Даниел Боримиров

Най-младият от героите от САЩ '94 става на 50

Кой е той

Даниел Боримиров е роден на 15 януари 1970 г. във Видин.
Кариерата му започва в "Бдин". През 1987-а, на 17-годишна възраст, дебютира за първия състав, който участва в "Б" група.
През 1990 г. преминава в "Левски". С екипа на "сините" печели три поредни титли - през 1993, 1994 и 1995 г. Три пъти вдига Купата на България през 1991, 1992 и 1994 г.
През лятото на 1995 г. Боримиров преминава в немския "Мюнхен 1860". Превръща се в легенда на клуба. Носи екипа на отбора 8,5 сезона. Записва 213 мача с 31 гола в Бундеслигата, 18 мача с 4 гола в Купата на Германия и 14 мача с 1 гол в евротурнирите.
В началото на 2004 г. се завръща в "Левски". Шампион на България през 2006 и 2007 г. и носител на Купата през 2005 и 2007-а. Печели Суперкупата на България през 2005 и 2007 г. Част е от "дрийм тима", който играе 1/4-финал за Купата на УЕФА през 2005/2006 и става първият български отбор в груповата фаза на Шампионската лига през 2006/2007. През 2005 г. печели наградата "Футболист на футболистите".
Приключва кариерата си след края на сезон 2007/2008. Става спортен директор на "Левски". Като такъв има участие в последната титла на "сините" през 2009 г. След това е уволнен от собственика Тодор Батков. В последните години Боримиров на няколко пъти отново бе спортен директор, оглавява и школата на клуба.
Боримиров е един от героите от световното първенство в САЩ през 1994 година, когато България завърши на четвърто място. Участник е на четири големи шампионата - две световни (1994 и 1998 г.) и 2 европейски (1996 и 2004 г.).
От 1993 година е женен за сестрата на Христофорос Аманатидис (Таки) - Афродита. Имат две деца Джулия и Алекс.

Има статут на футболна легенда в Мюнхен

Дали си футболна легенда, не решава статистиката, решават феновете. За Даниел Боримиров определено може да се каже, че има такъв статут, при това не къде да е, а в Мюнхен. Нищо че игра в "Мюнхен 1860", а не в "Байерн".
Доказателство? Ето.
Октоберфест, бири в литрови халби, музика, врява, веселба. Футболните фенове са във всички шатри и идва време, когато започва да се коментира най-любимата игра, мачове, футболисти, истории. Сплотената и героично поглъщаща благото пиво българска група влиза в непринуден разговор с местни запалянковци. Привърженици на "Байерн", тези на "1860", са малцинство навсякъде в града. Мачовете между двата тима дори не се приемат за подобаващо дерби, когато все пак "сините" са били в Първа Бундеслига. Вражда помежду им също няма.

