22-годишният Йордан от Пазарджик: Искам сърце!
"Трябва ми сърце! Сега живея с изкуствено, но колко време ще издържа с него, никой не може да каже със сигурност. Може да са дни, седмици, месеци или години. Моля ви, разрешете трансплантациите! Нека се организират болниците и да не се похабяват донори, които могат да спасяват хора!"
Така започва историята си пред "България Днес" 22-годишният Йордан Петков от Пазарджик. Младият мъж е в разцвета на силите си и вместо да чертае планове за обучение, кариера, създаване на семейство, Дани мечтае само за едно - да се намери донор на сърце, който да го спаси.
Сега борбеният мъж живее втори живот с изкуствено, но никой не може да каже с точност докога то ще го поддържа жив. Рекордът се държи от американец, живял с изкуствено сърце 12 години.
Наред с това трябва отново да се разрешат трансплантациите, които сега са отменени. Защото, ако сега се намери донор, няма как да бъде направена интервенцията. В някои страни като Румъния, Турция, Великобритания и Испания трансплантациите не са отменени.
"Хора, става дума за живот, не за банани! Чакащите тук за трансплантации сме над 1000 души. Трябва да се покажем и да заявим твърдо, че повече не трябва така! Знаете ли с какъв трепет чакам всеки ден да получа обаждането, което ще ме спаси?! Обаждането, в което ще ми кажат, че има донор за мен и ще получа шанс да живея!", казва Йордан.
Всичко започва с тежка пневмония, която връхлита младия мъж. С течение на времето болестта засяга тежко сърцето. Дотогава Йордан е активен спортист, тренира плуване и фехтовка. Въпреки здравия организъм имунитетът му започва да спада и постепенно сърцето го предава.
"Започнах все по-често да се задъхвам. Не можех да мина и 100 метра дори. Умората ме връхлиташе толкова бързо, че след време едва събирах сили да отида от едната стая в другата", спомня си Пенчев.
Така се стига до януари тази година, когато младият мъж е приет в университетската болница "Света Екатерина" в столицата, в която са направени редица трансплантации на сърца и внедряване на изкуствени такива. Дани е с още по-влошени показатели и лекарите са категорични - сърцето му е слабо и не може да функционира. Налага се слагането на изкуствено.
"Но точно тогава нямаше от немските, щяха да дойдат до два месеца. Лично здравният министър Кирил Ананиев съдейства, за да се задвижи процедурата за внасяне на по-добрите и издръжливи американски сърца. Задаваше се епидемията от коронавирус, ситуацията ставаше все по-сложна. Времето беше изключително лошо, идването им се забави, но в крайна сметка дойдоха. Бяха тук 2-3 дни преди операцията, която беше навръх 14 февруари", разказва още Йордан.
Времето, в което очаква спасителното сърце в "Света Екатерина", е болезнено и мъчително за младия мъж. Той е прикован към леглото с поддържащи системи, без да може да става сам и да се придвижва.
"Лежах неподвижен в стаята със сменящи се системи. Изведнъж целият ми свят се срина. С думи е трудно да се опише през какво преминах. Така бях неподвижен от 28 януари до края на февруари, когато започнах постепенно да се движа сам. Повече от един месец в болничното легло", споделя Пенчев в наши дни, когато вече стъпва здраво на крака и се радва на чистия въздух във вилата си край Пазарджик, чакайки намирането на донор.
В най-трудните мигове семейството и приятелите му не го оставят сам. Заедно със силната жажда за живот, с която е зареден Йордан, той успява да преодолее тежкия момент.
"Не можех дори да ставам, но си давах кураж заради близките. Просто лежах и чаках спасението. Докато не дойде денят, в който ми казаха, че има изкуствено сърце. Не ме беше страх от операцията", категоричен е младият мъж.
Хирургическата интервенция е извършена от проф. Димитър Петков. Доказаният професионалист прави всичко като по конец и операцията минава безупречно.
"Когато се събудих, усетих огромен прилив на енергия. А желанието ми за живот се увеличи многократно. Възстанових се постепенно, изправих се на крака, а показателите ми се подобряваха. На 9 март ме изписаха и се прибрах в Пазарджик", споделя 22-годишният мъж, който до връхлитането на пневмонията и последвалите усложнения работи в София в сферата на маркетинга.
Сега Йордан може да ходи пеша по километър на ден с машината. Както и да шофира. Батериите на специалната апаратура издържат до 16 часа. Разполага с четири, като се ползват по две, а другите се зареждат в същото време.
"Свикнах вече. Машинката е внедрена в мен, а през корема излиза кабелче, което отива към батериите. Най-важно е да се грижа за раната на корема, където трябва да внимавам изключително много да не се инфектира. Опасността е голяма и по няколко пъти на ден я промивам и превързвам наново. Много хора си отидоха от такива инфекции, затова хигиената трябва да е на много високо ниво", категоричен е Дани, който ще бъде вечно благодарен на проф. Димитър Петков за грижите и успешната операция.
Така първото спасение за него вече е налице. Но това е само първата спечелена битка. Втората е още по-важна. Защото отнетият живот за един човек при непредвидени обстоятелства като катастрофа може да даде шанс на Йордан за втората, най-силно желана и необходима победа. Нов живот със сърцето на неизвестен донор.
"Затова, хора, разрешете трансплантациите! Това е моят апел. Сега живея в семейната вила, раздвижвам се, мускулите ми са отслабнали, но се опитвам да не падам духом. Моля ви, ако сте близки на починал, позволявайте даряването на органи. До 8 души може да спаси един човек, отишъл си без време. Дайте шанс на хора като мен", отправя зов Йордан.
Щабът: Фатално е заради коронавируса
"За трансплантиран пациент досег с коронавируса е фатален, защото още от първата секунда, още по време на операцията се вливат медикаменти, които потискат имунитета. Затова за тези пациенти сблъсъкът с коронавируса е абсолютно сигурно 100% фатален." Това обяви в събота проф. Венцислав Мутафчийски.
Затова шефът на Националния оперативен щаб обясни, че дейностите по трансплантация ще бъдат въведени на по-късен етап, когато има изготвени протоколи за действие, които да предпазят както живите донори, така и реципиентите.
По думите му във ВМА, където вече има над 70 трансплантации, най-големият бич са били следоперативните инфекции. В условия на коронавирус те могат да са с фатален край.
