Йеромонах Серафим от Кръстова гора: Религиозните хора са най-големите врагове на църквата

Ако сме кисели като оцет, Христос не е в сърцата ни

КОЙ Е ТОЙ

Йеромонах Серафим от дълги години служи и живее на Кръстова гора. Считана за българската и родопската Света гора, тази благословена местност пази частица от Божия кръст, а множество свидетелства на миряни разказват за чудодейни изцеления на най-тежки заболявания. Какви са отеческите съвети на духовника в навечерието на Рождество Христово, към какво да обърнем поглед в светлите празнични дни и какво трябва да променим в себе си - четете в следващите редове.

- Отец Серафим, в навечерието на Рождество Христово накъде трябва да обърнем поглед и към какво трябва да се стремим?

- През тези празнични дни човек се пита защо са ходенето на църква, паленето на свещи, Рождественият пост - всичко, което правим в този период, каква цел има и защо го правим. Отговорът на този въпрос е много важен, защото от него зависи нашият правилен или неправилен духовен живот.

Ето един пример. Питайки няколко деца коя е най-голямата Божия заповед, всички казват различна - да не крадеш, да не лъжеш, да не вършиш неправда спрямо другия човек, да почиташ родителите си, да обичаш ближния. Хората мислят, че първата Божия заповед е да обичаш ближния, но тя е да възлюбиш Бога от цялото си сърце. А втората произтича от нея - да възлюбим ближния.

Всичко останало е последица. Ако обичаме ближния, няма да откраднем от него, няма да го излъжем и онеправдаваме, няма да го осъждаме и няма да посегнем на дома и жена му. И ако обичаме Бога, не е възможно да не обичаме и ближния си.

- Къде е разликата между искрено вярващия човек и религиозния?

- Религията ни учи да изпълняваме задълженията си точно. Да се поклоним, сложили сме парите в касичката, донесли сме олио, молитвата е направена, даровете са дадени. Но това са религиозни задължения, а сърцето ни не се е променило. Изтекло е времето на нашите задължения, а сега сме си както преди - готови да се нахвърлим върху другите и да бъдем кисели като оцет както преди. Сърцето не се е изменило и не сме се свързали с Христос. Просто защото се задоволяваме с религиозните си задължения.

Тези "религиозни" хора са най-опасните в църквата. Когато по време на служба се е казвало "Господи, спаси благочестивите", един светогорски монах казал на шега: "Господи, спаси ни от благочестивите". Тоест Бог да ни опази от религиозни човеци, защото религиозен човек означава своенравна личност, която никога не е имала отношения с Бога. Той просто изпълнява задълженията си пред Бог. И ви признавам от опит, че не видях по-големи врагове на църквата от религиозните хора. Те винаги са първи в бдения, беседи, книги, водят и децата си. Но когато дойде време за поемането по свой собствен път, тогава тези хора отиват в напълно противоположни лагери и показват, че за тях Христос никога не е бил в сърцето им. Тези хора никога няма да се изцелят, защото мислят, че са близо до Бога, докато грешниците, погинали за Христовата вяра, знаят, че са грешни.

Нека изследваме себе си дали се намираме в Божията любов. Ако в нас виждаме лукавство, користолюбие и други пороци, тогава трябва да се безпокоим. Защото не е възможно Христос да е в нашите сърца и да сме кисели като оцет.

- Искрената вяра е същественото начало, от което се случват чудодейни изцеления. Какви подобни случаи в последните години може да ни разкажете от Кръстова гора?

- Има много случаи на чудодейни изцеления. Невинаги всички се връщат в храма да засвидетелстват своята благодарност. Но наскоро в старата църква в Кръстова гора жената, която я обслужва, разказа, че детенце е проговорило. Доста хора с ракови заболявания идват и записват благодарствени служби. Също така доста бездетни родители идват и след това се връщат да кръщават дечицата си с благодарност към Бога.

- Папа Франциск бе на посещение у нас тази пролет и православната църква отказа обща служба. Възможно ли е единодействие на православната и католическата църква?

- Няма как да имаме съвместна служба, освен ако те не признаят своите заблуждения, а папата да се откаже от своето върховенство и непогрешимост, както той смята. Вярващият оценява по достойнство всичко, което нашата църква е правила през всички времена на изпитание на християнския дух.

- Едно такова е през тежките за вярата комунистически времена, когато червената върхушка иска да срине Кръстова земя.

- Да. След пет десетилетия на забрана се разрешава на миряните спокойно да посещават Кръстова гора и това възстановяване на манастирския комплекс е един показател за това как със силата на вярата един народ побеждава винаги когато се уповава на Бога.

- Трябва ли да бъдат канонизирани за светци стотиците избити свещеници по време на комунизма?

- Да, би трябвало. Защото са дали живота си за вярата.

- Трябва ли това да се изучава в учебниците?

- Според мен трябва, но всички сме свидетели на факта, че историята ни започва да се подменя. Комунизмът даже не се изучава в часовете по история, а престъпленията на комунизма трябва да се знаят.

- Какво е вашето послание и отечески съвет към хората?

- Нека бъдат благословени и да носят в сърцата си винаги Бога и спомена за Кръстова гора. Да си повтарят по-често думите: "Боже мой, теб търся от ранни зори, за теб жадува душата ми". Да пожелая на всички на добър час и лек път по духовното поприще, което ще бъде много полезно, защото се получава духовна храна за по-нататъшните духовни изпитания.