Но облечените в червено-бели карирани ризи запалянковци се сещат за Емил Костадинов след дълги обяснения. А Екзекуторът на "петлите" игра на "Алианц Арена" през сезон 1995-1996 г., когато бе на върха на славата си, бронзов медалист от скорошното тогава световно първенство в САЩ и един от голмайсторите при обрата срещу Бундестима с 3:2 от 0:2 на "Васил Левски" именно през пролетта на 1995 г.
А за Михаил Лозанов-Танка изобщо не са чували, нищо че през сезона 1938-1939 г. като студент в Мюнхен е бил дори капитан на "Байерн".
"А, имаше един българин - Боримиров, в "1860", бая време изкара. Те си го обичат много и до днес", смеят се привържениците на колоса. Нищо чудно след 213 мача и 31 гола със синия екип.
Дани е юноша на "Бдин" (Видин), където остава две години, напук на набезите от страна на "Ботев" (Вр). Така постига целта си през 1990 г., когато е взет в любимия "Левски". Бързо се превръща в душата на тима и любимец на феновете, а и изкарва пет сезона на "Герена", печели три титли и две Купи и вече има статут на ВИП персона.
През 1995 г. преминава в "Мюнхен 1860" за значителните за родните стандарти от онова време 1,6 милиона дойче марки. Осем и половина години край река Изар го правят българския футболист, задържал се най-дълго в един-единствен чуждестранен отбор.
През годините Боре, както го нарича мало и голямо на "Герена", е играл на различни позиции за мюнхенските "лъвове". Обяснява го така: "Срещу различните отбори треньорите сменяха позицията ми на терена. Бях в центъра на халфовата линия, вдясно, зад централния нападател, помагал съм и в защитата. Бях дисциплиниран, трудолюбив и отдаден на отбора, което се оценяваше от треньорите, за което съм благодарен."
Казват, че "1860" бил любимият отбор на Адолф Хитлер, но никога не е бил със статут на гранд. Затова и големите имена на немския и световния футбол не са обличали екипа му. С малки изключения, едно от които е Томас Хеслер, любимият съотборник на българина. "Най-добре се чувствах на терена рамо до рамо с Хеслер. Щастлив съм, че имах възможността да играя с него", признава Боримиров в интервю за клубния сайт.
Големите успехи в Бундеслигата и за Купата на Германия липсват във витрината на "сините", а и участията им в евротурнирите по време на престоя на Боримиров се свеждат до мачовете в турнирите на УЕФА през 1997 и 2000 г., като в началото на новото хилядолетие дори добиват правото да играят в квалификациите за Шампионска лига, но ги преодоляват.
Признава, че с годините у него се е развивала идеята да завърши кариерата си в Мюнхен и да остане в града и в клуба със семейството си. Но през 2004 г. идва нова покана от "Левски", на която не може да откаже. И така за нови четири сезона изиграва още 98 мача с екипа на столичния гранд. И печели нови две титли и две купи.

   Гърци "отвличат" жена му

За отмъщение на САЩ '94

Боримиров единствен е играл на две европейски

Даниел Боримиров е част от големия отбор на България, който завърши на четвърто място на световното първенство в САЩ през 1994 година. Той и Цанко Цветанов са най-младите играчи в селекцията на Димитър Пенев.
Халфът прави впечатляващи включвания, когато селекционерът го пусне в игра. Бележи на Гърция при 4:0 в първата победа на България на световно, а на 1/8-финалите реализира хладнокръвно една от дузпите срещу Мексико.
Южните ни съседи не приемат никак добре загубата от "лъвовете". На мушката им попада Боримиров. По простата причина, че жена му Афродита е от гръцки произход. По време на мондиала в САЩ тя е плътно до него, въпреки че е бременна в седмия месец с дъщеря им Джулия.
"Имаше някаква история, която беше излязла по медиите - че жена ми била отвлечена - спомня си след години Даниел. - Някой беше написал, че съпругата на футболист от националния ни отбор, която е от гръцки произход, е била отвлечена. Такива големи глупости. Тъща ми се обади в хотела. И докато не чу, че всичко е наред, не вярваше. Аз й казах, че са спекулации, но докато не й дадох жена ми да говорят - отказваше да повярва. Интересни спомени имам после, когато ходихме към Гърция. Когато минавахме границата, е имало намеци. Казвали са ми: "Знаем те, ти ни вкара четвъртия гол". Имаше леки закачки."

Боримиров посвещава именно на половинката си гола във вратата на Гърция.
"Това, че жените ни бяха с нас, беше и един от големите ни козове - сигурен е славният футболист. - Имахме спокойствие. Афродита беше бременна в 7-ия месец с дъщеря ни. И ако беше в България, може би нямаше да имам тази връзка. Щях да съм затормозен, че не знам подробности как й върви бременността, че не е до мен в този мoмент. Незабравими спомени. Всеки, който ги изживя, с радост се връща отново към тези прекрасни мигове. Гледайки как се развива нашият футбол, смея да твърдя, че някой трудно ще го повтори."
Четири години по-късно Боримиров е сред избраниците на Христо Бонев за мондиала във Франция. В ролята на резерва влиза в игра в мачовете с Парагвай (0:0) и Нигерия (0:1). Титуляр е при разгромната загуба с 1:6 от Испания в последната среща.

