Тато искал да върне Коледа, БАН го спира

Честваме я след Освобождението 

С XX век се появяват и първите коледни картички 

Коледа е един от най-големите и почитани християнски празници, но преди повече от половин век положението е много различно.

Няма точна информация кога за пръв път у нас отбелязваме Рождество Христово по начина, който познаваме в наши дни. Дори и през турското робство българинът не губи вярата и традициите си, както събира семейството си и хапва постни гозби на Божик в края на декември.

Според едни Коледа с елхи и празненства започва да се отбелязва веднага след Освобождението, а други изтъкват 1901 г. Според трета версия това се случва едва в годините около Първата световна война. Именно тогава - след 31 март 1916 г., в България като държавен календар е приет т. нар. нов стил - григорианският календар). Коледа започва да се отбелязва на 7 януари, а по стария стил остава на 25 декември (по юлианския календар).

Трудните времена за Коледа започват след 1944 г. Атеистичният тоталитарен режим не позволява празнуването на християнски празник, който обединява всички хора. Семейства са принудени тайно да отбелязват Рождество в домовете, както и скришом да ходят в църквите, за да припалят свещ за здраве.

През 1968 г. Българската православна църква установява честването на 25 декември, но тоталитарният режим продължава да не гледа с добро око на миряните, които празнуват.

Именно през 60-те години на миналия век се случва едно интересно събитие, което дава искрица, че честването на Рождество Христово може да бъде официализирано. Писателят Димитър Осинин пише писмо до Тодор Живков Коледа да бъде възстановена ако не като християнски празник, то поне като народна традиция. Бившият държавен лидер се заинтригува от идеята и се допитва до експерти в БАН. Учените дават отрицателен отговор и Тато се вслушва в техните думи - Коледа няма да се празнува.

Емблематичен в онези години става образът на Дядо Мраз, който пристига с шейната не от Лапландия, а от... СССР. Малко известен факт е, че и двамата се появяват в България през 30-те години на ХХ век. Дядо Коледа е първи, след него е внесен и Дядо Мраз. Единият "пристигнал" от Западна Европа, а другият - от СССР. Придружителката на добрите старци - Снежанка, се появява доста по-късно. Тя излиза на сцената през 60-те години на миналия век.

Дядо Коледа е единственият маркетингов образ, който продава най-много стоки по Коледа, но за него няма наложени авторски права. Тоест всеки може да рекламира и продава стоката си с неговия образ. Легендата гласи, че живее в Лапландия заедно с елфи и джуджета, които изработват подаръците за всички деца по света, а Дядо Коледа им ги раздава с летящата си шейна. Имената на елените са: Дашер, Дансер, Прансер, Виксен, Комет, Кюпид, Донер, Блитцен и Рудолф.

След падането на комунизма Коледа отново стана официален празник в България. Това става с решение на 9-ото народно събрание от 28 март 1990 г. И се отбелязва само на 25 декември.

Езически, а не християнски е един от обичаите, които свързваме с празника - коледуването. Поверието е, че при зимното слънцестоене адът се отваря и на земята бродят зли създания, които коледарите прогонват. Вярвало се също, че тогава се отваря и раят, затова се смятало, че коледната молитва е най-силна.

В началото на ХХ век у нас навлиза модата да се изпращат коледни картички, като традиционно това първо се случва в градовете ни по поречието на река Дунав - там най-бързо навлизат новостите от живота в западните части на Европа. Картичките са с различен сюжет. Някои са строго религиозни, като изобразяват обикновено сцената на Рождество, ангелчета или Божията майка. Други имат по-весел характер - с образи на деца. Има дори такива, които на пръв поглед нямат отношение към коледния дух и върху тях са изобразени птички и цветя. Картичките са печатани в малък тираж и са били скъпи за времето си, така че не всеки е имал възможност да изпраща на приятели.

Няма точна дата в Библията

В Библията не се споменава точна дата на раждането на Христос и през IV век император Константин Велики решил да използва това, за да наложи християнската вяра над римския народ, който тогава чествал езически празници, въпреки че християнството било прието за официална религия.

Хората вярвали, че на 25 декември се е родил бог Митра и императорът решил да слее двата празника.