Проф. Лъчезар Филипов: Имам тайна дъщеря
Тя е от брак, който не признавам, живее в Америка
„Истината е, че имам дъщеря, която е от брак, който не признавам. Не говоря за него, защото за мен тази връзка нищо не означаваше. От нея имам дъщеря Величка. Не знам дали точно думата е тайна за тази дъщеря, но в публичното пространство не се знае за нея. Тя се казва Величка, носи името на моята майка и в момента живее в Щатите. Вече сигурно е 40-годишна, но не поддържам връзка, нито с нея, нито с майка й.“ Тези сензационни думи сподели проф. Лъчезар Филипов, потърсен от вестника по повод на слухове в публичното пространство, че има извънбрачна дъщеря. „Всъщност аз съм я признал, но за живота си с майката на момичето не искам да говоря. Бившата ми жена Евгения, която беше служител на външно министерство и направи кариера именно благодарение на баща ми – Гриша Филипов, когато го свалиха на 10 ноември, тя тръгва с бонбониера да черпи: „Тиранинът падна“. Какво повече да казвам“, сподели Филипов. С днешна дата той е щастлив с любимата си втора жена и общата им дъщеря – Димана.
„Като таксиметров шофьор съм им станал в това пандемично време. Карам щерката до БНБ, където работи и е отличен служител, и жена ми до академията, тъй като работи като счетоводител и не бива да бави заплатите на колегите“, обясни през смях Филипов на въпрос на „България Днес“ как изкарва времето си и вслушва ли се в щаба, който забранява излизането навън без причина. „Да, всички мерки спазваме. Контактувам с моите колеги от чужбина в онлайн платформа и постоянно обсъждаме създалото се напрежение по повод на коронавируса. Според всички тях това е лабораторен вирус, подобен на еболата и спина. Като информация се опираме на думите на колега, който работи в американска база и казва, че короната е продукт, който „както е възникнал, така и може да изчезне“. И човекът много пъти се бил сблъсквал с подобни биологични оръжия. Това е вирус, който съществува по животните, но не ги уврежда тях. Аз на 13 февруари загубих кучето си, от бронхопневмония почина, дори с жена ми си помислихме, че е починало от коронавирус. Но не се оказа така. Всъщност вирусът не е жив организъм, той не може да съществува в среда без кислород. Той оживява, когато влезе в жив организъм. Не е бактерия, а съществува и навън, но ако не влезе в нас, не прави пакости“, обяснява Филипов и допълва: „Плюс това той е „тежък“ вирус, не хвърчи като буболечките и можете да го „залепите“ навсякъде - по обувките си например, да го внесете вкъщи, от вратата на дръжката да се заразите. Но аз съм оптимист, че ще се създаде ваксина или ще се намери скоро лекарство, за да противодействаме на заболяването. За съжаление, човечеството е неподготвено за това, което се случи, защото не се даваха пари за иновации в науката, а се търсеше бърза печалба. И ето затова сега ще има много да учим, да се променяме. А всъщност всичко ще започне с квантовия скок в нашето съзнание“, категоричен е професорът. Астрофизикът смята, че България има шанс да се отърве с по-малко жертви от вируса, тъй като той нападал основно пренаселени градове. „На село няма да дойде. Това е спасението ни от цивилизацията“, смята Филипов. Ако трябва да сравни времето преди 10 ноември,1989 г. и сега, синът на Гриша Филипов смята, че не може дори да говорим за „голямата“ промяна. „Ако не беше онкологичното ми заболяване миналата година, щях да направя честване за рождения ден на баща ми – 100-годишнина имаше през юли миналата година. Той си отиде силно обиден. Сега, след като публикувах неговите истории, разбирам много неща около преврата на 10 ноември 1989 г. През лятото на 1989 г. са предлагали на баща ми да стане генерален секретар. Той обаче отказва с настояването всички на 70 години да се оттеглят. Не е бил съгласен до последно и с Петър Младенов и Андрей Луканов. В своята книга пише, че Луканов е извършил доста превратности в съдбата на България. И след това, когато беше в затвора, ми сподели, че и във фашистки такъв не са се отнасяли толкова лошо с човек. Беше унизен, не можа да го преживее и си отиде“, разказа с болка Филипов.
За голямо негово съжаление, след като си отива баща им, и тримата братя пострадали от меркантилни жени. „Малкият беше женен за полякиня, тя най-дълго се задържа. Големият беше женен за една Нина Ковачева, която беше любовница на Иван Славков и също не се разбраха. Ние сме трима братя, аз съм средният. Големият - Орлин Филипов, беше икономист. Дълго време беше генерален директор на кинематографията - "Мултипликационни филми". Артистична среда, купони, кинофестивали и т.н. В един прекрасен ден по-малкият ми брат Чавдар го намери починал. Не се разбра дали е била естествена смърт. Чавдар, който пък беше служител на външното министерство и Стоян Ганев го уволни, пък беше убит пред дома му. И неговата смърт не стана ясно как е предизвикана. Разследването беше прекратено. Изобщо много неща съм преживял. Аз лично пък след 1989 г. за пръв път видях какво представляват колегите ми. Искаха да ме изгонят от БАН, започнаха интриги и доноси по мой адрес, че съм зам.-директор, което много ме натъжи“, прави равносметка Филипов.
Колкото до това дали поддържа контакти с наследниците на другите си братя, той сподели: „Да, те са добри момчета. Със синовете на малкия ми брат Гришата, той работи в Брюксел, и Мартин, който е тук, в София, се разбираме. Чуваме се постоянно. Колкото до дъщерите на другия брат – за Людмила е ясно, но сестра й Ани изобщо не знам къде е. Людмила Филипова, която много нашумя като писателка, искам да кажа, че тя изплагиатства моя баща в първата си книга, открадна част от мемоарите на баща ми, които той бе нарекъл „Едно незавършено интервю“. Тогава й казах: „Не мога да те осъдя, но ти си извършила най-голямото престъпление. Да вземеш архива на дядо си, да го сложиш в собствената си книга да си направиш пиар“. След тази история се разделихме. Да, аз вече съм й простил, но тя много обиди изсипа по мой адрес. А в завещанието на моя баща пишеше: „Синовете ми да публикуват след смъртта ми тази книга“, сподели с болка Филипов.
Междувременно писателката Людмила Филипова в последната си книга говори за извънземен живот, а всъщност преди това основната й критика към чичо й е точно на тази тема. „Не знам защо е направила „завоя“. Не й чета „произведенията“. Но ми разказват колеги за творчеството й. Не ме интересува. Преди време беше казала, че съм срамът на семейството, а аз 45 години се занимавам само с това, за което съм учил. И не ме е срам, че говоря за извънземен разум“, сподели още Филипов, който продължава да работи в тази насока. „Със Стойчо Керев представихме в цяла България филма „Лъжливата реалност“, имаме и нови идеи в тази посока. Дай боже, да оцелеем и да сме живи и здрави и ще продължим с това“, надява се проф. Лъчезар Филипов.
