Вълчо Камарашев в последното си интервю за „България Днес“: Не се страхувам от смъртта! Все пак оставих нещо след себе си!

Дъщеря му иска разрешение от Тръмп да се върне и да го погребе

„Не се страхувам от смъртта! Тя е нещо логично в края на живота. Когато й дойде времето, и до нея ще се стигне. Плаша се от болести. Ето сега накуцвам. Боли ме много петата на единия крак, а и кръстът. За възрастта ми е нормално да имам болежки. Освен това съм диабетик. Болежки се обаждат и в коленете, и в ръката, абе постоянно. Ама не се давам и съветвам и пенсионерите да не се дават. Пролет пукна, ние не“.
С тези последни думи към „България Днес“ се обърна Вълчо Камарашев към възрастните хора по съдба малко преди да почине вчера „от старост“, не от коронавирус.

Обичаният актьор си отиде от този свят на 82-годишна възраст. „Отиде си, не се мъчи много. Не е от коронавирус, просто имаше много болежки, трудно му беше. И сега и на мен ми е трудно, а колко ме боли, само аз си знам. Години са това, живот заедно. Винаги съм била щастлива, че съм му жена, не съм живяла в сянката му“, сподели съпругата на актьора – Виолета, която се чуди в извънредно положение как ще погребе мъжа си, като децата със сигурност ще закъснеят за събитието, тъй като от години живеят в Щатите.

Според съпругата на актьора дъщеря им Мина ще направи всичко възможно да поиска от американското правителство с молба до Тръмп да се върне у нас заедно с мъжа си Джейсън, въпреки че и там са под карантина и всичко е затворено.

„Чувствам се и аз като Таня Лолова в затвор. По цял ден съм само в кухнята и до хладилника. Жена ми Виолета пазарува, както са казали от щаба – само сутрин до 10,30 часа. И после и двамата си готвим. Разнообразието ни е да обикаляме масата, от време на време и стола, решаваме и кръстословици“, пошегува се преди дни Вълчо по телефона.
За радост той все пак се видял с внуците по видеовръзка само дни преди да издъхне.
„Децата много му се радват, особено се смеят, като им кажем, че дядо им тук, у нас, е звезда, обичат го хората“, сподели преди кончината на мъжа си Виолета.
На семейството често се обаждали и колеги на Вълчо, всеки да го пита има ли нужда от помощ. „Добре, че беше Любо Нейков да ме спаси, като ми даде роля в сериалите си с Евтим Милошев. Последно играх в „Откраднат живот – Възмездието“. Зарадваха ме тези хора, аз си мислех, че никой за нищо няма да ме потърси вече, защото съм стар и грохнал, а то още съм нужен като актьор“, сподели актьорът, когото видяхме в ролята на умиращ пациент в медицинската сага. „И в друго участвах на Любо – „Столичани в повече“. Той ме измъкна от пенсионерската летаргия. Но аз съм вечният оптимист и се надявам пак да ме вземат за друга роля“, сподели ни Вълчо.

Освен сериалите най-популярното появяване на атьора бе в реклама за салам, където го запомнихме с репликата „О, Пепи“.
„Пенсионираха ме от Театъра на армията преди повече от 15 години. После останах на половин щат, а накрая на хонорар. Все се чувствах изолиран. Но пък си викам, както пише Лоурънс Оливие: „Артистът не се пенсионира, артистът просто умира“, приживе ни каза Камарашев, който не скри обидата си и от лошите писания по свой адрес. „Бяха писали, че студувам и нямам пари, затова са ми спрели парното. Няма такова нещо, пенсията ми е 470 лева, дъщеря ми постоянно ми праща пари от Щатите и не съм закъсал. Освен това имам и за червено вино, и за цигарки, които не съм отказал още“, смееше се приживе актьорът. Мечтата на Вълчо бе да издаде книга със спомените си в театъра, които прилежно записваше в тетрадка. „Помня си първия филм – „Черните ангели“, още от 1969 г., след това бе „Демонът на империята“ и „Тримата от запаса“. Започнах с него, понеже там ми беше и по-голяма ролята, а и защото много харесвам този филм. Най-много обаче обичам героя си Кръстю Македонеца от лентата „Дело 205 1913 П.К. Яворов“. Дори още помня монолога му, а Свобода Бъчварова бе сценарист на продукцията“, разказваше Вълчо. Камарашев има повече от 100 роли в театъра и киното.

Артист с над 60-годишна кариера, той е любимец на няколко поколения българи. Познаваме го от театъра ("В полите на Витоша", "Хъшове", "Барабанчица" и много други) , киното (Тримата от запаса“, „Осъдени души“, „Вилна зона“, „Служебно положение ординарец“, „Войната на таралежите“, „Всичко е любов“ и др.) и телевизионния театър ("Двубой", "Службогонци", "Чичовци"). Киното го открива късно – чак на 33 години. „Бях 6-7 години в провинцията. И в Бургас по разпределение, в Перник, в Русе. И след това дойдох тук. Но никога не съжалих, че нямам нито една главна роля. Имал съм всякакви – и по-главни, и по-средни, и съвсем епизодични. Важното е да се изиграят добре и зрителят да ги запомни. Страдал съм, ако не съм си свършил добре работата и филмът или пиесата не са се получили. А това, дето все ме питат защо не съм се снимал в любовни филми, ами може би защото съм характерен актьор. Но съм играл отрицателни, също много роли“, разказа живота си пред вестника преди години Вълчо. Със съпругата си Виолета са над 30 години заедно. Тя е преподавател по история на руския театър в НАТФИЗ. „Когато е имало защо, винаги ме е критикувала, когато пък правя хубави неща, е благосклонна. Съветвам се винаги с нея“, хвалеше жена си Камарашев.
Вълчо Камарашев е роден на 12 септември 1937 г. във Видин. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на проф. Филип Филипов през 1959 г. Три години играе в Драматичния театър в Бургас, след това в Перник, Русе, 20 години в „Сълза и смях“ и 15 в Театър „Българска армия“. Има стотици роли в киното и театъра, както и над 10 международни и родни награди.
Редакцията изказва съболезнования на семейството! Поклон пред паметта на актьора!