Всъщност Боримиров е единственият български футболист, който е участвал на финалите на две световни и две европейски първенства. Националният ни отбор се е класирал за финали на шампионатите на планетата два пъти - през 1996 г. в Англия и 2004 г. в Португалия. Само легендата на "Левски" участвал и на двата форума.
На първия България записва историческа първа победа на еврофинали 1:0 над Румъния. Нашите остават на крачка от излизане от групите след 1:1 с Испания и 1:3 от Франция.

"За мен това е успех - категоричен е Боримиров. - До този момент България още нямаше победа на европейско първенство. Определям представянето ни като успешно. Групата ни беше доста тежка. Ние дадохме максимума от себе си. Но може би наистина ни споходи и малшанс. Знаете за нелепия автогол на Любо Пенев в последния мач срещу Франция. А и самият мач се разви за нас като малшанс."
Осем години по-късно, вече на 34 г. и завърнал се в "Левски", Боримиров попада сред избраниците на Пламен Марков за Евро '04 в Португалия. Въпреки опита си той играе само в един мач - загубата от Италия с 1:2. Загубите от Дания (0:2) и Швеция (0:5) гледа от пейката.
"Ако знаех предварително, че ще имам такава съдба в Португалия, щях да си остана в София - заявява бесният играч преди двубоя с "адзурите". - Жалко е, че съм на 34 години, постигнах толкова много, а някои още се съмняват в качествата ми."
Той е сигурен, че е имало мениджърски вмешателства при избора на титуляри.
"Нищо ново под слънцето и в българската футболна действителност. А други като мен за благодарност бяха закотвени на пейката", огорчен е Бориморов.

Става баща след 7:1

Датата 23 септември 1994 година е паметна за семейството на Даниел Боримиров.
С екипа на "Левски" халфът бележи два гола при историческото 7:1 над ЦСКА. Часове по-късно Афродита го зарадва с първата им рожба. Кръщават я Джулия от първата буква на малкото име на баща й - Д. Даниел се справя отлично като татко и не дава на никой друг да къпе малката.

Синът им Алекс е роден в Германия по времето, когато Боримиров играе в "Мюнхен 1860". Таткото присъства на раждането. До края не казал и "гък", хвали го Афродита.
Боримиров и съпругата му са сред най-стабилните двойки в родния футбол. Двамата се запознават на 30 май 1991 година.
"Срещнах я в ресторанта, който държеше тогава баща й. Беше любов от пръв поглед, лаконично разкри Боримиров пред "България Днес" преди време. - Не обичам да разказвам за нас, за любовта ни. Искам да си я оставя за себе си, това са много скъпи спомени. Чудя се наистина ли хората се вълнуват от живота на другите? Как може да ги интересува любовта между Афродита и мен?
Самата Афродита упорито страни от светлините на прожекторите. Тя е сестра на Христофорос Аманатидис-Таки. Подобно на своя мъж е фен на спорта. Минимум по два часа на ден отделя за фитнес и упражнения.

Десет сезона, 12 трофея

В историята на "Левски" малцина футболисти могат да се похвалят със спечелени пет титли, пет Купи и две Суперкупи. А десет сезона с любимата фланелка е било възможно да се играе преди 1989 г. и пак тези играчи не са много. Но на сметката си Даниел Боримиров има записани точно тези показатели.
А и осем и половина сезона носи екипа на "Мюнхен 1860", два на "Бдин" в "Б" група като начало, а това прави Боре един от най-дълголетните български футболисти.
Но не заради статистиката той остава в сърцата на феновете, а заради безкомпромисното си себераздаване в името на "синята" идея, с която е закърмен, дори далеч от София. Логично, след като окачва бутонките на пирона, Боримиров влиза и в управата на клуба, а и се ползва с доверието на феновете, има и опита от немския начин на работа. Но оказва се, германският тертип няма много-много почва у нас и видинчанинът така и не получи досега време да реализира идеите си като ръководител.

