Шефът на Сатиричния театър Калин Сърменов: Ако трябва, и на улицата ще играем

Публикувана: 13.03.2020, 10:30 1534 Автор: Лили Ангелова

Проблемът е как да върнем уплашената публика

Кой е той
Роден е в София на 25 май 1963 г. Завършва две специалности във ВИТИЗ - "Актьорско майсторство" в класа на проф. Гриша Островски и "Кинорежисура" при Мариана Евстатиева-Биолчева. Калин Сърменов е директор на Сатиричния театър "Алеко Константинов". Той е сред създателите на групите "Контрол" и "Чувал чувал". Занимава се с озвучаване на реклами, филми и сериали, но има и блестящи роли в театъра и киното.

- Как ще коментирате факта, че театрите губят по 250 000 лева на седмица от затворените врати. Това са сметките на други два големи театъра - Народния и Военния?
- Ние на месец правим приход от около 160 000 - 200 000 лв., които, ако ги сложим със субсидията по 200 000 на седмица, е така. Но, знаете ли, точната цифра не е важна. Най-големият проблем според мен е как ще върнем след карантинния период хората отново в залите. От друга страна, в ситуацията, в която се намираме, може би това е единствената превантивна мярка. Да, тя е крайна, но, разбира се, че трябва да запазим здравето на хората. Може би трябваше да ни дадат два-три дни на нас, театралните хора, да обмислим по-добре бъдещата ситуация, най-вече за да спасим публиката. Защото хората, като се изплашат, връщането им в театъра ще бъде много трудно. И вероятността да се върнем в 90-те години, когато играехме на празни салони, е много голяма. Единственото постижение на театъра в последно време е, че успя да върне хората в салона, че има нов живот в театрите. И сегашната ситуация, която изведнъж вкарва хората в тази стресова ситуация, те ще се уплашат, дръпнат и после какво правим? В крайна сметка за мен сезонът приключи. И ако до края на годината успеем 60% от публиката да върнем, ще бъде голям героизъм от наша страна.
- Как се отнасяте към онлайн спектаклите на театър "Възраждане" например? Столичният куклен театър пък постна питане колко могат да отделят зрителите, за да си плащат да гледат онлайн? Добра идея ли е това?
- Аз съм против това. Един малък театър може да си го позволи, само че за такива големи мастодонти като Сатиричния това е пагубно, тъй като себестойността на един билет се определя от стойността на продукта. Представленията в нашия театър са много скъпи и когато ние ги пуснем онлайн на свободен достъп, те изведнъж започват да губят, т.е. няма производствена логика. Разбира се, ако трябва да се плаща в някакви платформи, това е друго. Ако билетите започват да се генерират в платформата, плащаш и почваш да гледаш, но пак не е същото, защото с един абонамент гледат няколко човека и по този начин продуктът става много евтин и много бързо пиратството ще се активира, т.е. той се хвърля на боклука. Да, сигурно тези емоционалности и тези изхвърляния, които колегите направиха, сигурно има логика в тях, но те не трябва да бъдат пример, който да се следва. Все пак театърът е изкуство, за да го гледаме на живо. 90 на сто от чара на тази емоция си отива, ако не е така. Аз това нещо го забраних и няма да го толерирам въобще.
- Какво е отношението ви към театъра по къщите, както едно време Вили Цанков е събирал хора в дома си, Домна Ганева и Николай Бинев също?
- Да, такова нещо може да съществува, но аз гледам в момента през призмата на държавния театър, който има всякакви функции в себе си, една от тях е да генерира културни събития, да разпространява, да образова, да достига до всички. Т.е. не мога да кажа, че това е вариант за Сатиричния театър, както и за публиката у нас, която държавата подкрепя. Частните формации могат да направят каквото си искат, затова е частният пазар, но държавата подкрепя култура, която да обогатява, да достига възможно най-далеч до всички и затова всъщност са дотациите. Затова държавата помага, за да могат хората да имат спокоен достъп до култура. Тази логика не може да се пренебрегне.
- Това, което премиерът предложи зрителите да седят през един стол, може ли да стане?
- По принцип е възможно да се осъществи. Въпросът е, че не може да стане от днес за утре. Ние в момента сме продали билети за май месец, а и за част от юни. И не можем да кажем на едната част от публиката - вие днес ще гледате, а вие утре. Да не говорим, че ако са семейство, би било много трудно да ги разделим. Не е лоша идеята, но трябваше да го помислим поне 2 дни това. Ето сега се опитваме да успокояваме хората, но те пак си знаят – "Ама, моля ви се, вие си говорете, но нас ни е страх".
- Какво мислите за актьорите, които искат да им се опростят сметките за ток и парно. Това бе призив на Влади Въргала и Йоана Буковска.
- Е, все пак те са на свободен принцип актьори, това е частен пазар. Когато човек е на свободна практика, си носи пълната отговорност, ти си поемаш ангажимента, заставаш зад собственото си решение с всичките му плюсове и минуси. Защото много героично звучи - аз не мога да бъда на щат, защото ме ограничават. Ама хем искам да съм свободен, хем да взимам всички блага и на щатния "мъчен" работник. Така че не я разбирам тази позиция. Нали героизмът ти е в това - заставаш на свободния пазар и защитаваш труда и способностите си и носиш плюсовете и минусите на това твое решение.
- Вие сега репетирате ли, ще има ли премиера сатиричното кабаре?
- Да, на 30 март ще има премиера на сатирично кабаре, пък било то и на празен салон, на 7 април ще има награди "Златен Кукерикон" на Сатиричния театър. Преместихме всички премиери, защото, ако спрем, процесът спира и това е пагубно. Неразумно е. Ако трябва, и през стол ще го направим, но че ще имаме награди на 30-и, ще имаме. Както се казва, ако трябва, и на улицата ще играем. Тези награди са оценка на нашия труд, това са усилията за една година и те трябва да видят бял свят, това са сценарий, декори, при нас това е шоупрограма, истинско шоу с голяма инвестиция, цялото представление един път го правим и то струва над 50 000 лева. Как да го хвърлим така? Няма да позволя това.
- Щатните актьори си получават заплатите и не сте ги изпратили в отпуск, нали така?
- Да. Не сме ги пуснали в отпуск, продължават да репетират всеки ден. Това, че няма представления, не е тяхна вина. Те си работят.
- А в личен план страх ли ви е от коронавируса?
- Вчера говорих с едни хора в Осло, където нашият театър ще играе, и питах как е там, има ли страх, каква е емоционалната вълна. Те казаха - при нас има стотина човека заболели, което не ни плаши, защото взимаме всички мерки и сериозна дисциплина спазваме. Театрите работят, кината, детските градини, нещо, което като дисциплина в България не го разбираме. Ние хем харесваме как е в Германия, ама не искаме да спазваме правилата. И тук е същото. Искаме всичко да си правим както си знаем, ама защо се разболяваме? Трябва да се спазват елементарни норми, не да си плюем в лицата, като не казвам, че хората не трябва да се прегръщат и целуват, но да има хигиена на поведението, разум. Разбира се, че и мен ме е страх, защото вкъщи има бебе, съпругата ми още кърми, ваксинирал съм и другото дете, и майка ми, и себе си, но трябва да я има дисциплината.
- Актьорите в момента влизат ли ви в положението, има ли караници между тях?
- Абсолютно. Всеки си гледа работата. При нас няма да позволя интриги и неразбирателства. Радва ме, че работя с професионалисти, които си обичат работата и знаят защо са тук.