Криси пребори множествената склероза

Най-важната й победа е психическата

Работя, пътувам и се радвам на семейството и приятелите ми, разказва 35-годишната Кристина Цонева

"С гордост мога да заявя, че успях да се възстановя психически. Сега съм добре, започнах да спортувам, храня се балансирано, работя, пътувам и се радвам на семейството и приятелите си."
Това е част от изповедта на 35-годишната Кристина Цонева, която успява да се пребори с едно от най-тежките и коварни съвременни заболявания - множествената склероза.
Спомените на Криси и нейната трудна история са описани в книгата "Присъдата" на журналистката Нейка Кръстева.

В нея авторката разказва за нелеката битка с болестта, която поваля все повече хора по цял свят.

Кристина е родена в Пловдив, учила е в Кайро, Египет, после в българския филиал на Сити Юнивърсити в Сиатъл, САЩ, както и във Великобритания. Сега живее и работи в София. Управлява собствена фирма за организиране на събития и туризъм на чужденци в България.
Има четиригодишен син и прекрасно семейство, което я обича и подкрепя. А всички заедно обичат да обикалят света.
Проблемът започнал през 2008 г., когато приключвала обучението си в Англия. "Вече събирах информация за дипломната работа. Бях под голям стрес. От друга страна, там храната не беше най-добрата, особено когато си със студентски бюджет. Нямаше достатъчно слънце и така важния витамин D. Усетих нещо като мравучкане по външната страна на лявата ръка. Една нощ мравучкането бе толкова силно, че съм се чесала до кръв", разказва Цонева, която по онова време е едва на 24 години.

След месец получава световъртеж, но и родителите й, които са лекари, смятат, че е заради преумора и стрес. С времето ситуацията се усложнява, Кристина не си доспива и стресът се увеличава. Започва да залита, блъска се навсякъде, цялата е в синини и дори не успява да държи автомобила в права линия, докато шофира.
След като е диагностицирана с множествена склероза, започва лечение с кортикостероиди. Следват нови два удара.
"Заради некомпетентността на нашите лекари направих ужасяващ адисонов синдром. А на принтера на работното място излезе молба от мое име за напускане по взаимно съгласие. Знаеха, че имам МС, и побързаха да се освободят от мен", споделя Кристина.
Следва нов пристъп и жената губи периферното зрение на лявото око. Три месеца по-късно отново пристъп поваля Криси и тя губи вкуса и сетивността в лявата част на главата.
В най-трудния момент започва лечение с цитостатици, които рестартират имунната й система. Това има своите рискове - налага се да пие противозачатъчни таблетки, за да не се увредят яйчниците. Вливките са опасни за сърцето, а вените атрофирали.
"Трябва да се научиш да живееш с болестта. Ако се бориш с нея, тя ще те пребори. Приех това като мой девиз. И честно казано, ми помогна. предложиха ми да мина на ТЕЛК, но аз отказах. Нямам нужда да бъда категоризирана като инвалид", споделя Кристина.
Най-важната победа след всичко изживяно от Криси е психическата. Пие в големи количества витамин D, чието ниво трябва да е 125, а при нея в началото е било едва 18. Оказва се, че организмът й не го синтезира и колкото и да се излага на слънце, ефект няма.

Изкарах перфектна бременност

"Изкарах най-перфектната бременност, въпреки че забременях на трийсет, което според българските стандарти е късно. Наскоро направиха на сина ми генетичен тест и с радост разбрах, че не е предразположен към МС, за разлика от мен", споделя Кристина.

Години по-късно тя отива на преглед при известен наш академик. "Прегледът протече така: "Хайде сега, моето момиче, да се разходиш до компютъра и обратно! Добре. Може да си тръгваш. Благодаря на Бога и най-вече на майка ми, че не завися от "експертното" мнение на такива хора. Гледам оптимистично напред", казва Криси.