Изневерява на любимата с "Ферари"

Не, не става въпрос за любимата жена! Иде реч за любимата марка автомобил - "Ауди".
Не е тайна, че Дани Боримиров е голям маниак на немските возила с четири преплетени кръга на решетката. Също и на високите скорости като цяло. Не пропуска и старт от Формула 1 по телевизията.
Автоисторията на видинчанина започва с божиното му "Жигули", а докато е в "Бдин", успява да "яхне" и "Нива", с която акостира на "Герена" през 1990 г. Още на следващата година вече е горд собственик на "Ауди 318 "и така започва да се точи върволица от почти двайсетина модификации на любимата марка, които кара през последните 30 години.

Първата "изневяра" идва през 2000 г., когато по случай милениума футболистът на "Мюнхен 1860" брои пачки за "Ферари 360". След пет лета се разнообразява и с "Мерцедес SL". За отбелязване е и фактът, че в Германия по аутобаните няма ограничение на скоростта.
В момента кара модела А8 W12. "За мен това е най-комфортната кола и тази, която отговаря на всички мои изисквания - и като сигурност, и като бързина. Също така е важно, че е 4х4, защото стои по-добре на пътя през зимата и когато минаваш през мокри настилки", обосновава избора си Боримиров.

Преди време се сбъдна и мечтата му да побръмчи с болид от Формула 1. Пилотът на "Минарди" Жолт Баумгартнер го повози с 300 км/ч насред София през 2006 г. Наред с това Борето си пада и да кара картинг.

Синът му се отказа

Синът на Даниел Боримиров - Алекс, наследи любовта към футбола от баща си. И подобно на славния халф на "Левски" облече фланелката на първия тим на 18 години.

Той мина през школата на "сините", където впечатляваше с качествата си. Първите му минути за "сините" са в двубоя срещу "Верея", спечелен с 4:0 през август 2016 г.

"За този дебют съм си мечтал цял живот. 10 години в "Левски", затова се боря. Чувството е уникално, надявам се с игрите си в тренировките да докажа, че мога да играя и повече минути", каза тогава Боримиров.
Въпреки добрите предпоставки за бъдещето той така и не успя да се наложи на "Герена". След преотстъпвания на "Локомотив" (Сф) и "Славия" договорът му с "Левски" бе прекратен през лятото.
Халфът така и не заигра в друг отбор, а според информации от негови близки се е оттеглил от футбола едва на 21 години.

Раздава шамарено право

Даниел Боримиров рядко изпуска нервите си. В състояние на афект си е позволявал да критикува, понякога и с нелицеприятни думи, опонентите си, включително и бившия си работодател на "Герена" Тодор Батков.

Стигало се е и до раздаване на шамарено право. През 2011 г., на детски мач в Твърдица между съставите на "Левски" и "Черно море", легендата е принуден да ошамари изнервен татко от Варна. Господинът си позволява от трибуните да крещи по съдиите, да псува до момчетата на "сините", а накрая слиза и на терена. На Боре му кипва и слиза да озапти родителя.
"Някакъв болен родител от Варна слезе на терена, за да се разправя със съдията. Същият този ми направи впечатление още през първата част с визията си на мутра от 90-те. Започна да ме обижда и заплашва. Онзи чобанин почти моментално налетя на бой на другите, а аз, като ни скача, няма да седя със скръстени ръце, я", обясни тогава Боримиров. Въпреки това е глобен със 700 лева и едногодишна забрана да посещава спортни събития.
Още при първия си престой при "сините" Дани влезе във вестниците с посегателство на спортния журналист Никола Стойнов, когото нападна след една тренировка. От клуба му наложиха сериозна глоба, но след това случаят и развръзката се потулиха.