Опасен паметник в центъра на Хасково

По стъпките на "1300 години България" край НДК 

Мирише и може да удари някого, гневят се местни жители

Разпадащ се паметник разгневи хасковлии, защото по техни думи е опасен и от него идва неприятна смрад в центъра на града.
Монументът "1000 години Хасково" е сложна композиция от стара часовникова кула и допълнително поставена метална част, която е силно ръждясала и всеки момент може да падне. Паметникът е построен през 1985 г. в чест на хилядолетието от съществуването на южния ни град.
"1000 години Хасково" е с височина 26,5 метра и се състои се от три равни части. Първата е изградена от гранитни плочки с орнаменти, а в средата на настилката е поставен ритуален камък за отбелязване на събитието. Втората част представлява комплекс от четири скулптури на фигури от сив гранит с височина 6 м, поставени върху кръгли стоманени колони. Третата част е часовник с четири циферблата с диаметър 1,6 м и две камбани, задвижвани от тежести на принципа на старите часовникови механизми. Часовниковият механизъм е произведен в германския град Лайпциг.
Монументът символизира четирите посоки в света, прехода към новото хилядолетие и Хасково като кръстопътен център между Изтока и Запада.

Въпреки посланията, които носи, хасковлии трудно заобичват паметника. Някои се гневят, че часовникът е прекалено високо и не може да се види колко е часът. Други се възмущават, че птичите екскременти, които остават по него, през горещите месеци са причината за тежка смрад в центъра на Хасково. Капката на търпението на местни жители прелива, когато наскоро забелязват, че металната част е корозирала и има опасност да рухне. В социалните мрежи мести жители се обявяват срещу премахването на конструкцията.

Така монументът в Хасково може да последва съдбата на гигантското творение "1300 години България", което дълги години се разпадаше край НДК в столицата. Премахването на архитектурно-монументалния комплекс започва на 3 юли 2017 г. и завършва в края на същия месец.
Скулптор на паметника в Хасково е проф. Крум Дамянов. Той е автор на едни от най-мащабните скулптурни мемориални ансамбли у нас през 70-те и 80-те години на ХХ век - "Бранителите на Стара Загора" (Стара Загора, 1977 г.), "Знаме на мира" - "Камбаните" (София, 1978 г.), "Създатели на българската държава" (Шумен, 1981 г.), "Асеневци" (Велико Търново, 1985 г.) и др.