тероризма, направихме, мисля, първата в провинцията частна детективска агенция - във Велико Търново. Бяха го набедили нещо след случая на гара Буново и се бе махнал от София. Името на агенцията бе "Валтер Карани". Още се носеше атмосферата на "Октопод". Издавахме вестник. Произшествия. Снимки. Нямаше такава практика. Издавахме и криминалета. Там с псевдоним издадох "Детективска кръв". Иначе работата бе голямата скука. Търсеха ни най вече баби, които искаха да разобличим кръшкащите им зетьове. Някои издирваха длъжници. Имахме карти с герба и на тях пишеше "Има право да носи оръжие". Беше 1991-1992 - това правеше впечатление.

- Какво стана после?

- Създадохме първите охранителни фирми. Охранявахме разкопки на Царевец. Имаше иманяри всякакви. Издадохме книга за иманярство и златотърсачество, та един заместник-кмет от общината ни даде под съд. Идваха от телевизията, голяма дандания стана...

- Разочаровахте ли се?

- Не беше онова, за което си мечтаех като дете. Но годините бяха такива. Отидох при Анастасия Мозер. Почти три години бях заместник главен редактор на седмичника "Сеяч". Баща й бе издавал вестник с това заглавие. Останах разочарован от политикарството. И си останах пак на свободна практика. Но тогава имаше много вестници, които печатаха сатира. Нямаше вестник, в който да не съм публикувал. Но лека-полека всичко свърши.

- Опознали сте много хора през това време.

- В годините, в които бях като волна птичка, опознах главно хора извън борда. Реших, че може да се запълват бели петна. Нашата история е пълна с полуистини и големи лъжи. Някои нямат никаква логика.

- Кои например?

- Хан Крум изкоренявал лозя. Левски прескачал плет. Хитлер искал български войници на Източния фронт. Чърчил на салфетка се пазари със Сталин. Какво ли не. И го разправят професори. Абе, тия хора логично мислене нямат ли? Така почнах. Освен с хора извън борда познавах страдалци от лагера "Белене", от Ловеч още от 1980 година, другарувах с интересни хора като Владо Свинтила, най-големия интелектуалец на София още от 1973-1974 г., когато работеше в спрения после пръв многоцветен илюстрован седмичник "Жар". Познавах следователя Иван Охридски, много хора покрай чичо ми. Така реших, че е време да разкажа неща, които не се срещат под път и над път.

- Споделете ги.

- Александър Александров - разузнавач, работил за Първо главно и къде ли не, ми бе разказал за среща на цар Борис със Сталин. Това бе сензация. "168 часа" я пусна. Е, така се започна. Друга голяма сензация беше, че в Къкрина е заловен не Левски, а негов двойник. Няма логика в неговото поведение и в Ловеч, и в ханчето. От тогава до сега се натрупаха много нови доказателства. Така започнах да разплитам какви ли не загадки. Не е кой знае каква трудност. Логика.

За смъртта на цар Борис например има доказателства в Държавния исторически архив. Но нашите историци не четат. Той има втора среща с Хитлер в нощта на 22 август. Там получава масиран инфаркт. Личният лекар на фюрера го спасява. Временно. Има документ и в Германия, и у нас. Професор Георги Георгиев писа за това, но не го четат. Поместиха и моя текст, ама кой да чете.

Писах за това, че Чърчил си измисля историята с подялбата на България и други държави. Подялбата е направена още 1942-ра. Има документи. Писах за това, че Сталин е спрял операция по убийството на Хитлер през 1943-1944-а. Присмиваха ми се. Но в 2012 г. излязоха документи. За много неща в шпионажа знам от Борис Афанасиев, истинското му име е Борис Манолов Атанасов, роден в Лом, в СССР от 1922 г. - прототип на Щирлиц. Отчасти на Никола Деянов и на Емил Боев. Много са тия конспиративни истории, за които знам и до които съм стигал къде от разкази на хора с чудни биографии, или по пътя на логиката. Например кой уби Гео Милев. Не е политическо. Никакъв Иван Вълков. Просто криминално убийство на зъл и отмъстителен идиот, какъвто бе Лев Главинчев. Но и досега си знаят: Вълков, Трета секция. А Вълков е велик българин.

- А криминалните ви романи?

- Пак си ми бе детска мечта. Единствен правя римейкове на стари (1938-1943) български кримки. Това на Запад и в САЩ си е практика. Е, напоследък отпечатаха и мои.