Бившият шеф на спорта в БНТ Методи Манченко: Никога не мога да си тръгна от журналистиката

Новата ми страст е радиестезията

Кой е той

Методи Манченко е един от най-дългогодишните ръководители на спорта в БНТ, от 2001 до май месец на 2018 г. Шеф на екипите на БНТ по отразяване на 8 олимпийски игри, 6 европейски и световни първенства по футбол, продуцент, водещ и автор на филми. През 2017 г БНТ получава престижното 3-о място в конкурса на МОК за отразяване на олимпийските игри Рио 2016 и наградата му е връчена лично от президента на МОК Томас Бах на церемония в Лозана. Това е най-голямото международно признание за спортната редакция в нейната над 50-годишна история. Създател и главен редактор на най-тиражния спортен ежедневник "7 дни спорт", първи коментатор по БНТ на извънземните от НБА от 1991 до 1999 г.

- Г-н Манченко, с какво се занимавате в момента?
- С консултантска дейност. В широкия смисъл на думата консултирам всеки как да преодолее личностни неблагополучия или да направи проекта си сполучлив. В тесния смисъл - консултирам спортисти, клубове, федерации и организатори на спортни събития и всички заинтересовани как и с кои медийни платформи да партнират, как да заснемат на живо събития по най-икономичния начин, кои брандове могат да рекламират, как да изграждат идентичността си в общественото пространство така че да постигнат целите си. Смятам, че за около 25 години в БНТ - с първоначалния ми период от ерата ми на коментатор на НБА, през 90-те години и последващия 17 години като шеф на спорта в БНТ, съм натрупал един безценен опит, от който всеки може да почерпи.
- Вие сте един от доайените в спортната журналистика. Закърмен сте с любовта към спорта от вашия баща. Имаше ли шанс да се занимавате с нещо друго?
- Шанс на себе си не дадох, въпреки че имах избори - следвах право в Софийския университет, границите паднаха и често пътувах в изкусителни дестинации. По едно време за малко да поема в общополитическата журналистика. Но в живота има етапи, които трябва да се изминат, и аз изминах моя със спортната журналистика: 15 години в пишещата сфера - от стажант във в. "Народна младеж" до главен редактор на несъществуващия вече "7 дни спорт" и после, от 2001 г., главен продуцент на спорта в БНТ до 10-ина дни преди световното първенство в Русия 2018, едно незабравимо пътешествие...
- Кога разбрахте, че вашето призвание е да бъдете журналист?
- Когато направих в 10-и клас интервю с Мануела Малеева на кортовете на ЦСКА и го публикуваха във в. "Средношколско знаме". Похвалиха ме и ми казаха: "Давай още такива!".
- Какво ви даде и какво ви отне работата като журналист?
- Даде ми много и незаменими познанства, срещи и уроци, включително с това, което ми отне - времето, което трябваше да посветя на семейството.
- Кой бе вашият учител в професията?
- Баща ми Васил Манченко. От него научих, че трябва да си честен, да имаш силата да казваш и да отстояваш това, което мислиш. Това е закон номер 1 и не просто в журналистиката.
- Преди дни от света си отиде една истинска легенда - Коби Брайънт. Вие сте имали възможността да го гледате на живо. Дори сте го интервюирали. Какъв човек бе Черната мамба?
- Противоречива личност, като зловещия си прякор на името на най-бързата и отровна змия. През 1998 г с Камен Алипиев коментирахме на живо от Медисън скуеър гардън мача на звездите и тогава го видях на живо, този 19-годишен "щиглец", прескочил от гимназията направо в НБА, застанал срещу кумира си Майкъл Джордън. И неговият бляскав поглед, който казваше: "Аз ще седна на този трон, каквото и да струва това!". През 2008-а направих интервю с него в Пекин, вече като капитан на отбора на САЩ. В него той говореше, онова, което винаги казва - победа на всяка цена. Но вече с чувство за отговорност на човек, който е получил признанието, че е пръв сред най-добрите.
- Кой момент никога няма да забравите от своята професионална кариера?
- Много са и това ме прави благодарен, че ми е дадено да преживея върхови мигове с върхови хора. Първият е триумфът в КЕШ на "Барселона" със Стоичков в състава. Само няколко години по-късно Стефка Костадинова спечели с 205 см олимпийската си титла в люта надпревара с украинката Инга Бабакова пред погледа ми.
- Не сте в БНТ от година и половина. Поддържате ли контакти с бившите си колеги?
