Актьорът Васил Василев-Зуека: С Калканджиева сме добра двойка

Слави Трифонов за мен е затворена страница

Кой е той
Васил Василев-Зуека е роден на 30 април 1965 г. в Сливен. Завършва НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Бил е част от предаването "Ку-ку", а после "Каналето". През 2003 г. Зуека се връща на екран като водещ в предаването "Господари на ефира" с партньор Димитър Рачков в Нова телевизия. С днешна дата Василев е от любимите водещи на шоуто "Като две капки вода". Участва и в проекти на режисьора Стефан Командарев. До дни излиза по кината филмът "Ятаган", в който отново ще видим актьора.

- Г-н Василев, във филма "Ятаган" влизате в кожата на журналист, който е експерт по екстремизма. Как се подготвихте за образа?
- Беше ми много лесно, защото Жени Калканджиева беше много по-подготвена от мен. Моите епизоди са само и изключително с нея. Тя още на кастинга дойде с научени текстове и някак нещата тръгнаха в правилната посока още от самото начало. Много-много не сме се зорили. После с режисьора Андрей Андонов започнахме да включваме допълнителни елементи и намигвания към публиката тип "кой разбрал, разбрал...", но има изненада на края на филма и няма как да я съобщя. С Жени успяхме да направим една добра двойка.

