Медицинската сестра Валя Червеняшка: Мъчителите ми ще обжалват решението на съда

500 хил. лв. трябва да платят 12 либийски ченгета на българката, но случаят не е приключил

"Случаят не е приключил. Те имат право да обжалват и ще го направят." Това заяви медицинската сестра Валя Червеняшка, след като от Софийския градски съд обявиха, че са осъдили 12 либийски офицери да заплатят 500 000 лева за неимуществени вреди, причинени на медицинската сестра. Сред тях са шефът на Главното следствено управление в Либия Харб Абер Дербал и полк. Джума Мишри. Магистратите отхвърлили като неоснователен и недоказан предявения иск за имуществени вреди в размер на 55 334,56 лв.
Валя Червеняшка заяви, че не може да коментира решението, тъй като все още не го е получила и не се е запознала с него. То подлежи на обжалване ред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Червеняшка беше сред задържаните шестима български медицински работници и палестински лекар заради причиняването на смъртта на 393 деца чрез умишлено заразяване с ХИВ вирус. Те получиха смъртни присъди, които впоследствие бяха заменени с доживотни. Медицинските работници прекараха осем години в либийски затвор, до лятото на 2007 г., когато след намесата на тогавашната първа дама на Франция Сесилия Саркози бяха освободени, върнати у нас и помилвани от президента Георги Първанов.
Софийският градски съд приема за безспорно установено по делото, че Валя Червеняшка е била изтезавана с цел изтръгване на самопризнания цели осем години, в периода 9.02.1999 - 24.07.2007 г. По време на процеса са били представени всички ужасяващи моменти от мъченията на медицинските ни сестри в Либия.
През 1999 година Валя заедно с трите свидетелки, също медицински сестри, били задържани от либийската полиция, без да бъдат уведомени за причината за това. Пътували цяла нощ до Триполи със завързани очи, с поставени на устата лепенки, вързани ръце отзад. На сутринта били затворени в един полицейски участък в Триполи, първоначално в една голяма килия, където им метнали мръсни одеяла и започнали една по една да ги извеждат на разпити. Първи извели Кристиана Вълчева и Нася Ненова. След разпитите затворили Валя и другите свидетелки в единична килия. В този полицейски участък Червеняшка била задържана около 40 дена, като през първата седмица имала прозорче на желязната врата, а вече от втората седмица сложили черен найлон, при което се загубвала представата за времето. Вода им била давана само колкото да отпият и след това шишето се изнасяло извън килията. Задържаните нямали право на вода през целия целия ден. Килията била с размери 1,80 м на 1,20 м, с един мръсен дюшек на пода. През тези 40 дена Червеняшка не се е къпала. След тези 40 дена дошли полицаи и започнали да нанасят побоищата с тояги, с кабели. Карали Валя и колежките й да стоят по цяла нощ на един крак, с вдигнати ръце. След това започнали да извеждат задържаните една по една, карали ги на едно друго място, където е школа за полицейски кучета.
Там ги изтезавали с ток. Червеняшка останала сама в този участък повече от година. При нея изтезанията били с ток и с т.нар. бланко, което според споделеното от Червеняшка представлявало "пиле на грил вързано и те бият с каиши и метални кабели по стъпалата на краката". На задържаната й пускали и най-различни бръмбари, буболечки по тялото, ток и някакви упойващи медикаменти. След това задържаните били откарани в затвора, където през първите около девет дена били настанени в единични килии, които били толкова малки, че не можеш да си изпънеш краката. Имало една дупка вместо тоалетна и студена вода, която не ставала за пиене, защото била солена. В затвора Червеняшка престояла осем години и половина.

Прибира се рухнала

По време на делото били разпитани двете дъщери на Валя Червеняшка. Те разказали, че майка им се променила след Либия. Сега тя имала здравословни проблеми и гинекологични поради липсата на лекарска грижа през тези години, вече е по-затворен човек. Валя има болки в ставите, не чува добре, има проблеми с бъбреците. Рухнала е. Когато си дошла в България, била безпомощна, липсвали й всякакви социални умения да комуникира. След връщането от Либия имала раково заболяване, високо кръвно. Преди да замине, била ведър, позитивен, много социален човек, а когато се върнала, била като безпомощно 5-6-годишно дете. Това състояние продължило месеци. Към днешна дата здравословните проблеми остават. Много често се натъжавала.