Пуйо е последният глашатай

Няма друг като него! 

Леко недочува, но може да вика силно

Доли ЛУКАНОВА

По света и у нас новините пристигат с телевизия, вестници, радио. Но не и в монтанското село Василовци. Там живее единственият глашатай в България, който разпространява добрите и лошите вести в селото. Предстои ли някакво събитие, Пуйо хваща съобщението от кмета Огнян Йорданов и тръгва по улиците да бие барабана. Колоритният мъж е гледал доста американски филми и нарича управника "шериф". Именно той го е въоръжил с барабан, а за авторитет го е стегнал във военна куртка и жепейска фуражка. Емблемите обаче махнали, за да няма подигравка с институциите.
"Имената му са Николай Димитрин Иванов, но всички във Василовци се обръщат към него на галено с Пуйо. Така се е казвал дядо му и той с гордост носи името му. Много добър и отговорен човек е. Последно беше навън за Бабинден. Другата седмица ще го пуснем да съобщи за 8 март, който ще празнуваме на 7-и, защото тогава ни е свободен оркестърът", разказва пред "България Днес" кметът Йорданов.

Пуйо минава през възлови места, където се събират хора - центъра, магазина, фурната, и стига чак до гарата и по-малко населените махали, за да съобщи новините. Тази длъжност той изпълнява вече 12-а година.
"Когато станах кмет, заварих селото в малко неугледен вид. Стената до входа на кметството се бе превърнала в траурна - навсякъде некролози. Един ден поставих специални табла и залепих бележка, с която забраних лепенето им там. Седмица по-късно попитах колко човека са го видели - никой не ми отговори. Така разбрах, че макар и на централно място, съобщенията не стигат до хората. Дойде ми идеята за стария изпитан метод - глашатая. Ние сме имали такъв и преди години. Реших да пробвам, да видим дали ще се получи нещо. Вече 12 години Николай върши чудесна работа. Помага около годишнини, празници, разнася съобщения, информира хората", допълва доволен управникът.
Преди години 61-годишният глашатай е работил в ремонтен завод. Затова днес малко недочува, но вика много силно, което го прави идеален за длъжността. От 20 години е безработен. Работи, където го викнат, без да се срами от тежък или мръсен труд. За биенето на барабана Пуйо не получава пари, но кметът го включва в социалните програми да вземе по някой лев. Живее сам, но е голям домакин.
"Като селски човек в двора му има всичко - като започнем от кокошки, та до свине за клане. Работлив е, контактен е, отговорен е. Пуйо е доста колоритна личност. В селото е един от зевзеците. Обича да се весели и да се майтапи с хората. Всички много го обичат и се гордеят с него. Най-важното е, че като му се постави задача, идва и помага", споделя за него кметът.

Николай всеки ден помага и на единствената останала пощаджийка. Селото е доста дълго - 3 км от табела до табела, и тя не може да разнесе всички писма. Затова сърцатият мъж се впуска, без да се замисля, да раздава писма. А срещне ли хора, винаги благославя: "Да сте живи и здрави! И вие, и децата, и внуците!".