Археологът доц. д-р Костадин Кисьов: Разкрихме най-древната тракийска столица

Много пари се прахосаха за Европейската столица на културата

КОЙ Е ТОЙ

Доц. д-р Костадин Кисьов се запалва по археологияга от ученик. 13-годишен участва в експедиции на проф. Маргарита Ваклинова. Има 38-годишен опит в проучването на древни селища и е носител на наградата "Грифон" за принос в развитието на българската археологическа наука. Откривател е на най-големия 24-каратов тракийски нагръдник. В момента той е директор на Археологическия музей в Пловдив и често е на терен на интересни обекти в страната.

Доли ТАЧЕВА
- Доц. Кисьов, кои бяха най-интересните открития на пловдивските археолози през 2019 г.?
- Под съвременния град Пловдив са запазени останките от древния Филипопол, така че всяко ново строителство е съпроводено от предварителни археологически разкопки. В това отношение през изминалата 2019 година имаме близо 15 отключени такива сектори от античния град, свързани с новото строителство. По-интересен е обектът на ул. "Леонардо да Винчи", където разкрихме част от антична жилищна сграда с първобитни стени и подова мозайка. Там намерихме монетно съкровище от над 500 монети, които са били скрити в мозайката. Това е един от най-интересните обекти, свързан с градоустройството в периода на III в. сл. Хр.
- Миналата година направихте сензационни открития на Малтепе в село Маноле, които предизвикаха световен интерес. Очаквахте ли да откриете такава внушителна гробница?
- Разкопките продължават вече трета година, надявам се тази да приключим. Става въпрос за една огромна могила с обем 90 куб. м пръст. Висока е 25 метра. Тя е една от най-големите могили на Балканския полуостров. Цялата й периферия е осеяна с голям брой култови ями и допълнителни първобитни сгради. В тях явно са живели тези, които са строили кулата, а в култовите ями, които досега са около 40, са извършвани поменателни практики на този, който е погребан в могилата и който е почитан дълго време.

- Какво открихте в поменателните ями?
- Ямите са много разпространени сред тракийските погребални могили. Това е една практика, която се използва още от късната бронзова епоха - XVI-XV в. пр. Хр., и я използват чак до IV в. сл. Хр. Традицията, свързана с почитането на мъртвите, е много стабилна. В ямите се депонират различни дарове. В случая ние имаме главно глинени съдове, прешлени за вретено, глинени тежести за вертикален стан и голям брой монети. В някои има поставени оръжия, в други накити. Откриваме и много животински кости, като те са част от храна, късове месо. Както в съвремието, когато се почита някой починал - поставя се вино, храна. Това е традиция още оттогава.
- Какво се крие в останалата част от могилата?
- Успяхме да разкрием една каменна кула, която е разположена в централната част на могилата. Нейният връх е разрушен в миналото от иманяри, но това, което е запазено от нея, е структура с височина 22 метра. Има пирамидална форма и е изградена от долменни камъни, като през 5 метра кулата се разширява. Това, което намерихме разрушено и разхвърляно около върха на могилата и около нейното подножие, ни подсказа, че най-вероятно върху кулата е имало постамент, изграден от мраморни квадри с височина около 5 метра. Върху този постамент най-вероятно е била монтирана статуя. На този етап не сме намерили нищо от нея, но самите технологични врязвания показват, че нещо е било монтирано.
- Наистина ли е възможно там да е погребан римски император?
- Всичко е възможно. Засега е сигурна датировката - III в. сл. н. е. Един такъв величествен момент може да е свързан единствено с почитането на владетел. Независимо от какъв произход - дали римски или тракийски. Намират се материали, които са значително по-ранни и като стил, и като белези, характерни за по-ранните периоди. Нищо чудно първоначално в могилата да е бил погребан някой от късните тракийски владетели, след това тя да е донасипана и да е издигнат монумент в по-късния период. На този етап само може да гадаем.
- Докъде сте стигнали в разкопките и какво друго интересно открихте там?
- Върху самия връх на тази каменна кула е имало не само статуя, а и сграда под формата на храм. Тази кула е като основа на сградата, която е била издигната на върха й, за да се вижда отдалече. Какво е имало допълнително, все още не може да кажем. Тази година предстои да проучим цялата северна част и западната периферия на могилата. Надяваме се да открием това, което е било на върха, тъй като при разрушаването отделните елементи са разхвърляни. В дълбочина кулата продължава още, но не успяхме да стигнем до основите й, защото извираше голям дебит от вода. Дано напролет, когато подновим разкопките, да изясним двата основни акцента - какво е представлявала сградата, която е била на върха и отделно да установим дали има гробно съоръжение и какво точно представлява то.
- Изследвате и цял тракийски град край карловското село Васил Левски. Как вървят проучванията там?
- Този обект съм го открил още 1995-1996 г., но ту го почваме, ту го спираме. Последните 10 години беше замразен поради факта, че там нещата са коренно различни от една могила. Там имаме много голям град - 30 дка. Разкопаването трябва да бъде съпроводено с мерки за опазване, защото зидовете са от кал и когато се оставят на външно влияние, те се рушат и от дъжд, и от вятър. Смятаме да подновим разкопките, тъй като община Карлово е много активна и ще търси финансиране за консервиране на това, което ще бъде проучено.
- Кое е най-интересното нещо, на което сте попадали там?
- Става дума за един огромен царски дворец, запазени са основите и от храм. Имаме структура от много ранен период - V-VI в. пр. Хр. Това е най-ранният тракийски селищен център у нас, а може би и дори най-ранната тракийска столица.
- През изминалата година Пловдив беше Европейска столица на културата. Каква е вашата оценка за нея?
- Ако трябва да бъда искрен, бяха изразходвани огромни суми от порядъка на 20-30 млн. евро. Ако се концентрираме върху културния календар, за съжаление създадената за тази цел фондация изразходи голям ресурс за културни събития, така наречените еднодневки с инсталации, които бяха посещавани само от техните автори. Това е мнението на масата в Пловдив. Такива например бяха изложба на сапуни, миниатюрни и безсмислени прояви, свързани с река Марица, гостуване на най-различни групи и творци, които не предизвикаха масов интерес, нито посещаване. На практика съществените културни прояви бяха тези, които бяха организирани от традиционните културни институции - като театъра, музеите, галериите. Те със своите изложби допринесоха за устойчивото развитие и представяне на града като един от древните интересни български градове.