- Образът на журналист достави ли ви удоволствие? Почти не давате интервюта.
- Журналист или не, винаги се опитвам да намеря мотива, който движи моя образ, и това е нормалният път на изграждането му. Иначе хората, които разбират от екстремизъм и тероризъм, ще разберат действията ми в лентата може би най-добре. Това е изненадата, за която говорим.
- Трудно ли е да се гради имидж на човек в политиката, това, в което влизате като образ в "Ятаган"?
- Много е трудно, защото въпросът винаги опира до лъжа. Или, както биха се изразили политиците дипломатично: "Ние няма да лъжем, ние само ще скрием някои факти". Но в живота скрити факти не може да има, защото рано или късно излизат наяве, под една или друга форма. Човек смятам, че трябва да бъде честен, без значение каква е професията му. Откровеността винаги се възнаграждава. И в този филм става дума за лъжите в нашия живот.
- В тази ваша комедия следите са заметени накрая - правилните хора вместо в затвора отиват в Брюксел на държавни длъжности. Това само у нас ли може да се случи, или...?
- Това е по цял свят. Ние като малка държава всички се познаваме, всеки втори дори ни е роднина, така че няма как да не стават така нещата. Преди много години, Бог да го прости Рангел Вълчанов, каза: "Ех, деца, завиждам ви, че ще живеете в интересни времена". Ама това беше в началото на 90-те години. А сега сме 2020-а. Тези интересни времена започнаха да ми писват. Не за друго, а защото ми мина животът. Интересните времена се оказаха само за някои - за тези, които натрупаха печалба чрез властта. Просто е.
- Как виждате политическата обстановка в момента у нас?
- Прекалено е лайняна, за да говоря и аз за това. Прекалено са големи игрите у нас. Свързани с малкия народ, големите игри могат да са страшни. Но за съжаление, те са критични за нашия народ, за обикновения българин. Иначе политиката е също вид игра.
- Вие гласувате ли на избори, г-н Василев?
- Оо, гласувах. Бях активен и престанах да бъда активен, защото просто нямам алтернатива. Нямам хора, на които да се доверя. Например - чета биографията на даден кандидат, дори такъв, който въобще не е известен в публичното пространство, и изведнъж разбирам, че той е... известен по някакъв начин, но аз не го знам. Така че не вярвам вече на никой политик.
- Тероризмът в днешно време е болна тема за обществото, филмът е комедия, но индиректно засягате ли тази тема в лентата?
- С това шега не бива, защото от голямата политика зависи тероризмът и разрастването му, защото то е свързано с пари, с военнопромишлени комплекси, с макроикономика, в която се движат сделките за оръжия, дрога, това са най-големите пазари. Така че, за съжаление, толкова сме малки, че няма как да не зависим от големите. Проблемът ни е, че не сме подготвени. А още по-лошото е, че не ни позволяват да се подготвим и няма кой да изпълни това у нас, няма воля за промяна. Всичко се прави формално и непрофесионално. Аз ще припомня един случай от 1991 г., толкова отдавна, че страх ме хваща, като се обърна назад. В единствената национална телевизия студентска програма "Ку-ку" направихме един майтап с въпросното козлодуйско предаване. Инсценирахме ядрен взрив. В момента България едва ли е на по-добро ниво. Дали става въпрос за тероризъм, ядрена атака, или каквото и да било друго, просто няма как да са подготвени нашите хора. Те не могат да се справят не само с липсата на вода, защото няма далновидност, с нищо не мога да се справят. Защото просто има некадърни хора, не стават за тази работа и питате дали съм гласувал. За кого да гласувам? За лицата ли? Ами по-големият проблем са лицата зад тях, тези от втория ешелон, несменяемите, за които няма значение каква е властта. Това си работи там на заплата и не му дреме. Все му е през оная работа. Така стоят нещата, цинично. Щом властта е цинична, аз не виждам защо да не бъда циничен.
- Филмът ви излиза на 20.02.2020 г. Ванга беше пророкувала, че на тази дата ще се случи нещо фундаментално ново за цялото човечество. И понеже пак в тази посока, беше говорила за трета световна война, че щяла да бъде между мюсюлманския и християнския свят.
- Има неща, които явно са били верни и ги е казала Ванга, но не всичко е правилно изтълкувано. Всъщност войната вече е факт и няма какво да се залъгваме. В Европа влязоха толкова много мюсюлмани, че ще ни превземат. Няма как да не ни превземат, като раждат по десет деца. В Европа се раждат максимум три в семейство. Това е войната.
- Има ли шанс да ви видим в шоуто на Слави Трифонов, понеже Митко Рачков вече гостува там?
- Затворена страница за мен е да работя със Слави Трифонов, но не го казвам с лоши чувства. Ние сме работили толкова години заедно, просто в момента сме на различни места. Рачков в момента имаше интерес да бъде гост в шоуто, затова бе там. Слави има интерес от Рачков, Рачков от него. Нормално.
- Започвате с "Като две капки вода" скоро. Много ли е импровизацията от ваша страна?
- Изключително много е импровизацията, няма как да реагираш по план, когато не знаеш как ще реагира участник, който е "надрънкан" с адреналин и ти трябва да му влезеш в тона. Това е живо предаване, въпросът е, че невинаги те са сполучливи, риск си е (смее се).
- Радва ли ви нашествието на български сериали и филми?
- Разбира се, че ме радва. Има млади режисьори, които просто трябва да снимат. Наскоро ме поканиха в НАТФИЗ в кинофакултета и много си говорих със студентите. Те в момента са в изключително добро положение, тъй като снимат всеки ден, при това по два филма, задължени са да го правят. В това е бъдещето. Колкото повече снимат, толкова повече ще се учат. По наше време нашите кинаджии нямаха камера, нямахме и телефони по онова време. Преди време да ти приемат филма не беше най-щастливият момент, защото как да се научиш, без да снимаш! Нямаш възможност да си намериш и средства. Има сполучливи опити в сериалите, има не толкова сполучливи, да. Радвам се за нашите проекти със Стефан Командарев, че успяха.
- Образът ви във филмите на Командарев не е ли по-лесен в театъра, отколкото в киното?
- Ние сега с Влади Априлов направихме една постановка "Ние, българите", с която пътуваме по Европа. Тя в същността е много смешна, но както казва публиката: "Смяхме се, обаче много ни боли"... Иначе най-важното е публиката да почувства това, което искаме да й кажем - без значение дали е в театъра, или киното.
- Как ви приеха там? Ще се върнат ли българите тук?
- Нееее, ние не искаме българите да се връщат. Това е личен избор. Ние идваме не да им пропагандираме да се връщат, те са 30 години извън пределите на страната, не можеш да задължиш никого, семейното щастие е на първо място. Ние им казваме, че България е там, където има българи, по-скоро това е нашето послание към тях. Да им припомним с какво се гордеят, къде са им корените. Защото, ако вземем една Америка, там чисти американци няма. Но всички онези емигранти, които са отишли там и вече са граждани на страната, на всяка къща има развято знамето, те винаги си знаят корените и разказват с любов за това. Това е посланието ни. Ето, да вземем евреите, нация, пръсната по целия свят. Те навсякъде са евреи и са горди с това. Така и трябва да бъде.
- Актьорът Санчо Финци не се смята за българин, как си обяснявате?
- Ами няма как той да се чувства българин в Германия, защото той е един от най-добрите немски актьори за последните десет години. Шапка му свалям, защото, като отиде в чужда страна, човек винаги има акцент. А той без акцент, дори го избират за водещ на "Берлинале", това е изключително признание. Толкова му се радвам! Този коментар негов, че не се чувствал българин, го разбирам.
- Театърът липсва ли ви? Любо Нейков се върна, Лафазанов също, почти всички от известните ни актьори участват в постановки.
- Ами започна да ми липсва и това е една от причините да направим този спектакъл с Априлов. Той в началото бе предвиден за моноспектакъл. Но аз предпочетох да бъдем двамата, защото през общуването се изваждат много повече интересни неща. Театърът, който правих 20 години, е много труден, прави се от съмишленици. А аз не мога да работя с всички. Много пъти са ме канили за театрални постановки. Отказвах поради причината, че много акъл давам и много се ровя, което не е много добре за режисьора. Затова авторският театър, който правихме едно време, беше толкова добър, защото беше много различен. Започвахме с голямо ровене, раждаха се неща в самото изграждане на спектакъла... и се получаваше.
- Има ли градация на ролите, които избирате?
- В киното нямаш избор да откажеш, но в театъра обясних защо отказвам.
- Мечтаете да участвате в мюзикъл, предстои премиерата на "Шрек" в операта.
- Ха-ха, мечтал съм, да, много добре танцувам, но не мога да пея. Това ми е проблем.
- Дъщеря ви Девина е тръгнала по вашия път, давате ли й акъл?
- По-скоро тя споделя какви неща учи. Не давам акъл, опитвам да й показвам повече избори. А синът ми, на шест години, много вярно и хубаво пее, за разлика от баща си. Той на две години вече знаеше английската и българската азбука и пишеше. И англичанките по плажовете се чудеха какво е това дете гений? Сам се научи на тези неща, на два езика пише, в момента е подкарал третия си.
- Откъде намирате толкова енергия?
- Еее, ако спреш, времето ще те подмине. Имам и друг любим израз: "Ако спреш, Земята все пак ще продължи да се върти"(смее се).