- Връзката днешно време е трудна работа. 10-12 от лицата и коментаторите в спорта напуснаха. Трети началник слагат на моето място за това време. Мисля, че няма от кого да ми вземат номера. Аз така си обяснявам, че никой не ми се обади за 60-годишнината на телевизията.
- България е на две крачки от класиране на голям форум - европейското през лятото. Как виждате шансовете на тима на Георги Дерменджиев?
- Много големи. Да не предизвиквам съдбата, но обществеността почти беше отписала отбора на Д. Пенев преди 17 ноември 1993 г. и мача с Франция на "Парк де Пренс". Виждам някакви аналогии и ще стискам палци до последно на Георги Дерменджиев и момчетата му за успех. Той е точният човек за всичко, което се струпа на този отбор, и е способен да го вдигне от пепелта.
- Борислав Михайлов напусна БФС. Кой е най-подходящ да заеме неговия пост?
- Понеже няма как да е Бойко Борисов... Приемете го като шега, въпреки че точно такъв е случаят на една Унгария с футболен бос най-заможния човек в страната и там това дава резултат. Трябва да има кандидати, неопорочена изборна процедура, гласуване. Тъй като такова се проведе съвсем наскоро, очаквам инерцията от времето на последния конгрес, избрал Борислав Михайлов, да надделее. Футболът е консервативна машина и промените настъпват бавно.
- Разбрахме за вашата страст към радиестезията. Кога се появи тя?
- Този ми интерес започна с един филм през 2009 г. за един български доктор от Мюнхен Стойчо Стойчев и неговия партньор д-р Карл Ердт. Немецът развиваше науката, а българинът имаше най-известния кабинет на "Мариенплац" по квантова физикална медицина. Той ми отвори очите за лечебната сила на махалото, кристалите и билките, какво да пием, какво да се храним, за да е здравословен начинът ни на живот. А бидейки фен на "Байерн" (Мюнхен) и приятел на Краси Балъков, връзката ни се превърна в едно силно приятелство с много допирни точки до кончината му преди повече от година..
Откъсването от телевизионния ритъм ми даде възможност да развия с професионална страст и отдаденост всичко, на което ме е научил. Успях да опозная един нов свят благодарение и на невероятни хора в България, които разпространяват това знание. Традицията на българската радиестезия в моите скромни проучвания е дълга и много силно развита, особено на полето на пресичането на радиестезията и нетрадиционните методи за благоприятно повлияване на организма.
- Бихте ли се завърнали отново към журналистиката?
- Никога не съм си тръгвал от нея! Това е невъзможно...
- Вие сте дипломиран юрист. Някога занимавал ли сте се с това по-сериозно?
- През една съществена част от времето в БНТ работех като представител на медията (избиран чрез общо тайно гласуване от над 50 държави членки) в спортния комитет на Европейския съюз за радио и телевизия, съкратено EBU. Там всичко се свеждаше до договори, тяхното подписване в срок, прилагане, санкции за неизпълнение и т.н. Мисля, че наученото в Софийския университет тук можах да приложа по най-добрия начин. То е смесица от търговско право, медийно и спортно право, европейски регулации.
- Бяхте освободен от националната телевизия. Чувствате ли се обиден от начина, по който си тръгнахте?
- Не, намирам го за много навременен и милосърден акт на съдбата въпреки аморалната му същност спрямо мен. Защото през 2017-2018 се озовах обкръжен от калинки и агенти, доносници, които от подчинени или подпийващи години наред в локалите около БНТ станаха генерални директори и членове в УС на БНТ по волята на един техен политически патрон, който после също без време изгърмя горкият. Надвисна въпросът накъде съм се запътил, какво мога да продължа да давам с любов на хората. Както е било винаги, когато съм заставал на екрана или съм мотивирал екипа. Отговорът беше безпътица, срив и агония. И факт - след незаконното ми уволнение според три инстанции на българския съд конкурентните канали бързо прибраха каймака от лица и коментатори, които осъзнаха, какво ги чака. На "Сан Стефано" закриха всички спортни обзори и предавания в специализирания за спорт канал БНТ 3. С болка наблюдавам опита да се поправи грешката, да се върнат стари територии и кадри, но агонията скоро не може да спре. Понякога всичко трябва да се обърка привидно в живота на човек, когато той не смее да предприеме новата крачка. Затова благодаря с любов на агентите на съдбата, че изпълниха плана си за мое добро. Както казва Кобрата, продължаваме напред!